Община Смолян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Смолян
Map of Smolyan municipality (Smolyan Province).png
Общи данни
Област Област Смолян
Площ 864.997 km²
Население 40 505 души
Адм. център Смолян
Брой селища 81
Сайт www.smolyan.bg
Управление
Кмет Николай Мелемов
(ГЕРБ)
Общ. съвет 29 съветници
   ГЕРБ (11)
   КРОС (7)
   БСП (5)
   ЗАЕДНО ЗА СМОЛЯН (2)
   Коалиция за екологично развитие и устойчивост на Община Смолян (2)
   ДПС (2)
Географска карта на община Смолян

.

Община Смолян се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Смолян.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в южната част на Област Смолян. С площта си от 182,919 km2 е 6-та по големина сред 10-те общини на областта, което съставлява 5,73% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е средно и високо планински и тя е общината с най-високата средна надморска височина в България. Заема южните, най-високи части на Западните Родопи.

От югозапад на североизток, в северната част на общината, на протежение от около 35 km се простира най-високият, най-мощният и втори по дължина планински дял в целите РодопиПереликско-Преспанския дял, който по цялата си дължина се явява вододел между водосборните басейни на реките Марица и Арда, а ширината му варира от 8-10 до 15-20 km. На югозапад започва от държавната ни граница с Гърция при гранична пирамида № 135, където се издига безименен връх с височина 1929,9 m. От него на северозапад се отделя рида Чамлия, а при връх Голям Перелик 2190,2 m (най-високата точка на общината и на целите Родопи) на северозапад – рида Мурсалица. От там билото продължава на североизток преминава през седловината Превала (Ешекулак, 1687,5 m) и достига до връх Снежанка (1925,8 m), от който на северозапад се отклонява рида Чернатица, а на юг — Букова планина. Следва седловината Рожен (1436 m), след която на юг и югоизток се отделя дълъг и мощен рид разположен между левите притоци на Арда – реките Черна (с притока си Бяла) и Малка Арда. При връх Преспа (2000,4 m) на югоизток се отделя друг дълъг и мощен безименен рид, разположен между реките Малка Арда и Давидковска (леви протоци на Арда).

От граничния връх висок 1929,9 m на северозапад се отделя рида Чамлия, разположен между долините на реките Чаирдере и десният ѝ приток Мугленска река. В пределите на Община Смолян попадат част от неговите източни склонове с най-високата му точка (1948,3 m), намираща се 4,5 km южно от село Мугла.

От връх Голям Перелик на северозапад се отделя рида Мурсалица, заемащ района между долините на Мугленска река и Широколъшка река. На територията на общината са простира неговата югоизточна, най-висока част с връх Карлъка (2188,1 m).

От връх Снежанка на северозапад се отделя друг мощен и дълъг планински рид – Чернатица, като в пределите на общината попада малък участък от южните му склонове, обърнати към дълбоката долина на Широколъшка река. По билото му се издигат върховете Мечи връх (1872,6 m) и Карабалкан (1958,6 m). Южно от връх Снежанка се простира малката Букова планина. На запад тя достига до прохода Превала (Ешекулак), на юг и изток до долината на река Черна (ляв приток на Арда) и левият и приток Бяла река, а на север до седловината Рожен.

Източно от седловината Рожен от Переликско-Преспанския дял в северна и южна посока се отделят други два планински хребета. На север се отделя Радюва планина, като в пределите на общината попадат нейните най-южни части с връх Студенец 1843,4 m. На юг, а след това на югоизток между левите притоци на Арда – реките Черна (с притока си Бяла) и Малка Арда се простира дълъг и тесен безимен планински рид, височината на който постепенно се понижава в източна посока.

И накрая, в крайната североизточна част на община Смолян се простира западната, най-висока част на друг безимен планински хребет, който се отделя от връх Преспа на югоизток и е разположен между долините на реките Малка Арда и Давидковска (леви протоци на Арда).

В централната част на община Смолян от запад на изток, на протежение от 28 km, между долините на река Арда на юг и левият ѝ приток Черна на север се простира Кайнадински рид. Неговите най-високи части са разположени в западната му част, на гръцка територия, а на изток в българска височината му постепенно намалява. Най-високият му връх в България е Средния връх 1872,8 m, разположен на граничната бразда при гранична пирамида № 126.

