Богутево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Богутево
Общи данни
Население 202 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 44,776 km²
Надм. височина 1390 m
Пощ. код 4855
Тел. код 03051
МПС код СМ
ЕКАТТЕ 4801
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Чепеларе
Славка Чакърова
(РБ)
Богутево в Общомедия

Богутево е село в южна България. Намира се в община Чепеларе, област Смолян.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Богутево се намира в Родопите, в горното течение на Чепеларска река. Климатът е умереноконтинентален с обилни снеговалежи през зимата и предимно слънчеви дни през лятото.

История[редактиране | редактиране на кода]

Богутево 1922 — завръщането след изселничество в Турция

Едно от най-старите селища в община Чепеларе. Към средата на 1878 година се включва в помашкото въстание срещу българите и руските войски.[1]

От 1879 до 1 януари 1895 година от Богутево са изселени 30 семейства със 150 жители помаци в Мала Азия.[2] През 1913 и 1914 г. поради насилията към помаците при обстоятелствата на Балканската война, две трети от населението на селото отново се изселва в Турция. Но след няколко години по тяхна инициатива и след акция, организирана от останалите в България богутевци, (които организират "чета", която минава границата и организира безпрепятственото им завръщане), 32 семейства се връщат в селото (22 март 1921 г). До 1923 г. по различни пътища се прибират и останалите.[3]

В началото на 1913 г. жителите на селата Богутево, Дряново и Ер Кюприя (или Ер Кюпрю, от 1934 г. се нарича Мостово) изпращат писмо до председателя на Народното събрание С. Данов, в което протестират срещу насилието при християнизацията. Писмото е анонимно, авторите не са посмели да поставят имената си. В писмото пише: "Уважаеми г-н Данов, … Ние сме български мюсюлмани от … Станимашка околия. Ужасът, терора, насилията и калъча над главите ни е в своя разгар, за да станем християни. Това мислим, нашата света Конституция няма да позволи - да ни ругаят, бият и заплашват с цел да напуснем нашата религия … Ние сме в Стара Свободна България, гдето редът, законността и правдата царуват, а дали е в същност така в нашия край тия дни? Ако бихте могли само с ангелска сила за миг да дойдете и видите плачовете и риданията на нас беззащитните, тогаз само ще бъдете уверени че кръщаванията не са пожелание, а с големи насилия. Единствен факт на това е, че целият свят е известен, че ний ако пожелаем щяхме да се покръстим преди 35 години, когато дойде Русия, а не сега когато трябваше да се наслаждаваме на свобода в прегръдките на Велика България. Уверени във Вас, че Вий ще дадете най-мощната си подкрепа за нас и нашите страдания, за да почувстваме ний и целия народ, че не сме били излъгани в мисълта, с която избрахме народни представители … да ни управляват." [4]

Според преброяването на населението в Царство България през 1910 година, към 31 декември същата година в Богутево живеят 688 помаци.[5] Вследствие на Балканските войни, от 688 жители през 1910 година, в селото през 1920 година са останали само 198.[6]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Изглед в покрайнините на селото

Разположението на селото в красивата Родопа планина е предпоставка за развитието на целогодишен селски туризъм. Близостта до известни ски писти в региона (Пампорово, Чепеларе) обуславят зачестилата му посещаемост през зимните месеци. В селото се провежда годишно традиционен събор-курбан в началото на месец май.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Някои традиционни ястия са: чеверме, родопски манджи, клин (вид баница), колаци, качамак, сарми.

Известност[редактиране | редактиране на кода]

Селото придобива широка известност в пресата чрез инициативите на местното население за събиране на средства за поощряване на развитието на селския туризъм. Тези инициативи са подпомагани финансово и от чуждестранни фондации за социално благоустройство.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://web.archive.org/web/20110202073839/http://pomak.webs.com/ptmtm/pomaks.html Хюсеин Мехмед — Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония. София 2007, стр. 41
  2. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 100.
  3. А. Шиков — Завръщането на богутевци от Турция. сп. Родопи, бр. 4, 1971, стр. 14 - 15
  4. http://www.scribd.com/doc/29956844/2004-FCNM-ShadowReport Алтернативен доклад на Български хелзинкски комитет, член на Международната хелзинкска федерация за правата на човека. София, март 2004, стр. 6
  5. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 101.
  6. Арденски, Владимир. Загаснали огнища. София, ИК „Ваньо Недков“, 2005. ISBN 954-8176-96-3. с. 106.