Направо към съдържанието

Чепеларе

Тази статия е за града. За върха в Антарктика вижте Чепеларе (връх).
Чепеларе
Герб
България
41.7232° с. ш. 24.6853° и. д.
Чепеларе
Област Смолян
41.7232° с. ш. 24.6853° и. д.
Чепеларе
Чепеларе
41.7232° с. ш. 24.6853° и. д.
Чепеларе
Общи данни
Население4032 души[1] (31 декември 2025 г.)
Гъстота54,6 души/km²
Землище73,861 km²
Надм. височина1232 m
Пощ. код4850
Тел. код03051
МПС кодСМ
ЕКАТТЕ80371
Уебсайтwww.chepelare.org
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСмолян
Община
   – кмет
Чепеларе
Боран Хаджиев
(ГЕРБ; 2019)
Адрес на общината
ул. „Беломорска“ 44Б
Чепеларе в Общомедия

Чепела̀ре е град в област Смолян и известен зимен курорт в Южна България. Градът е административен център на община Чепеларе.

Долината на Чепеларе
Чепеларска река

Чепеларе е разположен в планински район в Родопите и със своите 1232 m надморска височина е вторият най-високо разположен град в България след Доспат. Градът се намира на главния път Пловдив – Смолян, на 26 km северно от областния център Смолян, на 70 km южно от Пловдив, на 11 km северно от курортния комплекс Пампорово и на 217 km от столицата София. Има умерено континентален климат. Снежната покривка се задържа между 80 и 120 дни в годината, а средната ѝ дебелина достига 30 – 80 cm. През града протича река Чепеларска и в нея се влива Камбурска река.[2]

В долината на Чепеларе са намерени предмети и некрополи от епохата на неолита (VІ – V хилядолетие пр. н. е.), могилни некрополи от ІV – V век сл. н. е., гробници на българи християни от ХІІ – ХІV в. и др. През V – VI в. сл. н. е. славяните основават в района селище, съществувало до XIV в., когато е унищожено от османските турци. Първите заселници на мястото на днешния град са отпреди около 300 години. Съвременното селище е основано в началото на XVIII в. Основен поминък на населението са били животновъдството и някои занаяти. Част от мъжете ходели по Беломорието като строители и рибари. Населението дава организиран отпор на честите нападения от кърджалиите. В района на Чепеларе през 1878 – 1879 г. е действала Тракийската революционна българска дружина на капитан Петко войвода.

Действия на отряда на капитан Петко войвода.

След Освобождението от османско владичество Чепеларе се развива като културно-просветен и стопански център в региона на Средните Родопи.[2][3]

Недялко Килев, Щерю Георгиев, неизвестен и Атанас Тропчов (Тропчев), Чепеларе, 1899 г.
Андон Дечев, Вълчо Сарафов и Иван Славов, 1900 г.

На 1 октомври 1899 г. в Чепеларе се основава дружество на Македонската организация с председател Георги Мерджанов, подпредседател Петко Антонов Разсуканов, касиер Атанас Гергинов и секретар Тодор Чичовски. Чепеларе е избрано от Върховния комитет за седалище на ІV пограничен пункт, който да осигурява контакта с Беломорието. Началници на пункта са Вълчо Сарафов (1899 – 1901 г.), Константин Антонов (1901 – май 1902 г.) и Петър Кузманов. Чепеларският пункт получава от Върховния комитет материали за препращане през границата, като за целта са изградени три тайни канала – през Проглед, Широка лъка и Манастир. До пролетта на 1900 година в Чепеларския пункт Върховният комитет складира 400 пушки „Крънка“ и 50 сандъка с патрони, които в следващите месеци по тайните канали са прехвърлени в Османската империя.[4]

През 1880 г. се открива пощенска станция и е прокаран телеграф. През 1921 г. градът е електрифициран. Местното туристическо дружество е основано през 1934 г. и носи името „Студенец“. През 1950 г. е създаден пещерен клуб.[5]

Първата скиорска школа в Чепеларе е открита през 1954 г. Нейните кадри постигат първите успехи в ски дисциплините за България. През 1970 г. се провежда първото ски-състезание за Купата на Чепеларе.[3]

Чепеларе е обявен за град с Указ № 546 от 15.9.1964 г. заедно с други селища във връзка с 20-годишнината от смяната на властта на 9 септември 1944 г. От тогава на тази дата периодично се отбелязва в града с културни събития. През 2018 г. е съвместена с Националните хайдушки празници „Капитан Петко войвода“. На 14 и 15 септември 2019 г. тържествено се чества 55-годишнината от обявяването на Чепеларе за град с концерт и прожекция на филма „Да знаем и помним Чепеларе през вековете“ за историята на селището.[5]

Население по години[6]
19341946195619651975198519922000
3132 3482 3730 4646 5970 6224 6264 5935
2003200620092012201520172021
5607 5562 5412 5254 5020 4839 4300

По данни на НСИ в града живеят 4032 души[1] (31 декември 2025 г.).

