Чепеларе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за града. За върха в Антарктика вижте Чепеларе (връх).

Чепеларе
Чепеларе 2879314777 2a3044d192 o.jpg
Общи данни
Население4838 души[1] (15 септември 2022 г.)
65,5 души/km²
Землище73,861 km²
Надм. височина1232 m
Пощ. код4850
Тел. код03051
МПС кодСМ
ЕКАТТЕ80371
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСмолян
Община
   кмет
Чепеларе
Боран Хаджиев
(ГЕРБ)
Адрес на общината
ул. „Беломорска“ 44Б
Уебсайтwww.chepelare.org
Чепеларе в Общомедия

Чепела̀ре е град и известен зимен курорт в Южна България. Градът е административен център на община Чепеларе.

География[редактиране | редактиране на кода]

Чепеларе е разположен в планински район в Родопите и със своите 1232 м надморска височина е вторият най-високо разположен град в България след Доспат. Градът се намира в област Смолян, на главния път ПловдивСмолян, на 26 km от областния център Смолян, на 70 km южно от Пловдив, на 11 km северно от курортния комплекс Пампорово и на 217 km от столицата София. Има умерено континентален климат. Снежната покривка се задържа между 80 и 120 дни в годината, а средната ѝ дебелина достига 30–80 см. През града протича река Чепеларска и в нея се влива Камбурска река.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Долината на Чепеларе.
Сградата на общинската администрация в Чепеларе.

В долината на Чепеларе са намерени предмети и некрополи от епохата на неолита (VІ – V хилядолетие пр. н. е.), могилни некрополи от ІV – V век сл. н. е., гробници на българи християни от ХІІ – ХІV в. и др. През V – VI в. сл. н. е. славяните основават в района селище, съществувало до XIV в., когато е унищожено от османските турци. Първите заселници на мястото на днешния град са отпреди около 300 години. Съвременното селище е основано в началото на XVIII в. Основен поминък на населението са били животновъдството и някои занаяти. Част от мъжете ходели по Беломорието като строители и рибари. Населението дава организиран отпор на честите нападения от кърджалиите. В района на Чепеларе през 1878 – 1879 г. е действала Тракийската революционна българска дружина на капитан Петко войвода. След Освобождението от османско владичество Чепеларе се развива като културно-просветен и стопански център в региона на Средните Родопи.[2],[3]

На 1 октомври 1899 г. в Чепеларе се основава дружество на Македонската организация с председател Георги Мерджанов, подпредседател Петко Антонов Разсуканов, касиер Атанас Гергинов и секретар Тодор Чичовски.

Чепеларе е избрано от Върховния комитет за седалище на ІV пограничен пункт, който да осигурява контакта с Беломорието. Началници на пункта са Вълчо Сарафов (1899 – 1901), Константин Антонов (1901 – май 1902) и Петър Кузманов. Чепеларският пункт получава от Върховния комитет материали за препращане през границата, като за целта са изградени три тайни канала – през Проглед, Широка лъка и Манастир. До пролетта на 1900 година в Чепеларския пункт Върховният комитет складира 400 пушки „Крънка“ и 50 сандъка с патрони, които в следващите месеци по тайните канали са прехвърлени в Османската империя.[4]

През 1880 г. се открива пощенска станция и е прокаран телеграф. През 1921 г. градът е електрифициран. Местното туристическо дружество е основано през 1934 г. и носи името „Студенец“.[5] През 1950 г. е създаден пещерен клуб.

Първата скиорска школа в Чепеларе е открита през 1954 г. Нейните кадри постигат първите успехи в ски дисциплините за България. През 1970 г. се провежда първото ски-състезание за Купата на Чепеларе.[3]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население по години[6]
1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992
3132 3482 3730 4646 5970 6224 6264
2000 2003 2006 2009 2012 2015 2017
5935 5607 5562 5412 5254 5020 4839

Спортни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В непосредствена близост до Чепеларе се намира ски-зоната Мечи чал, част от която е най-дългата и една от най-добрите писти за алпийски ски в България. Изградените писти са с обща дължина 20 км. Днес пистите и съоръженията са изцяло обновени и маркирани съгласно Европейските стандарти:

  • Има 4-седалков лифт с капацитет 2000 души на час. С него разстоянието 2700 м от гр. Чепеларе до връх „Мечи чал“ се изминава само за 9 минути.
  • Пистата за напреднали – „червена“, е с дължина 3250 м. Тя е оборудвана с най-модерната в България система за изкуствен сняг – Johnson Controls, която с 47 оръдия може да покрие пистата за 100 часа при температура от –3 градуса.
  • За скиори и сноубордисти е изградена „червена трудна“ писта с дълбок сняг и дължина 1,2 км.
  • За средно напреднали има „зелена“ писта с дължина почти 6 км и няколко по-къси писти с различна трудност.
  • За първи път в България в курорт Чепеларе пистите са оборудвани с безплатен безжичен интернет и се използва специална система за пропуск на туристите, с която се осигурява плавният достъп до лифта без струпване на скиори в най-натоварените часове на деня. [2],[3]

