Рожен (проход)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Рожен.

Рожен
Ливадите на прохода Рожен
Ливадите на прохода Рожен
Информация
Държава Flag of Bulgaria.svg България
Тип планински проход
Местоположение Западни Родопи
Височина 1430 m
Relief Map of Bulgaria.jpg
41.6689° с. ш. 24.7383° и. д.
Местоположение в България
Пътници през зимен Рожен, 1930 г.

Рожен е планински проход (седловина) в Южна България в централната част на Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи в Община Смолян, област Смолян.[1]

Проходът е с дължина 11,2 km и с надморска височина на седловината 1436 m. Свързва долината на Чепеларска река (десен приток на Марица) на северозапад с долината на Бяла река (ляв приток на река Черна и част от басейна на Арда) на югоизток. Започва на 1350 m н.в. западно от село Проглед, при разклона за курорта Пампорово и се насочва на югоизток, нагоре по склона на Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи. След 3,2 km се изкачва на седловината на 1436 m н.в., от където започва стъмно и с множество завои спускане по югоизточния склон на рида. След 8 km слиза в село Соколовци, където завършва на 1046 m н.в.[1]

Седловината е заета от обширни ливади и пасища, обградени от плоски била, обрасли с иглолистна растителност. В геоморфоложко отношение тя е от карстов произход – основата ѝ е от мраморизиран варовик и представлява безотточен мраморен карстов валог. От нея в северозападна и северна посока се отклоняват мощните западнородопски ридове Чернатица и Радюва планина.[1]

Още от древността седловината е важен проход между Горнотракийската низина и долината на река Арда и Беломорието. Сега през прохода преминава участък от 11,2 km (от km 85,9 до km 97,1) от второкласния Републикански път II-86 ПловдивСмолянРудоземГКПП Рудозем (последната част в проект). От ляво на седловината, от североизток идва последният участък на третокласния Републикански път III-861 от Юговското ханче, град Лъки и село Джурково. Поради важното транспортно и стопанско значение на прохода пътят през него се поддържа целогодишно за преминаване на МПС.[1]

По поляните на седловината в миналото редовно са провеждани фолклорни събори, които от няколко години са възобновени (последното издание е проведено през юли 2016)[2]. На връх Свети Дух, северно от седловината е изградена най-голямата българска обсерватория. Тя разполага с няколко телескопа, най-големият от които е с диаметър 2 m.

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]