Чепеларска река

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за река Чая. За индуистката богиня със същото име вижте Чая (богиня).

Чепеларска река
Асеница
Chaya river.jpg
Изглед от Чепеларска река в Асеновград
Общи сведения
Местоположение България
Област Смолян
Община Чепеларе
Област Пловдив
Община Асеновград
Община Родопи
Община Садово
Дължина 86 km
Водосборен басейн 1 010 km²
Отток 12 m³/s
Начало
Място курорта „Пампорово“,
Западни Родопи
Координати 41°39′06.12″ с. ш. 24°41′47.04″ и. д. / 41.6517° с. ш. 24.6964° и. д.
Надм. височина 1 550 m
Устие
Място десен приток на МарицаБяло (Егейско море)
Координати 42°09′24.12″ с. ш. 24°53′53.16″ и. д. / 42.1567° с. ш. 24.8981° и. д.
Надм. височина 148 m
Чепеларска река в село Бачково

Чепеларска река, с официално име Асеница (до 29 юни 1942 г. Чая, до 27 април 1945 г. Асеновица, до 25 юли 1989 г. Чепеларска река)[1] е река в Южна България – Област Смолян, община Чепеларе и Област Пловдив, общини Асеновград, Родопи и Садово, десен приток на река Марица. Дължината ѝ е 86 km, която ѝ отрежда 39-то място сред реките на България. Отводнява източните склонове на рида Чернатица, северозападните части на Преспанския дял и рида Добростан на Западните Родопи.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Чепеларска река води началото си от 1 550 m н.в. в курорта „Пампорово“. От извора си до село Хвойна тече на север, след това до село Бачково – на североизток, а след селото и до устието си – отново на север. От извора до град Асеновград протича в тясна, дълбока и красива долина, по която има две малки долинни разширения – в районите на град Чепеларе и село Хвойна. След Асеновград реката навлиза в Горнотракийската низина, където коритото ѝ става широко и песъчливо и от него наляво и надясно се отделят напоителни канали. Влива се отдясно в река Марица на 148 m н.в., на 2,5 km южно от село Рогош, Община Марица.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборния басейн на реката е 1 010 km2, което представлява 1,9% от водосборния басейн на Марица, а границите на басейна ѝ са следните:

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • → Никалски дол
  • ← Янчова река
  • → Керечменска река
  • → Камбурска река
  • → Сивкова река
  • ← Изворски дол
  • → Пичуров дол
  • → Вълчи дол
  • ← Лопухска река
  • ← Богутевска река
  • → Брезовско дере
  • ← Острицки дол
  • → Бурви дол
  • ← Василковски дол
  • ← Куцева река
  • → Забърдовска река
  • → Белия дол
  • → Михаилско дере
  • ← Селското дере
  • → Орещица (Орешецка река)
  • ← Тодорова река
  • → Реката
  • ← Лютидол
  • Юговска река
  • → Улендол
  • → Дъсков дол
  • → Оршин дол
  • → Раздол
  • Луковица

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода април-май, а минимумът – август. Среден годишен отток при село Бачково – 12 m3/s, като през горещите летни месеци оттокът под под 1 m3/s.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката са разположени 6 населени места, в т.ч. 2 града и 4 села:

Стопанско значение, екология[редактиране | редактиране на кода]

Водите на реката се използват за електродобив (обща максимална мощност 8300 KW/h) — ВЕЦ „Чепеларе“, „Асеница I“ и „Асеница II“, а в Горнотракийската низина – за напояване и отчасти за промишлено водоснабдяване. След село Катуница коритото на реката е обезопасено срещу наводнения с водозащитни диги.

По долината на реката, на протежение от 59,3 км, от Асеновград до село Проглед преминава участък от второкласен път № 86 от Държавната пътна мрежа Пловдив – Смолян – Рудозем – КПП „Еледже“.

В края на XX век водите на реката са силно замърсени от оловно-цинковите флотации в Лъки, но с изчерпването на рудниците замърсяването намалява. За това спомага и изграждането на пречиствателни станции от предприятията по поречието. Битовото замърсяване продължава да е фактор. Водите са чисти, но остатъците от рудата (финия, необичаен за реката пясък) могат да бъдат срещнати по поречието на реката.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Реката носи името си по названието на град Чепеларе, от 1989 г. официалното име на реката е Асеница – по името на Асеновград, а името до 1942 г. Чая получава от множеството липи по поречието си. В картографските издания и в справочниците на Националния институт по метеорология и хидрология при Българска академия на науките се използва името Чепеларска река.[1]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 229.