Лифтът за ски-пистата „Мечи чал“

Гербът на Чепеларе изобразява светилник с пламък на червен фон, планина със снежинка на зелен фон и ски, които разделят двете половини на герба. Цветовете са препратка към знамето на България.

Знамето на Чепеларе

Спортни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

В непосредствена близост до Чепеларе се намира ски-зоната Мечи чал, част от която е най-дългата и една от най-добрите писти за алпийски ски в България. Изградените писти са с обща дължина 20 km. Днес пистите и съоръженията са изцяло обновени и маркирани съгласно Европейските стандарти:

  • Има 4-седалков лифт с капацитет 2000 души на час. С него разстоянието 2700 m от гр. Чепеларе до връх „Мечи чал“ се изминава само за 9 минути.
  • Пистата за напреднали – „червена“, е с дължина 3250 m. Тя е оборудвана с най-модерната в България система за изкуствен сняг – Johnson Controls, която с 47 оръдия може да покрие пистата за 100 часа при температура от –3 градуса.
  • За скиори и сноубордисти е изградена „червена трудна“ писта с дълбок сняг и дължина 1,2 km.
  • За средно напреднали има „зелена“ писта с дължина почти 6 km и няколко по-къси писти с различна трудност.
  • За първи път в България в курорт Чепеларе пистите са оборудвани с безплатен безжичен интернет и се използва специална система за пропуск на туристите, с която се осигурява плавният достъп до лифта без струпване на скиори в най-натоварените часове на деня.[2][3]
Входът на Музея на родопския карст
Читалище „Родопска искра“ с Музей на ските и ски-спорта

Културни и исторически обекти

[редактиране | редактиране на кода]

Създаден е през 1998 г. след като Екатерина Дафовска печели първия златен медал за България от зимна Олимпиада. Намира се в читалище „Родопска искра“. Представя богатата история и развитието на ски спорта в града, победите и наградите на скиорите. Показани са ски, обувки и други спортни принадлежности на състезателите от дружество „Рожен“ през над 100-годишната му история.[7]

Православен храм „Успение Богородично“
  • Народно читалище „Родопска искра – 1880“
  • Православен храм „Успение Богородично“.
  • Храм „Свети Атанасий Велики“. Построен е през 1834 г. само за 40 дни.
  • Площад „Олимпийски“ и градска градина с водопади. Намират се в центъра на града.
  • Хотели и къщи за гости – около 30 обекта за настаняване.
  • Астрономическа обсерватория Рожен – на 5,5 km от града.[2]

Населението е съставено почти изцяло от българи – както християни, така и мюсюлмани.

Сградата на общинската администрация в Чепеларе.
Средно общообразователно училище „Васил Дечев“
  • Боран Хаджиев – кмет
  • Стоян Кузмов – заместник-кмет
  • Антоанета Аговска – заместник-кмет

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]
  • Община
  • Медицински център
  • Автогара
  • Поща
  • Туристически информационен център
  • Банка ДСК
  • Уникредит Булбанк
  • Токуда Банк
  • Районно полицейско управление
  • Районен съд
  • Читалище „Родопска искра“
  • Средно общообразователно училище „Васил Дечев“
  • Професионална гимназия по селско, горско стопанство и туризъм „Никола Вапцаров“
  • Спортно училище „Олимпийски надежди“
  • Общински детски комплекс
  • Обединени детски заведения – филиали Елхица, Радост и Здравец
  • Спортен комплекс с тенис-кортове
Въздушна снимка на Чепеларе, 1930 г.
Общ изглед от Чепеларе, 1930 г.
Главната улица в Чепеларе, 1930 г.
Родени в Чепеларе

На Чепеларе е наречена улица в квартал „Триъгълника-Надежда“ в София (Карта).

Панорамен изглед от Чепеларе
Панорамен изглед от Чепеларе
  1. 1 2 www.nsi.bg // Национален статистически институт.
  2. 1 2 3 4 Град Чепеларе[неработеща препратка], Bulgaria Travel.
  3. 1 2 3 Чепеларе – народният ски курорт, Смолян прес.
  4. ↑ Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 300 – 301.
  5. 1 2 В Чепеларе отбелязват тържествено 55 г. от обявяването му за град – най-високият и слънчев град в България, Bgtourism.bg, 14.09.2019.
  6. ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ – гр. Чепеларе, преброяване от НСИ.
  7. ↑ Музей на спорта и ските, Почивка.бг.
  8. ↑ Заради злоупотреба с пари и участие в убийството на В. Сарафов е наказан със смърт.
  9. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 267.
  • Васил Дечев, „Миналото на Чепеларе“, София, кн.I, 1928 г. и кн.II, 1936 г.;