Рожен (проход)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Рожен.
| Рожен | |
|---|---|
 Ливадите на прохода Рожен | |
  Местоположение в България | |
| Информация | |
| Държава |  България |
| Тип | планински проход |
| Местоположение | Западни Родопи |
| Височина | 1430 m |
Рожен е планински проход (седловина) в Южна България в централната част на Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи в Община Смолян, област Смолян.[1]
Проходът е с дължина 11,2 km и с надморска височина на седловината 1436 m. Свързва долината на Чепеларска река (десен приток на Марица) на северозапад с долината на Бяла река (ляв приток на река Черна и част от басейна на Арда) на югоизток. Започва на 1350 m н.в. западно от село Проглед, при разклона за курорта Пампорово и се насочва на югоизток, нагоре по склона на Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи. След 3,2 km се изкачва на седловината на 1436 m н.в., от където започва стъмно и с множество завои спускане по югоизточния склон на рида. След 8 km слиза в село Соколовци, където завършва на 1046 m н.в.[1]
Седловината е заета от обширни ливади и пасища, обградени от плоски била, обрасли с иглолистна растителност. В геоморфоложко отношение тя е от карстов произход – основата ѝ е от мраморизиран варовик и представлява безотточен мраморен карстов валог. От нея в северозападна и северна посока се отклоняват мощните западнородопски ридове Чернатица и Радюва планина.[1]
Още от древността седловината е важен проход между Горнотракийската низина и долината на река Арда и Беломорието. Сега през прохода преминава участък от 11,2 km (от km 85,9 до km 97,1) от второкласния Републикански път II-86 Пловдив – Смолян – Рудозем – ГКПП Рудозем (последната част в проект). От ляво на седловината, от североизток идва последният участък на третокласния Републикански път III-861 от Юговското ханче, град Лъки и село Джурково. Поради важното транспортно и стопанско значение на прохода пътят през него се поддържа целогодишно за преминаване на МПС.[1]
По поляните на седловината в миналото редовно са провеждани фолклорни събори, които от няколко години са възобновени (последното издание е проведено през юли 2016)[2]. На връх Свети Дух, северно от седловината е изградена най-голямата българска обсерватория. Тя разполага с няколко телескопа, най-големият от които е с диаметър 2 m.
Пилон „Рожен“[редактиране | редактиране на кода]
На 13 юли 2023 г. се състои официалното откриване на Пилон „Рожен“. Извисяващ се на 111 метра на Роженските поляни, той се превръща в най-високия подобен в България и целия Европейски съюз. Монументът на българското знаме е посветен на две важни исторически годишнини – 111 години от освобождението на Родопите и 120 години от Илинденско-Преображенското въстание, а височината на пилона символизира територията на България от 111 000 кв.км. В основата му има плоча с гравирани завети от 28-те административни области на страната и капсула на времето с послания към бъдещите поколения. Знамето е с площ от 1110 кв. м и е издигнато до върха на 111-метровия пилон „Рожен“ с тържествена церемония. 300 доброволци носят огромния флаг. Главен проектант е д-р инж. Иван Гешанов. Проектант на фундамента на пилона е проф. Чавдар Колев.
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-35-74. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-86. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 414.
- ↑ Събор Рожен 2016, архив на оригинала от 3 септември 2018, https://web.archive.org/web/20180903222509/http://www.rozhen.bg/bg/%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%BE%D1%80-%D1%80%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD-2016/, посетен на 2021-03-05