Проглед

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Проглед
Изглед към село Проглед, 2008 г.
Изглед към село Проглед, 2008 г.
Общи данни
Население 72 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 13,084 km²
Надм. височина 1467 m
Пощ. код 4871
Тел. код 03021
МПС код СМ
ЕКАТТЕ 58517
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Чепеларе
Славка Чакърова
(РБ)

Проглед е село в Южна България. То се намира в община Чепеларе, област Смолян.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Проглед се намира в сърцето на Родопите. На 4 км от селото отстои ски-курортът Пампорово, на 6 км – Чепеларе с обновена ски туристическа база. Проглед е разположено върху обширни поляни на десния бряг на река Чепеларска и е оградено отвсякъде с ниско било и гъсти смърчови гори. Само 500 м го отделят от главния път Пловдив – Смолян. През лятото грее много слънце и е приятно за кратки преходи из околностите на селото. През зимата то е защитено от ветровете и въпреки дълбокия сняг, селото е винаги достъпно. В горите наоколо растат много билки, горски ягоди, малини, гъби, боровинки.

История[редактиране | редактиране на кода]

Историята на селото е много интересна. Местен жител е успял да я съхрани в издадена от селото книга, може би я има във всяка къща там. Селото е на малко повече от век, което за България е сравнително кратък период. Създадено е от преселници около 1894 г. от съседното Соколовци (до 1934 г. Долно Дерекьой), което тогава се намирало в Османската империя (границата е минавала през прохода Рожен). За основатели се смятат поп Васил Тодоров, Тодор Станчев и други.

Интересен факт е, че преселниците правят „завера“ – всеки, който се откаже да премине в освободените български земи, губи имотите си в полза на останалите от заверата.

Събитията стават по времето на управлението на Стамболов и за да стане по-лесно работата по основаване на селото, имало идея новото село да е на името на министър-председателя. Стамболов обаче отсякъл, че Проглед си е много хубаво име и че село може да има и без той да му става кръстник.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В селото живеят само българи от етнографската група рупци. Религията, която изповядват, е православно християнство. За нуждите на селото през 1921 г. е построена цъквата „Св. Пантелеймон“. Около селото има параклиси: „Св. Илия“, „Св. Марина“, „Св. Пантелеймон“, „Св. Троица“, „Св. Кирик и Юлита“, „Св. Георги“.


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Снимка от сватба в Проглед преди 1945 г. Източник ДА „Архиви“

Невероятна природа – тучни ливади и вековни смърчови гори. Можете да срещнете сърни почти в самото село. От билото над селото се разкрива гледка към връх Снежанка и към Роженската обсерватория. Край селото има естествено местообитание на ендемичния вид родопски крем и идват много естествоизпитатели и природолюбители да го изучават и снимат.

Малко известно е, че частта от Пампорово, попадаща в Чепеларе е в землище на с. Проглед. По стар път на излизане от селото може да се продължи пеш и през „Гатера“ да се стигне до центъра на курорта, като така се избягва натовареният асфалтов път.

В землището на селото е и изворът на р. Чая (която продължава като Чепеларска и Асеновградска река).

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

По традиция всяка година в първата събота на месец юли се състоява родова среща-събор, която през деня се провежда на ливада (местност „Тузлата“) в близост до селото, която е изключително живописна, с това че цялата е обградена с вековна гора. Вечер празненството се пренася на хорището на селото.

Много приятен е преходът от селото през билото над него до махалата Караманица. От там покрай картофохранилището се излиза на Роженските поляни и с малко късмет и добро чувство за ориентация от намиращ се близо до пътя параклис можете да хванете пътеката, свързваща селото с Рожен. Не вдигайте шум и се оглеждайте – почти сигурно е, че ще срещнете сърна. Да извървите целия кръг ще отнеме не повече от час и половина.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Дичо Петров (1919 – 1944), български партизанин
  • Илия Н. Гайдаров, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, бакалин, средно образование, четата на Никола Андреев, 2 рота на 14 воденска дружина, убит на 8 юли 1913 година[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 137.