Културни и исторически обекти[редактиране | редактиране на кода]

Действия на отряда на капитан Петко войвода.
Въздушна снимка на Чепеларе, 1930 г.
Общ изглед от Чепеларе, 1930 г.
Главната улица в Чепеларе, 1930 г.
Недялко Килев, Щерю Георгиев, неизвестен и Атанас Тропчов (Тропчев), Чепеларе, 1899 г.
Лифтът за ски-пистата „Мечи чал“

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

Създаден е през 1998 г. след като Екатерина Дафовска печели първия златен медал за България от зимна Олимпиада. Намира се в читалище „Родопска искра“. Представя богатата история и развитието на ски спорта в града, победите и наградите на скиорите. Показани са ски, обувки и други спортни принадлежности на състезателите от дружество „Рожен“ през над 100-годишната му история. [7]

Други обекти[редактиране | редактиране на кода]

  • Православен храм „Успение Богородично“.
  • Храм „Свети Атанасий Велики“. Построен е през 1834 г. само за 40 дни.
  • Площад „Олимпийски“ и градска градина с водопади. Намират се в центъра на града.
  • Хотели и къщи за гости – около 30 обекта за настаняване.
  • Астрономическа обсерватория Рожен – на 5,5 км от града. [2]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението е съставено почти изцяло от българи – както християни, така и мюсюлмани.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

  • Боран Хаджиев – кмет
  • Стоян Кузмов – заместник-кмет
  • Антоанета Аговска – заместник-кмет

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Община
  • Медицински център
  • Автогара
  • Поща
  • Туристически информационен център
  • Банка ДСК
  • Уникредит Булбанк
  • Токуда Банк
  • Районно полицейско управление
  • Районен съд
  • Читалище „Родопска искра“
  • Средно общообразователно училище „Васил Дечев“
  • Професионална гимназия по селско, горско стопанство и туризъм „Никола Вапцаров“
  • Спортно училище „Олимпийски надежди“
  • Общински детски комплекс
  • Обединени детски заведения – филиали Елхица, Радост и Здравец
  • Спортен комплекс с тенис-кортове

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Чепеларе
  • Андон Дечев (1876 – 1939), деец на ВМОРО
  • Васил Гаджуров (1940 – 2002), общественик, радетел за развитие на родното място и дългогодишен градоначалник
  • Васил Дечев (1866 – 1941), историк и етнограф, революционер
  • Георги Глухов (1936 – 2003), преподавател по ядрена енергетика в ТУ-София
  • Георги Мавров (? - 1901), български революционер от ВМОРО, съдържател на кафене в селото, помощник пунктов началник, заради злоупотреба с пари и участие в убийството на В. Сарафов е наказан със смърт[8]
  • Екатерина Дафовска (1975), биатлонистка
  • Иван Кехайов (1894 – ?), офицер, полковник
  • Кара Ибрахим, управител на Рупчоска нахия, управлявал областта в периода 1798 – 1832 година
  • Мария Манолова (1963), биатлонистка
  • Мехмед Кьорходжа, управник на Ахъчелебийска околия, управлявал мирно областта в периода 1750 – 1779 г.
  • Милко Тошков (1963 - 2020), лекар-ирисдиагностик и природолечител
  • Никола Кръстев Чиликов, деец на ВМОРО
  • Радослав Янков (1990) – сноубордист
  • Симеон Дечев, деец на ВМОРО
  • Проф. д-р инж. Стоян Савов Ишпеков - (1959 - ) професор, доктор на техническите науки, машинен инженер. Професор в Аграрен университет-Пловдив

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Празник на град Чепеларе – 24 май. Културните и спортни прояви по случай празника се организират през целия месец, от Деня на труда 1 май до Деня на детето 1 юни

На 15 септември 1964 г. Чепеларе е обявен за град

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Панорамен изглед от Чепеларе
Панорамен изглед от Чепеларе

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. а б в г Град Чепеларе[неработеща препратка], Bulgaria Travel.
  3. а б в Чепеларе – народният ски курорт, Смолян прес.
  4. Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 300 – 301.
  5. bgrod.org
  6. Справка за населението на гр. Исперих, общ. Исперих, обл. Разград
  7. Музей на спорта и ските, Почивка.бг.
  8. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 267.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Васил Дечев, „Миналото на Чепеларе“, София, кн.I, 1928 г. и кн.II, 1936 г.;

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]