Южните райони на общината, на юг от долината на река Арда се заемат от високия и обширен Ардински дял на Западните Родопи. Най-високата му точка на територията на общината е Ардин връх 1730,1 m, намиращ се на граничната бразда южно от изворите на река Арда.

Югоизточно от село Търън, на границата с община Мадан, в коритото на река Черна се намира най-ниската точка на община Смолян – 673 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Територията на община Смолян попада в обсега на два водосборни басейна – на реките Марица и Арда, като вододелът преминава по билото на Переликско-Преспанския дял. В южната част на общината протича най-горното течение на река Арда. Тя води началото си от карстовия извор Ардабаши, разположен в северното подножие на Ардин връх, на 1 455 m н.в. Изворът се намира на 900 м североизточно от върха и на 1,5 km южно от село Горна Арда и е маркиран с указателна табела. Началото на реката представлява планински поток, течащ между гористи склонове с голям наклон – до село Горна Арда на север, а след това до село Арда – на североизток. Долината ѝ в този участък е със стръмни склонове, с наклон от 30°-35°, а надлъжният ѝ наклон е много голям – около 189‰. След село Арда, където има малко долинно разширение, реката завива на север, при село Могилица – на североизток, а от село Кошница до границата с община Рудозем – изток-югоизток, като долината ѝ е със стръмни склонове с наклон до 40°, а ширината ѝ е 100 – 150 м. При село Смилян има второ долинно разширение – до 300 м, след което долината ѝ отново се стеснява, става почти каньоновидна, а наклонът на склоновете ѝ надминава 40°. Речното корито е широко 25 – 30 м, а дъното е чакълесто-песъчливо. Преди напускането ѝ на територията на община Смолян се появяват и първите характерни за нея планински меандри. Основни притоци в този участък са реките: Бориковска (ляв), Черешовска (ляв), Мичевица (ляв), Сивинска (десен), Орешовска (ляв) и Вълчандере (десен).

Втората по значение река в община Смолян е река Черна, първия голям ляв приток на Арда. Тя протича с почти цялото си течение от 48 km (последните 4 km са на територията на община Мадан), като отводнява югоизточните склонове на най-високата част на Переликско-Преспанския дял и северните склонове на Кайнадински рид на Западните Родопи. Тя извира на 1 770 m н.в. в най-западната точка на водосборния басейн на река Арда, в Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи, на 5 km югоизточно от с. Мугла. По цялото си протежение тече в източна посока в тясна каньоновидна долина с единствено долинно разширение в района на град Смолян. Площта на водосборният ѝ басейн е 259 km2, което представлява близо 30% от площта на общината. Основните ѝ притоци са: Калъческа река (ляв), Остритска река (ляв), Техлен дол (ляв), Саскочето (ляв), Крива река (ляв), Куртев лом (ляв), Доксово дере (ляв), Бяла река (ляв, най-голям приток), Майката (ляв), Клокотнишко дере (десен), Тикалско дере (ляв), Рековска река (ляв) и Речицка река (десен).

В североизточната част на общината, през селата Кутела, Славейно и Петково протича горното течение на река Малка Арда, ляв приток на Арда. Тя води началото си под името Мразлив дол от местността Момина вода на 1 716 m н.в. в Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи, северно от хижа „Момчил юнак“. До село Славейно тече на югоизток, а след това – на изток-югоизток в тясна и дълбока долина със слаба залесеност.

Северозападната част на община Смолян попада във водосборния басейн на река Марица. Тук протичат горните и част от долните течение на Широколъшка река (десен приток на Въча, която е десен приток на Марица) и Мугленска река (десен приток на Чаирдере, дясна съставяща на Въча). Широколъшка река извира на 800 m северно от връх Снежанка в курорта "Пампорово", kd 1 700 п н.в. под името Голяма река. Тече в посока запад-северозапад в дълбока, гъсто залесена долина между ридовете Чернатица на североизток и Мурсалица на югозапад. Мугленска река извира от южното подножие на връх Голям Перелик, на 850 m южно от него, на 2 036 m н.в. под името Голяма река. Тече в северозападна посока най-напред в широка долина заета от обширни ливади, а след село Мугла в дълбока каньоновидна долина, като отводнява северозападните части на Переликския дял и югозападните склонове на рида Мурсалица.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 41 452 100,00
Българи 32 708 78,91
Турци 170 0,41
Цигани 301 0,73
Други 161 0,39
Не се самоопределят 298 0,72
Не отговорили 7 814 18,85

Движение на населението (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Община Смолян
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 33505 34959 35531 40331 48561 49227 50705 47230 41452
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Община Смолян се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Смолян.

