Павелско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Павелско
България
Red pog.png
Павелско
Област Смолян
Red pog.png
Павелско
Общи данни
Население 551 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 59,2 km²
Надм. височина 728 m
Пощ. код 4889
Тел. код 03053
МПС код СМ (См)
ЕКАТТЕ 55035
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Чепеларе
Тодор Бозуков
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Павелско
Нели Дочева
(БСП)

Павелско е село в Южна България. То се намира в община Чепеларе, област Смолян.

География[редактиране | редактиране на кода]

Павелско се намира в историко-географската област Рупчос, разположена в централната част на Западните Родопи по горното течение на река Чая между рида Чернатица и Радюва планина, на надморската височина 730 m, на 1,5 km встрани от главния път Пловдив – Смолян до с. Хвойна. То отстои на 21 km от общинския център Чепеларе, на 47 km от областния център Смолян, на 32 km от курорта Пампорово, на 50 km от Пловдив и на 200 km от София.

История[редактиране | редактиране на кода]

Павелско е най-старото село в Долен Рупчос. Първото му поселение не е било на това място, където е сега, и е носело името на махалите, пръснати в околностите на селището. Намерените в района на селото археологически находки са доказателство, че там е имало поселища още в древността. При създаването на историческата карта на България за периода преди V в. от новата ера, от селата са отбелязани само Павелско и Гела. Още от римско време през селото са минавали пътни артерии от Пловдив за Беломорска Тракия. Павелско е заселено на днешното си място към 1660 г. от бегълци от с. Борово. То е най-голямото рупчоско село.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението изповядва православното християнство. По време на османското владичество и гръцкия духовен гнет павелци останали със силна вяра в Бог и горди национални чувства. Израз на тази силна вяра е изграждането през 1834 г. на храм-паметник за бъдните поколения. Разрешение за строителството е дадено от турския султан с ферман, написан на персийско-арабски език, който се пази в архива на църквата. Срокът за строежа е бил кратък. Съгласно наредбата на султана се давали само 40 дни. С героизма на това будно родопско население, с твърдата вяра и упование в Бог, срокът бил спазен и храмът построен. Днес черквата „Свети Спас“ привлича със своята монументалност – трикорабна базилика с по четири колони и с по пет свода във всеки кораб. Тя има три олтарни апсиди. Осветена е през 1836 г. на Илинден от митрополит Натанаил Пловдивски. Изграждането на камбанарията става през 1895 г. Тя е на 8 m от църквата, с височина 17 m и е на 5 етажа. Няма равна на себе си в Централните Родопи.

С писмо № VIII-538/23.09.1967 г. на ОНС – гр. Смолян, храмът е обявен за паметник на културата.

В селото и в неговите околности в различни години са изградени и 23 православни параклиса.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Кметство, поща.

В селото функционира целодневна детска градина и център от семеен тип за настаняване на деца.

През 1832 г. е открито първото килийно училище в Павелско. Сградата на сега действащото ОУ „Цар Симеон I“ е открита на 15 септември 1937 г. и разполага с 20 учебни стаи и кабинети и построен до него през 1985 г. физкултурен салон.

Народно читалище „Алеко Константинов“ е основано на 6 декември 1880 г. и е едно от най-старите в Средните Родопи. Построената през 1947-1948 г. сграда разполага с голям салон с капацитет 350 места, библиотека и музейна сбирка. Библиотека притежава повече от 10 000 тома. Читалището е център на духовния живот на селото и към него функционират смесен хор за родопски песни, група за хумор, клуб на краеведа, сдружение павелски родолюбец, сдружение на занаятчиите.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Маринов Бялев – Бялиолу (1840-1890) – депутат в третото Велико народно събрание от Чепеларски район
  • Никола Петков Бумбаров – Перич (1891-1965) – писател, краевед
  • чл.-кор. проф. д-р Илия Павлов Пашев (1910-1970) – микробиолог, първи ректор на сегашния Университет за хранителни технологии – Пловдив; зам.-председател на БАН
  • доц. инж. Апостол Павлов Пашев (1914-1996) – председател на Държавния комитет за планиране; министър на снабдяването и държавните резерви; посланик на България в Алжир
  • проф. д-р Атанас Борисов Джурджев (1941-2007) – кардиолог, национален консултант по кардиология
  • акад. проф. д-р Илия Георгиев Пашев (род. 1938 г.) – директор на Института по молекулярна биология при БАН
  • проф. Атанас Атанасов Раденски (род. 1950 г.) – професор по информатика в университета Chapman, California, USA
  • Борис Георгиев Вулжев (род. 1936 г.) – писател и поет

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Васил Дечев, „Миналото на Чепеларе“ , София, кн.I, 1928 г. и кн.II, 1936 г.
  • Георги Пашев, „От далечността“, изд. Хр. Г. Данов, 1983
  • Славка Керемидчиева. „Говорът на Ропката“. Родопска граматика. София, 1993

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • От селото има удобен път, който води за хижа Пашалийца.


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]