Неделево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Неделево
Общи данни
Население 412 (ГРАО, 2017-12-15)*
Землище 13,442 km²
Надм. височина 236 m
Пощ. код 4187
Тел. код 0318
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 51305
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Съединение
Атанас Балкански
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Неделево
Стоян Казаков
(ГЕРБ)
Неделево в Общомедия

Неделево е село в Южна България. То се намира в община Съединение, област Пловдив.

Кметство Неделево
Народно читалище "Отец Паисий"
Училището/детска градина
Главната улица на Неделево

География[редактиране | редактиране на кода]

Неделево се намира на кръстопът между селата Любен, Церетелево и Голям Чардак. Отстои на 25км от град Пловдив.

История[редактиране | редактиране на кода]

До август 1934 година селото носи името Насва кьой или Насва. През XVII век е известно и като Насух Факъх.[1] На 14 август 1934 година е пременувано на Свети Наум, а от юли 1951 година е Неделево.[2]

В 1675 година село Насух Факъх принадлежи към вакъфа на Михримах, починала щерка на султан Сюлейман I. По това време жителите на селото водят съдебни дела с тези на съседното село Кара Мустафалар (дн. Любен), които са обвинени, че са присвоили 500 дьонюма (около 500 декара) пасища на Насух Факъх.[1]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Православие

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Има условия за чисто и благоприятно отглеждане на почти всички сортове плодове и зеленчуци.

Хората разполагат с условия за отглеждане и на животновъдство, носещо задоволителни приходи.

Хората на селото имат още много предимства - на тяхно разположение са библиотека, компютърен салон, заведения за развлечение, пенсионерски клуб и обширен център, на който ежегодно се провежда събор.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 437.
  2. Мичев, Николай и Петър Коледаров, Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София 1989, с. 170.