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 86 населени места с общо население от 41 452 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в община Смолян, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Алиговска 18 - в з-щето на с. Арда Момчиловци 1294 40,464 Горно дере кьой
Арда 303 17,928 Мугла 240 74,295
Баблон - - в з-щето на с. Смилян Надарци 5 - в з-щето на с. Кремене
Белев дол 94 3,764 Орешец 51 13,669 Яманско, Орешица
Билянска 25 - в з-щето на с. Горна Арда Остри пазлак 16 - в з-щето на с. Подвис
Бориково 34 22,267 Хасанково Петково 306 23,507
Бостина 134 4,771 Пещера 2 - Момарско, в з-щето на с. Турян
Буката 69 7,631 Буково Писаница 15 - в з-щето на гр. Смолян
Букаците 33 10,048 Баш бук Подвис 139 6,147 Подвиз
Виево 400 14,779 Каршилъ Полковник Серафимово 137 24,868 Алами дере, Ябълка
Влахово 354 - в з-щето на гр. Смолян Попрелка 11 - в з-щето на с. Кремене
Водата 33 - в з-щето на с. Стойките Потока 3 - Селище, в з-щето на с. Бориково
Вълчан 53 11,000 Курт дере Река 228 7,237
Върбово 10 - в з-щето на с. Широка лъка Речани 60 - Хасановска река, в з-щето на с. Арда
Габрица 9 - Габрово, в з-щето на гр. Смолян Ровина 115 - в з-щето на с. Подвис
Гела 38 33,959 Селище] 88 3,752
Гоздевица 4 - Гоздювска, в з-щето на с. Арда Сивино 161 20,429 Текир
Горна Арда 56 7,698 Барутинска Славейно 144 23,233 Карлуково
Горово 38 10,599 Чамжас Сливово - - в з-щето на с. Широка лъка
Градът 126 4,256 Градок Смилян 1789 29,248
Гращица 11 - в з-щето на с. Стойките Смолян 30642 134,590 Пашмаклии
Гудевица 16 - Гудевска, в з-щето на с. Арда Соколовци 162 13,339 Долно дере кьой
Димово 3 - в з-щето на с. Кремене Солища 41 14,670 Сулища
Дунево 139 - в з-щето на гр. Смолян Средок 55 - в з-щето на с. Горна Арда
Еленска 105 - в з-щето на с. Търън Стикъл 25 - в з-щето на с. Солища
Ельово 12 - в з-щето на с. Горово Стойките 220 42,803
Заевите 8 - Заевете, в з-щето на с. Гела Стража 116 6,309
Змиево 14 - в з-щето на с. Вълчан Сърнино 7 - Гарзмарет, в з-щето на с. Сивино
Исьовци 26 - в з-щето на с. Могилица Тикале 139 9,906
Катраница 184 9,406 Требище 140 3,744
Киселчово 21 24,696 Киселичево Турян 71 18,858
Кокорово 23 - Кокорково, в з-щето на с. Орешец Търън 717 15,543
Кошница 81 10,444 Ухловица 7 - в з-щето на с. Могилица
Кремене 4 20,312 Фатово 107 - в з-щето на с. Полковник Серафимово
Кукувица 3 - Куковица, в з-щето на с. Широка лъка Хасовица 10 - в з-щето на гр. Смолян
Кутела 345 15,516 Чамла - - в з-щето на с. Мугла
Левочево 119 18,594 Чеплетен 57 6,756
Липец 46 - Дюрмете, в з-щето на с. Букаците Черешките 7 - в з-щето на с. Бориково
Лъка 108 3,470 Черешово 8 - в з-щето на с. Могилица
Люлка 16 - Чекичето, в з-щето на с. Сивино Черешовска река 10 - в з-щето на с. Могилица
Магарджица 19 - в з-щето на с. Гела Чокманово 88 9,243
Милково 4 - в з-щето на с. Кошница Чучур 1 - Ючур, в з-щето на с. Полковник Серафимово
Могилица 377 16,629 Тоз бурун Широка лъка 503 54,620
ОБЩО 41452 864,997 43 населени места са без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Писмо на МВР № 11799/обн. 16.10.1925 г. – разделя с. Фатово на две отделни населени място – м. Горно Фатово и м. Долно Фатово;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Хасанково на с. Бориково;
– преименува м. Река на м. Варад;
– преименува с. Каршилъ на с. Виево;
– преименува с. Курт дере на с. Вълчан;
– преименува с. Габрово на с. Габрица;
– преименува м. Копадан дере на м. Копадан;
– преименува м. Дюрмете на м. Липец;
– преименува м. Чекичето на м. Люлка;
– преименува с. Тоз бурун на с. Могилица;
– преименува с. Горно дере кьой на с. Момчиловци;
– преименува м. Яманско на м. Орешица;
– преименува с. Подвиз на с. Подвис;
– преименува м. Хасановска река на м. Речани;
– преименува с. Текир на с. Сивино;
– преименува с. Карлуково на с. Славейно;
