Могилица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герб на Могилица
Могилица
Централната част на Могилица
Централната част на Могилица
Общи данни
Население 386 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 16,629 km²
Надм. височина 1041±1 m
Пощ. код 4761
Тел. код 03036315 кметство
МПС код СМ
ЕКАТТЕ 48814
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Смолян
Николай Мелемов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Могилица
Митко Чочев
(БСП)
Могилица в Общомедия
Агушевите конаци в Могилица

Могилица (старо име: Тозбурун) е село в Южна България. То се намира в община Смолян, област Смолян.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Могилица е разположено на около 30 км югозападно от град Смолян и се намира в планински район, в близост до границата с Гърция, на горното течение на река Арда. Къщите са разположени върху левия бряг на река Арда. Надморската височина е 920-950 метра.

Близо до Могилица са разположени следните населени места: Бориково, Бяла река, Буката, Черешките, Киселчево, Илинден, Черешово, Исьовци, Ухловица и др.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите данни за човешко присъствие в района са от около 1000 години преди новата ера. През времето на Византийската империя селището било курортен център. Тук са идвали на лов и отдих представители на висшата аристокрация. Селището се е бранило от три крепости от тракийски и византийски произход, следи от които са запазени и до днес. Те затваряли поречието на р. Арда и Бориковската река. Тук минавал важен стратегически път от римско време, който свързвал Виа Егнация на Беломорието с Виа Милитарис в Тракия.

Селището е възникнало през средните векове като колибарска махала наречена "Могилици" (колиби). През Османския период селото е наречено Тозбурун, което значи “прашна могила”. Предание говори, че селото получило името си от близкия хълм (борум) - западно от селото. Вечер, когато стадата от овце се връщали от паша и минавали покрай хълма, той преставал да се вижда от прах. Според османските регистри селото попада в Ахъчелебийската кааза (след 1838 г. във Филибелийската кааза), от Гюмюрджинския санджак, на Одринския вилает. Основен поминък на населението е било овцевъдство и земеделие. През XVIII в. от Беломорието са пренесени картофите. И днес хората тачат обичаите си. Празника на село Могилица е празникът на народните занаяти, които се провежда последната събота на юни.

В османски поименен регистър от 1841 година се посочва, че от Могилица (Тозбурун) са постъпили в армията 5 войници, което е косвено доказателство, че по това време в селото са живели българи мюсюлмани.[1] По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 година) в село Могилица (Тозбурун, Могилище) има 90 къщи.[2] Към 1912-1913 година броят на българите мюсюлмани, живеещи в Могилица (Тозбурун) е 175.[3]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Агушевите конаци“ са най-известните архитектурни паметници в тази част на Родопите. Резиденцията е строена в периодите 1825-1842-1860-1872 г. от местния българо-мохамедански първенец Агуш Ага, за него и синовете му. Комплексът се състои от две сгради (конаци), всяка с отделен двор и кладенец и заемал близо 4 декара с имота. Ансамбълът е ограден с общ зид подобно на средновековните феодални жилища, а в югоизточния ъгъл на зидовете има каменна кула, наподобяваща морски фар (по-малкият от синовете на Агуш Ага бил морски офицер). Кулата е разположена откъм р. Арда и е изрисувана, като за мотиви са използвани самите Агушеви конаци и пейзажи от Родопите. Сградата имала 221 прозореца, 86 врати и 24 комина.

Преди изграждането на днешните Агушеви конаци, по поръчение на Агуш Ага били изградени и два големи чифлика в близкото село Черешево, които днес са в руини. С годините наследниците на Агуш Ага обеднели и имението започнало да се руши. През 1948 година комунистическият режим в България национализира комплекса в Могилица и го дава на гранични войски, които го съсипват напълно. В края на 60-те години започнала мащабна реставрация и анасамбълът е спасен. Резиденцията станала етнографски музей, а стаите били въстановени в предишния им вид. През 1990 година наследници на Агуш Ага си възвръщат незаконно национализирания имот, които днес е отворен за посетители.

Изследвания на конаците са правени от архитектите Т. Златев, Ив. Иванчев, М. Матеев и Г. Лабов. Главни реставратори на Агушевите конаци са арх. Г. Лабов и реставраторката Л. Койнова.

Други

Могилица е подходяща база за планински, селски, екологичен и пещерен туризъм, като наблизо се намират изворите на Арда и редица крепости, мостове от османско време, над 20 проучени и непроучени пешери, измежду които Ухловица, Бориковска, Надарци, Голубоица. Пещерата Ухловица е благоустроена и се намира в местността Сините вирове на 3 км източно от селото, на левия бряг на река Арда. В нея могат да се видят каскади от синтрови езерца, скални водопади и типични пещерни скални образувания. Южно от Могилица е разположена защитената местност Падала с богато биоразнообразие.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Пътят е асфалтов и доста добре поддържан. Въпреки това се препоръчва туристите да внимават за падащи камъни по пътя и наводнения от прииждащите реки.

Има възможност за туризъм, етнографски посещения, лов и риболов.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Кухнята е типична за региона — боб във всичките му разновидности, тестени изделия като клин, пататник и пареник.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 91.
  2. Караманджуков, Христо. Статистически данни за броя на къщите в Ахъчелебийско. // Родопа през Илинденско-Преображенското въстание, Спомени и документи. София, Издателство на Отечествения Фронт, 1986.
  3. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 105.
  4. Арденски, Владимир. Загаснали огнища. София, ИК „Ваньо Недков“, 2005. ISBN 954-8176-96-3. с. 167.


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]