Зимен дъб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Зимен дъб
Quercus petraea 02.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
разред:Букоцветни (Fagales)
семейство:Букови (Fagaceae)
род:Дъб (Quercus)
вид:Зимен дъб (Q. petraea)
Научно наименование
Liebl., 1784 г.
Разпространение
Quercus petraea range.svg
Синоними
  • Quercus sessiliflora Salisb., 1796 г.
  • Quercus robur var. petraea Matt., 1777 г.
Зимен дъб в Общомедия
[ редактиране ]

Зимният дъб (Quercus petraea), наричан още скален дъб или горун, е широколистно дърво от семейство Букови. Ботаническият епитет „petraea“ в латинското название на вида се отнася до природната склонност на горуна да вирее на скалисти места.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Скалният дъб е широко разпространен предимно в Европа, а чрез подвидовете Quercus petraea subsp. iberica (син. Quercus polycarpa Schur, Quercus dshorochensis K.Koch) и Q. petraea subsp. pinnatiloba достига Причерноморието[2] и планинските области на Югозападна Азия. В България се среща като същинският вид Quercus petraea s.str. южно от Балкана[2], и като Quercus polycarpa – т.нар. източен горун, във всички флористични райони до 1200 м н.в.[2] Общото название горун се използва от българската наука за обозначаване на още един вид със сходна морфология – Quercus dalechampii Ten. (т.нар. обикновен горун), традиционно причисляван към Quercus petraea s.l. или Quercus pubescens s.l., но като цяло приеман за самостоятелен таксон[3] със стриктен ареал Апенинския п-ов[4]. В България обикновеният горун е установен в цялата страна до 1500 м н.в.[2]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Горунът достига височина от 30 – 40 m. Короната му е яйцевидно закръглена, а при старите и единичните дървета (на открито) тя се разраства на ширина. Кората е по-плитко напукана и по-тънка от тази на обикновения дъб. Отличителен негов белег (заедно с наличието на листна дръжка) са още и жълъдите със специфична форма, събрани в групи от по 2 – 5 върху силно скъсена ос или приседнали. Зимният и летният дъб са антиподи по отношение на наличието на дръжка при листата и жълъдите си.

Листът е 7 – 14 cm дълъг и 4 – 8 cm широк, равномерно нарязан на 5 до 6 заоблени дяла от всяка страна, с дръжка, дълга около един сантиметър.

Цветовете са реси и се образуват през пролетта.

Плодът на скалния дъб е жълъд, дълъг 2 – 3 cm и широк 1 – 2 cm, с период на узряване в рамките на шест месеца.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Quercus petraea (Liebl., 1784). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 11 юли 2020 г. (на английски)
  2. а б в г Асьов, Б., Петрова, А., Димитров, Д. & Василев, Р. (2012), Конспект на висшата флора на България (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 338, ISBN 978-954-9959-58-1
  3. ((en)) Di Pietro, R., Viscosi, V., Peruzzi, L., & Fortini, P. (2012). A review of the application of the name Quercus dalechampii. Taxon, 61(6), p. 1312.
  4. ((en)) Beech, E.. Quercus dalechampii. // The IUCN Red List. 2017. Посетен на 2019-04-20.