– преименува гр. Пашмаклии (Пашмаклий) на гр. Смолян;
– преименува с. Долно дере кьой на с. Соколовци;
– преименува к. Гарзмарет на к. Сърнино;
– преименува м. Кара бурун на м. Черналево;
– преименува м. Ючур на м. Чучур;
– преименува с. Алами дере на с. Ябълка;
  • МЗ № 3774/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Ябълка на с. Полковник Серафимово;
  • Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Пещера на с. Момарско;
  • Указ № 356/обн. 07.12.1954 г. – признава н.м. Света Елена (от с. Широка лъка) за отделно населено място – м. Елена;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – признава н.м. Кутела (от с. Виево) за отделно населено място – с. Кутела;
  • през 1956 г. – уточнено е името на с. Куковица на с. Кукувица без административен акт;
– уточнено е името на с. Сулища на с. Солища без административен акт;
  • Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава м. Бяла река и я присъединява като квартал на с. Могилица;
  • Указ № 227/обн. 21.06.1960 г. – заличава с. Райково и гр. Устово и ги присъединява като квартали на гр. Смолян;
  • Указ № 381/обн. 25.10.1960 г. – преименува с. Буково на с. Буката;
– преименува м. Ухловица на м. Еленска;
  • Указ № 129/обн. 11.04.1961 г. – преименува м. Селище на м. Потока;
  • Указ № 902/обн. 31.12.1963 г. – заличава м. Елена поради изселване;
  • през 1965 г. – уточнено е името на м. Заевете на м. Заевите без административен акт;
  • Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава махалите Окманица и Посиек поради изселване;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – осъвременява името на м. Гоздювска на м. Гоздевица;
– уточнява името на м. Градок на м. Градът;
– осъвременява името на м. Гудевска на м. Гудевица;
– уточнява името на м. Калевица на м. Калевище;
  • Указ № 11/обн. 13.01.1967 г. – заличава м. Турчиново и я присъединява като квартал на м. Река;
– заличава махалите Лещище, Равнище и Ражище и ги присъединява като квартали на с. Търън;
– заличава м. Речица поради изселване;
– признава м. Река за с. Река;
  • Указ № 232/обн. 26.03.1968 г. – обединява махалите Горно Фатово и Долно Фатово в едно ново населено място – с. Фатово;
– заличава махалите Есенище и Кайковска и ги присъединява като квартали на с. Турян;
  • Указ № 166/обн. 12.02.1971 г. – преименува м. Чамжас на м. Горово;
– възстановява старото име на с. Момарско на с. Пещера;
  • Указ № 2149/обн. 12.11.1975 г. – преименува с. Махмутица на с. Бистрица;
– преименува с. Баш бук на с. Букаците;
  • Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – заличава м. Градинска река, м. Копадан и с. Кошуте поради изселване;
  • указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – заличава с. Бистрица и махалите Горски дол, Джуркалица и Соломон и ги присъединява като квартали на с. Широка лъка;
– заличава махалите Варад, Доганово, Калевище, Марино и Черналево поради изселване;
– закрива община Смилян и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Смолян;
– закрива община Широка лъка и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Смолян;
  • Указ № 305/обн. 11.10.1991 г. – преименува м. Барутинска на м. Горна Арда;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
  • Указ № 368/обн. 21.10.1998 г. – отделя с. Равнината и неговото землище от община Смолян и го присъединява към и го присъединява към община Рудозем;
  • Указ № 262/обн. 26.09.2008 г. – преименува с. Киселичево на с. Киселчово;
  • Указ № 263/обн. 26.09.2008 г. – преименува с. Орешица на с. Орешец;
  • Указ № 264/обн. 26.09.2008 г. – преименува с. Кокорково на с. Кокорово.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават изцяло или частично 10 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 178,6 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