Чепеларе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града. За върха в Антарктика вижте Чепеларе (връх).

Чепеларе
Чепеларе 2879314777 2a3044d192 o.jpg
Общи данни
Население 5 310 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 5 020 (НСИ)
Землище 73,861 km²
Надм. височина 1232 m
Пощ. код 4850
Тел. код 03051
МПС код СМ
ЕКАТТЕ 80371
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Чепеларе
Тодор Бозуков
(ГЕРБ)
Адрес на общината
ул. „Беломорска“ 44Б
тел. 03051/8280
факс 03051/8279
Чепеларе в Общомедия

Чепела̀ре е град и известен зимен курорт в Южна България. Намира се в област Смолян, на 10 км северно от курортния комплекс Пампорово и на около 75 км южно от Пловдив. Градът е административен център на община Чепеларе.

Училище в Чепеларе

География[редактиране | редактиране на кода]

Чепеларе е разположен в планински район в Родопите и със своите 1232 м. надморска височина е вторият най-високо разположен град в България след Доспат. През града протича река Чепеларска.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1880 г. се открива пощенска станция и е прокаран телеграф. През 1921 г. градът е електрифициран. Местното туристическо дружество е основано през 1934 г. и носи името „Студенец“. [1] През 1950 г. е създаден пещерен клуб. [2]

На 1 октомври 1899 година в Чепеларе се основава дружество на Македонската организация с председател Георги Мерджанов, подпредседател Петко Антонов Разсуканов, касиер Атанас Гергинов и секретар Тодор Чичовски. Чепеларе е избрано от Върховния комитет за седалище на ІV пограничен пункт, който да осигурява контакта с Беломорието. Началници на пункта са Вълчо Сарафов (1899–1901), Константин Антонов (1901 – май 1902) и Петър Кузманов. Чепеларският пункт получава от Върховния комитет материали за препращане през границата, като за целта са изградени три тайни канала – през Проглед, Широка лъка и Манастир. До пролетта на 1900 година в Чепеларския пункт Върховният комитет складира 400 пушки „Крънка“ и 50 сандъци с патрони, които в следващите месеци по тайните канали са прехвърлени в Османската империя.[3]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението е съставено почти изцяло от българи – както християни, така и мюсюлмани.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В непосредствена близост до Чепеларе се намира ски-зоната Мечи чал, в която е най-дългата и една от най-добрите писти за алпийски ски в България. През периода 2007-2009 г. бяха направени значителни инвестиции в ски зоната и Чепеларе вече се развива като самостоятелен ски-център.[4]

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

В Чепеларе е уникалният за страната Музей по спелеология и български карст (сайт)

В Чепеларе може да бъде посетен единственият в България Музей на ските, който отваря врати през 1998 г.

В Чепеларе се намира и Музеят на родопския карст – единствен по рода си на Балканите. 

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Бюст-паметник на Васил Гаджуров
Родени в Чепеларе

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Васил Дечев, „Миналото на Чепеларе“, София, кн.I, 1928 г. и кн.II, 1936 г. ;

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Празник на град Чепеларе – 24 май

На 15 септември 1964 г. Чепеларе е обявен за град

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://bgrod.org/Geografia/index.php?p=chepelare&page=chepelareist bgrod.org
  2. http://www.terranatura.hit.bg/bgmus/chepelare.htm terranatura
  3. Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895-1903), Иврай, София, 2003, стр. 300–301.
  4. http://www.xtdev.com/ski/bgresorts_bg.php?men=6&res=chepelare xtdev

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

п  б  р
Градове в Област Смолян
ДевинДоспатЗлатоградМаданНеделиноРудоземСмолянЧепеларе