Павелско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Павелско
България
Red pog.png
Павелско
Област Смолян
Red pog.png
Павелско
Общи данни
Население 565 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 59,2 km²
Надм. височина 728 m
Пощ. код 4889
Тел. код 03053
МПС код СМ (См)
ЕКАТТЕ 55035
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Чепеларе
Тодор Бозуков
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Павелско
Нели Дочева
(БСП)

Павелско е село в Южна България. То се намира в община Чепеларе, Област Смолян.

География[редактиране | edit source]

Село Павелско се намира в планински район.

История[редактиране | edit source]

Павелско е най-старото село в долен Рупчос, което заема една част от северните склонове на централните Родопи. Първото му поселение не е било на това място, където е сега, и е носело името на махалите, пръснати в околностите на селището. Намерените в района на селото археологически находки са доказателство, че там е имало поселища още в древността. При създаването на историческата карта на България за периода преди V в. от новата ера, от селата са отбелязани само на Павелско и Гела. Още от римско време през селото са минавали пътни артерии от Пловдив за Беломорска Тракия. Павелско е заселено на днешното си място към 1660 г. от бегълци от с. Борово. То е най-голямото рупчоско село.

На 28 септември 1899 година в Павелско се основава дружество на Македоно-одринската организация с председател свещеник Георги Пиндев. Павелското дружество е най-активното в региона и има клонове в Хвойна и Орехово, като последният става самостоятелно дружество. Павелското дружество събира оръжие, боеприпаси и средства. Настоятелството му разделя северната част на околията на пет участъка - Шейтановски, Ситовски, Малевски, Юговски и Павлески, в които са изпратени специални емисари.[1]

Религии[редактиране | edit source]

В миналото Павелско е било смесено помашко и българско-християнско село. От 1879 до 1 януари 1895 година от Павелско са изселени 36 семейства със 154 жители-помаци в Мала Азия.[2] Според преброяването на населението в Царство България през 1910 година, към 31 декември същата година в Павелско живеят 103 помаци.[3] По време на османското владичество и гръцкия духовен гнет павелци останали със силна вяра в Бог и горди национални чувства. Израз на тази силна вяра е изграждането през 1834 г. на храм-паметник за бъдните поколения. Разрешение за строителството е дадено от турския султан с ферман, написан на персийско-арабски език, който се пази в архива на църквата. Срокът за строежа е бил кратък. Съгласно наредбата на султана се давали само 40 дни, а времето било драматично. С героизма на това будно родопско население, с твърдата вяра и упование в Бог, храмът бил построен. Срокът бил спазен, черковният купол се извисил над джамийското минаре. Днес черквата "Свети Спас" привлича със своята монументалност - трикорабна базилика с по четири колони и с по пет свода във всеки кораб. Тя има три олтарни апсиди. Осветена е през 1836 г. на Илинден от митрополит Натанаил Пловдивски. Изграждането на камбанарията става през 1895 г. Тя е на 8 м от църквата, с височина 17 м и е на 5 етажа. Няма равна на себе си в Централните Родопи. Оценявайки по достойнство ролята и значението на този храм за опазване на вярата и националните чувства на българите от този край, а така също и архитектурната и художествената му стойност, бившият ОНС - гр. Смолян с писмо № VIII-538/23.09.1967 г. храмът е обявен за паметник на културата.

В селото и в неговите околности в различни години са изградени и 21 православни параклиса!


Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Редовни събития[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

  • Кара Сюлейман - родопски помак - войвода на една от трите чети, участвали във въстанието на Станислас Сенклер (Хидает Бей) през 1878 година в Средните Родопи.

Литература[редактиране | edit source]

  • Васил Дечев, „Миналото на Чепеларе“ , София, кн.I, 1928 г. и кн.II, 1936 г. ;

"От далечността",

Славка Керемидчиева. Говорът на Ропката. Родопска граматика. София, 1993.

Други[редактиране | edit source]

  • От селото има удобен път, който води за хижа Пашалийца.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Facebook група на Павелско http://www.facebook.com/#!/group.php?gid=119473128066766&ref=ts

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 - 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895-1903), Иврай, София, 2003, стр. 300 - 301.
  2. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 100.
  3. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 101.