Направо към съдържанието

Драгомир

Тази статия е за селото в България. За средновековния владетел вижте Драгимир.

Драгомир
България
42.3701° с. ш. 24.4702° и. д.
Драгомир
Област Пловдив
42.3701° с. ш. 24.4702° и. д.
Драгомир
Общи данни
Население257 души[1] (15 март 2024 г.)
8,95 души/km²
Землище28,751 km²
Надм. височина335 m
Пощ. код4184
Тел. код0318
МПС кодРВ
ЕКАТТЕ23426
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПловдив
Община
   кмет
Съединение
Георги Руменов
(БЗНС; 2023)
Кметство
   кмет
Драгомир
Генка Игнатова
(ГЕРБ)

Драгомир е село в Южна България. То се намира в община Съединение, област Пловдив.

Село Драгомир е разположено в Южен-Централен район, в подножието на Средна гора, в непосредствена близост до язовир „Пясъчник“, Старосел, Копривщица, Панагюрище, Красновски минерални бани и Хисаря.

Надморската височина на селото е от 300 – 499 м., като района е хълмист („Кара тепе“, „Русински връх“ и „Дончова могила“).

Интересно е наименованието на една от махалите в селото. Името и е: „Кършияка“. Възрастните жители на Драгомир, твърдят, че то е производно от турското – „Кърши яка“ (бъл: от другата страна). Поради факта, че за да се стигне да тази махала се минава през мостче, под което тече малка река.

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

В с. Драгомир се намира църковният храм „Свети Димитър“. По сведение на архитекта на митрополията в гр. Пловдив църквата е построена върху основите на стара църква, съществувала още от времето на османската власт. През 2005 година, използвайки основите на вече съществуващият храм „Свети Димитър“ родолюбиви драгомирци със собствени пожертвования и дарения възраждат храма отново, който е осветен на 08.05.2005 г. от пловдивския митрополит Арсений.

Народно читалище „Искра“ – с. Драгомир е създадено на 23.10.1931 г. по инициатива на младия учител Петър Боев и някои будни младежи от селото. Библиотеката при читалището към днешна дата разполага с общо 6750 тома книги.

В центъра на с. Драгомир, са изградени два паметника. Единият увековечава паметта на всички загинали войни от селото във войните за национално обединение. Проектът за паметника е изготвен още след Първата световна война, но е реализиран едва след 1925 г. В непосредствена близост до този паметник е изграден и другият. В местността „Св. Георги“ – (местността се намира над селото) е изграден паметник, който означава мястото, на което на 02.06.1999 г. при учебно-тренировъчен полет катастрофира изтребител МиГ-21 с пилоти: майор Георги Русев и капитан Сашо Николов.

  • 14.02 – „Трифон Зарезан“ се отбелязва ежегодно с ритуално „зарязване“ на лозята, тъй като района по традиция е лозарски.
  • 22.03 – Кукерски обичай „Джумал“, възроден през 2014 г. Посреща се пролетта и се гонят злите духове. Обикаля се всяка къща и се благославя за здраве и берекет. В него вземат участие голяма част от жителите на селото.
  • 06.05 (Гергьовден) – Традиционният ежегоден събор на селото в местността „Свети Георги“, в която се провежда съборът с традиционните „борби“. В по-нови времена „борбите“ се провеждат в парка на селото, който се намира с близост до кметството.

Дадени жертви от селото в различни периоди

[редактиране | редактиране на кода]
Загинали през Балканската война (1912 – 1913 г.)
  • Андон Андреев
  • Блако Стойнов Малинов
  • Георги Лулчев Иванов
  • Георги Колев Матов
  • Димитър Виденов
  • Иван Кунчов Лулов
  • Манчо Велков
  • Петър Русев
  • Петър Търкаланов
  • Петко Георгиев Матов
  • Спас Лазаров Гущеров
  • Стоян Пенчев Иванчев
Загинали през Първата световна война (1915 – 1918 г.)
  • Атанас Иванов Иванчев
  • Андон Димитров Боев
  • Атанас Златанов
  • Георги Добрев Нетов
  • Григор Георгиев Зяпков
  • Георги Николов Боев
  • Георги Цоцев
  • Георги Марин
  • Динко Цоцев
  • Димитър Петров
  • Илия Иванов
  • Иван Симеонов
  • Коста Пенчев Иванчев
  • Марин Русинов Стоянов
  • Марко Царев
  • Никола Стойчев Калайджиев
  • Никола Стоянов
  • Никола Виденов
  • Никола Лулов
  • Петко Динков Дончев
  • Петър Ангелов Мирчев
  • Стоян Петков Брандийски
Убити през Втората световна война
  • Марко Георгиев Григоров
  • Пено Георгиев Пенов
  • Петър Костов Стоянов
  • Васил Стоянов Съталийски
Убити земеделци в периода 1923 – 1925 г.
  • Динко Спасов Матов
  • Слави Маклатинов
  • Атанас Динков
Убити от комунистите
  • Динко Нисторов Георгиев през 1944 г.
  • Отец Георги Атанасов
Лежали в комунистическия лагер в гр. Белене
  • Стоян Николов Атанасов – „Сирака“
  • Илия Рафаилов
  • Луко Маклатинов

В района около селото са разположени множество лозови масиви, в които преобладават винените сортове: „мерло“ и „каберне“.