Забърдо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Забърдо
Zabardo winter.JPG
Общи данни
Население 524 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 44,398 km²
Надм. височина 1300 m
Пощ. код 4872
Тел. код 030517
МПС код СМ
ЕКАТТЕ 30034
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Чепеларе
Славка Чакърова
(РБ)
Кметство
   - кмет
Забърдо
Светлозар Балабосов
(ВМРО-БНД)
Забърдо в Общомедия
Нови строежи в Забърдо.
Стари родопски къщи в Забърдо.
Параклисът св. Богородица над входа на с. Забърдо
Паметна плоча над входа на с. Забърдо на българските християнски деца, загинали при потурчванията
Zabardo winter.JPG

За̀бърдо (старо име: Чукуркьой) е село в южна България. Намира се в община Чепеларе, област Смолян.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Забърдо (Чукуркьой – село в дол) се намира в планински район.

Селото е разположено терасовидно по двата бряга на Забърдска река на 1250 м.н.в.

На 10 км от Забърдо се намира природният феномен Чудните мостове – два скални моста.

В околностите на селото има множество пещери, всяка със своя история.

Забърдо е село в Южен централен регион на България и е част от община Чепеларе, област Смолян. Селището е много старо, има доказателства, че е съществувало още през 4 – 5 век след Хр. Доказателство за това са тракийско селище и разрушената крепост Заград. Близо до Забърдо се намира и много добре съхранен римски път. В пещерата Челевещница са намерени скелет на пещерна мечка, броня на римски воин, както и неговото въоръжение.

Разположено е в долината на река Забърдска. Основен поминък тук е земеделието и животновъдството, като все по-голям дял заема и туризмът. Районът около Забърдо е благоприятен за най-разнообразен лов.

На 10 км от Забърдо се намира природният феномен Чудните мостове (Еркюприя) – два мраморни скални моста. Името идва от „ер“ (тур. – земя) и „кюприя“ – мост, т.е. естествен скален мост. Смята се, че са се образували при срутване на някогашна пещера, образувана в протерозойски мрамори от водите на малката река Дълбоко дере, навярно при земетресение. Водите отнесли част от падналите материали и образували един до друг два мраморни моста. Между двата все още има огромни каменни блокове, които заемат речното корито.

Първият е дълъг 96 м, ширината му варира от 7 до 45 м, а височината от 14 до 43 м. Започва с 3 отвора, различни по големина, а завършва с един. Смята се за най-високия пещерен отвор в България. По него (дебелина 10 – 15 м) минава пътеката от село Орехово за село Забърдо.

Вторият мост, който е на 200 м под първия, е по-дълъг и по-тесен, трудно достъпен за турист без екипировка и опитен водач. Дълъг е около 60 м. Започва с широк отвор, който постепенно се стеснява и се превръща накрая в обикновена цепнатина.

Малко преди втория мост е входът на Ледената пещера, в която до късно лято се запазва лед. Зад моста водата пропада в карстов понор и изчезва в земята, за да се появи на 1,5 км по-ниско. Надолу от втория мост е клисура. Сред нея високо на левия бряг на реката е входът на Голямата пещера, в която са намерени отломки от древна керамика (V-VI в. пр.н.е.).

История[редактиране | редактиране на кода]

Според османски списък на селищата и немюсюлманските семейства в тях, предвид облагането им с джизие от 8 ноември 1635 година, броят на немюсюлманските семейства в Забърдо е 135. [1]

По голямата част от основателите на селището Чепеларе са преселници от село Забърдо, където в началото на 1729 г. тринадесет души от Забърдо и трима преселници от други населени места закупуват общо 16 дяла от имот, представляващ планината Хаджиица с владало (тапия), издадено от турският ефкаф (нотариус), намиращ се в Пловдив, при което след това те се заселват постоянно в землището и оттогава Чепеларе става същинско постоянно заселище като населено място с различни махали – „Горната махала“, „Долната махала“, „Шабановската махала“, „Сивковската махала“ и други. Единият от упълномощените представители за продажба на планината „Хаджиица“ е хаджи Юмер от село Чепели, Гюмюрджинска каза, продал част от дяловете на съпритежателите за 800 гроша. Според изследванията и справките на Васил Дечев, писател и изследовател на Родопите от 1728 до 1750 г. в с. Чепеларе имало 19 семейства, 14 семейства преселени от село Забърдо и 5, които заедно със семейството на преселените там местни управници Исеин бей и Мехмед Кьорходжа, съставлявали около 100 жители.

Според преброяването на населението в Царство България през 1910 г., към 31 декември същата година в Забърдо (Чукуркьой) живеят 1181 души, от който 172 български и 41 мохамедански семейства – повечето от тези мохамедани се изселват в Турция през Междусъюзническата война. [2]

В началото на XX век селото има предимно помашко население и остава изолирано, след като повечето помаци от съседните села се изселват от страната. По време на Балканската война, както много помаци в Родопите, жителите на селото са покръстени, но впоследствие се връщат към традиционната си религия. В края на 50-те години, още преди началото на Възродителния процес, хората от Забърдо доброволно се отказват от мюсюлманските си имена. През 70-те години джамията е изоставена и по-късно е разрушена, а през 2003 г. на входа на селото е осветена малка църква.[3]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В близост до село Забърдо се намира една от най-големите природни забележителности в България, а именно Скалните мостове (наричани „Чудни мостове“). Това са скални образувания във вид на мост с изключително големи размери. Непосредствено до мостовете има построена хижа още от тридесетте години на XX век.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Жителите на селото са християни има и малък брой българи мюсюлмани.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Zabardo new houses.JPG
  • Кметство село Забърдо;
  • забърдовското училище има дълга история – от 1860 година е килийно, а от 1907 година – основно училище село Забърдо;
  • Народно читалище село Забърдо.

На 19 май 2014г. селото, като кметство в община Чепеларе, приема свой герб. Той е разработен по инциатива на местни родолюбци от арх. Миломир Богданов. [4] [5] [6] [7] [8]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Всяка година на 14 март се организира кукерски празник, с който забърдовци изпращат зимата и посрещат пролетта. На 'Марта', както се нарича празника има кукери, които пъдят лошите сили и се молят за плодородие и берекет.

Общоселският събор се организира през август. На него по традиция имат възможност да се срещнат роднини и приятели, откъснали се от селския живот.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Забърдо

Бележки и литература[редактиране | редактиране на кода]

  1. Грозданова, Елена. София, Главно управление на архивите при Министерски съвет, [2001]. ISBN 954-9800-14-8. с. 21.
  2. . II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 101.
  3. Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. „Сиела“, 2008. ISBN 9789542802914. с. 98 – 100.
  4. Чепеларското село Забърдо вече си има герб, БНР, 20.05.2014 г.
  5. Чепеларското село Забърдо вече си има герб, БНР, 20.05.2014 г.
  6. Изработиха герб за чепеларското село Забърдо
  7. Чепеларското село Забърдо вече си има герб, Дарик нюз, 19 май 2014 
  8. Чепеларското село Забърдо вече си има герб, Родопи нюз 19 май 2014 г.
  • Дечев, В. Миналото на Чепеларе. Кн. I-ІІ. С., 1928 – 1936.
  • Илиев, Ч. Село Забърдо. История, бит, народно творчество. С., 1973.
  • Филип Ишпеков „Попътни срещи и разлъки“


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]