Чепеларе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града. За върха в Антарктика вижте Чепеларе (връх).

Чепеларе
Чепеларе 2879314777 2a3044d192 o.jpg
Общи данни
Население 5 310 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 5020 (НСИ)
Землище 73,861 km²
Надм. височина 1232±1 m
Пощ. код 4850
Тел. код 03051
МПС код СМ
ЕКАТТЕ 80371
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Чепеларе
Славка Чакърова
(РБ)
Адрес на общината
ул. „Беломорска“ 44Б
тел. 03051/8280
факс 03051/8279
Чепеларе в Общомедия

Чепела̀ре е град и известен зимен курорт в Южна България. Намира се в област Смолян, на главния път ПловдивСмолян, на около 75 км южно от Пловдив и на 10 км северно от курортния комплекс Пампорово. Градът е административен център на община Чепеларе.

Сградата на общинската администрация в Чепеларе
Гербът на Чепеларе










География[редактиране | редактиране на кода]

Чепеларе е разположен в планински район в Родопите и със своите 1232 м надморска височина е вторият най-високо разположен град в България след Доспат. Има умерено континентален климат. Снежната покривка се задържа между 80 и 120 дни в годината, а средна ѝ дебелина достига 30 - 80 см. През града протича река Чепеларска и в нея се влива Камбурска река. [1]

Панорамен изглед от Чепеларе

История[редактиране | редактиране на кода]

В долината на Чепеларе са намерени предмети и некрополи от епохата на неолита (VІ - V хилядолетие пр. н. е.), могилни некрополи от ІV - V век сл. н. е., гробници на българи християни от ХІІ – ХІV в. и др. През V - VI в. сл. н. е. славяните основават в района селище, съществувало до XIV в., когато е унищожено от османските турци. Първите заселници на мястото на днешния град са отпреди около 300 години. Съвременното селище е основано в началото на XVIII в. Основен поминък на населението са били животновъдството и някои занаяти. Част от мъжете ходели по Беломорието като строители и рибари. Населението дава организиран отпор на честите нападения от кърджалиите. В района на Чепеларе през 1878 – 1879 г. е действала Тракийската революционна българска дружина на капитан Петко войвода. След Освобождението от османско владичество Чепеларе се развива като културно-просветен и стопански център в региона на Средните Родопи. [1],[2],[3]

На 1 октомври 1899 г. в Чепеларе се основава дружество на Македонската организация с председател Георги Мерджанов, подпредседател Петко Антонов Разсуканов, касиер Атанас Гергинов и секретар Тодор Чичовски.

Недялко Килев, Щерю Георгиев, неизвестен и Атанас Тропчов (Тропчев), Чепеларе, 1899 г.
Андон Дечев, Вълчо Сарафов и Иван Славов, 1900 г.

Чепеларе е избрано от Върховния комитет за седалище на ІV пограничен пункт, който да осигурява контакта с Беломорието. Началници на пункта са Вълчо Сарафов (1899–1901), Константин Антонов (1901 – май 1902) и Петър Кузманов. Чепеларският пункт получава от Върховния комитет материали за препращане през границата, като за целта са изградени три тайни канала – през Проглед, Широка лъка и Манастир. До пролетта на 1900 година в Чепеларския пункт Върховният комитет складира 400 пушки „Крънка“ и 50 сандъци с патрони, които в следващите месеци по тайните канали са прехвърлени в Османската империя. [4]

През 1880 г. се открива пощенска станция и е прокаран телеграф.
През 1921 г. градът е електрифициран.
Местното туристическо дружество е основано през 1934 г. и носи името „Студенец“. [5]
През 1950 г. е създаден пещерен клуб. [6]

Първата скиорска школа в Чепеларе е открита през 1954 г. Нейните кадри постигат първите успехи в ски дисциплините за България. През 1970 г. се провежда първото ски-състезание за Купата на Чепеларе. [2]

Лифтът за ски-пистата „Мечи чал”

Спортни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В непосредствена близост до Чепеларе се намира ски-зоната Мечи чал, част от която е най-дългата и една от най-добрите писти за алпийски ски в България. Изградените писти са с обща дължина 20 км. Днес пистите и съоръженията са изцяло обновени и маркирани съгласно Европейските стандарти:

  • Има 4-седалков лифт с капацитет 2000 души на час. С него разстоянието 2700 м от гр. Чепеларе до връх “Мечи чал” се изминава само за 9 минути.
  • Пистата за напреднали – “червена”, е с дължина 3250 м. Тя е оборудвана с най-модерната в България система за изкуствен сняг – Johnson Controls, която с 47 оръдия може да покрие пистата за 100 часа при температура от –3 градуса.
  • За скиори и сноубордисти е изградена “червена трудна” писта с дълбок сняг и дължина 1,2 км.
  • За средно напреднали има “зелена” писта с дължина почти 6 км и няколко по-къси писти с различна трудност.
  • За първи път в България в курорт Чепеларе пистите са оборудвани с безплатен безжичен интернет и се използва специална система за пропуск на туристите, с която се осигурява плавния достъп до лифта без струпване на скиори в най-натоварените часове на деня. [1],[2]

Културни и исторически обекти[редактиране | редактиране на кода]

Входът на Музея на родопския карст
Читалище „Родопска искра“ с Музей на ските и ски-спорта

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

  • Музей на родопския карст

През 1965 г. учителят от Чепеларе Димитър Райчев организира първата пещерна сбирка, която по-късно се разраства през 1980 г. в пещерен музей – единствен и до днес на Балканите. Днес представлява Музей по спелеология и български карст. Най-старите експонати в музея са от Ягодинската пещера и са на повече от 6000 години. Изложени са минерали, скъпоценни камъни, различни видове скали и пещерни образувания. В отдела по пещерна палеонтология е описано какви животни са обитавали пещерите. Показани са намерени кости на животни от родопските пещери: долната челюст на леопард - животно, обитавало района в миналото, както и възстановен скелет на пещерна мечка, достигаща 4,5 м височина.[7]

  • Музей на ските и ски-спорта

Създаден е през 1998 г. след като Екатерина Дафовска печели първия златен медал за България от зимна Олимпиада. Намира се в читалище „Родопска искра“. Представя богатата история и развитието на ски спорта в града, победите и наградите на скиорите. Показани са ски, обувки и други спортни принадлежности на състезателите от дружество „Рожен“ през над 100-годишната му история. [8]

Паметници[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Капитан Петко Войвода
Паметник на Васил Гаджуров
Паметник на Васил Дечев
Мемориален паметник на загиналите през войните Чепеларци ("Малката Шипка")
Православен храм „Успение Богородично”


Други обекти[редактиране | редактиране на кода]

  • Православен храм „Успение Богородично”.
  • Храм „Свети Атанасий Велики”. Построен е през 1834 г. само за 40 дни.
  • Площад „Олимпийски” и градска градина с водопади. Намират се в центъра на града.
  • Хотели и къщи за гости – около 30 обекта за настаняване.
  • Астрономическа обсерватория Рожен – на 5,5 км от града. [1]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението е съставено почти изцяло от българи – както християни, така и мюсюлмани.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Община
  • Медицински център
  • Автогара
  • Поща
  • Туристически информационен център
  • Банка ДСК
  • Уникредит Булбанк
  • Токуда Банк
  • Районно полицейско управление
  • Районен съд
  • Читалище „Родопска искра“
  • Средно общообразователно училище „Васил Дечев“
  • Професионална гимназия по селско, горско стопанство и туризъм „Никола Вапцаров“ [1]
  • Спортно училище „Олимпийски надежди“
  • Общински детски комплекс
  • Обединени детски заведения - филиали Елхица, Радост и Здравец
  • Cпортен комплекс с тенис-кортове

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Чепеларе

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Празник на град Чепеларе – 24 май. Културните и спортни прояви по случай празника се организират през целия месец, от Деня на труда 1 май до Деня на детето 1 юни

На 15 септември 1964 г. Чепеларе е обявен за град

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Долината на Чепеларе
Хълмът с войнишкия паметник „Малката Шипка“
Средно общообразователно училище „Васил Дечев“


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Град Чепеларе, Bulgaria Travel.
  2. а б в Чепеларе - народният ски курорт, Смолян прес.
  3. Действия на отряда на капитан Петко войвода
  4. Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895-1903), Иврай, София, 2003, стр. 300–301.
  5. http://bgrod.org/Geografia/index.php?p=chepelare&page=chepelareist bgrod.org
  6. http://www.terranatura.hit.bg/bgmus/chepelare.htm terranatura
  7. Музей на родопския карст, Почивка.бг.
  8. Музей на спорта и ските, Почивка.бг.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Васил Дечев, „Миналото на Чепеларе“, София, кн.I, 1928 г. и кн.II, 1936 г.;

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

п  б  р
Градове в Област Смолян
     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България