Мугла

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мугла
Централният площад в Мугла
Централният площад в Мугла
Общи данни
Население 217 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 74,295 km²
Надм. височина 1361 m
Пощ. код 4716
Тел. код 03058
МПС код СМ
ЕКАТТЕ 49285
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Смолян
Николай Мелемов
(ГЕРБ)
Мугла в Общомедия

Мугла е село в Южна България, област Смолян, община Смолян.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Мугла.

Село Мугла се намира в планински район. До 1983 година Мугла е било съставно село на община Девин, а сега е в състава на община Смолян, намира се на 25 км от град Смолян и на 36 км от Девин, в близост до връх Голям Перелик – землището на Смолян, връх Мурсалица, землището на Настан и обезлюденото село Чамла. От 1990 година съществуващият път – Мугла-Тешел-Девин е прекъснат поради пропадане на бетоновия мост Мугла-Тешел, който е с дължина около 25 метра. Този път е изоставен и се ползва частично за горска дейност и туристически преходи към селата Тешел, Гьоврен, Триград, Кестен, Водни пад, Кожари, Буйново, Ягодина и Доспат. Сезонно е проходим, има около 10 – 12 дървени моста, някои от които са в лошо състояние или отнесени от реката. Точно под връх „Карлък“ над селото се намира местността „Михрапа“, някогашно свещеното място за мюсюлманите свързано с много предания и легенди за съжителството на различните цивилизации и митичният Орфей. В близост е до защитената местност „Казаните“ – землище Гьоврен, местността „Чаирите“ – Триград, почти обезлюденото селище наречено, „кралство“ Чамла и заличено село Мугленски Касък.

История[редактиране | редактиране на кода]

Поглед в старата джамия.

Има легенда, която гласи, че четирима овчари открадват моми от Смолян и ги отвеждат на 24 км навътре в планината, за да не могат да бъдат открити. Така се поставя началото на селото – Мугла. Стари имена на селото са Могила и Муглен.

Първите жители на селото се заселват на това място заради чистата, приятна на вкус вода. Преди години селото е разполагало с училище, в което учели над 300 ученици. Сега средната възраст на жителите е над 50 години, училището пустее. Селото се нарича Мугла, защото много често то потъва в мъгла. Жителите на селото се славят със своята гостоприемност. Те поздравяват всеки новодошъл и в случай, че искате да пренощувате в селото, местните обикновено предлагат дома си или най-малкото ще ви упътят към някой гостоприемен съсед.

През 1872 година в селото има 150 къщи. От 1878 до 1886 година то попада в т. нар. Тъмръшка република, като първоначално селото е седалище на републиката. През 1920 година в селото живеят 666 души, през 1946 – 1014 души, а през 1965 – 1422 души.[1]

Според Любомир Милетич към 1912 година населението на село Мугла се състои от помаци.[2]

В документ от главното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век – 1920 година, съставен в периода от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се споменава и Мугла (Muğla).[3]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението се състои от българи [4] изповядващи ислям. Жителите на селото се определят като помаци с българско самосъзнание. Техният майчин език е българският, тяхната родина е България! В село Мугла живеят едни от най-чистите българи, съхраняващи автентичните родопски обреди и песни.

Природа[редактиране | редактиране на кода]

Панорама на околната природа
Скалата
Панорама към Мугла
  • Тук се намира една от най-големите популации на дива коза в Родопите. Козите наброяват около 50 – 70 броя.
  • Районът на с. Мугла е известен сред спелеолозите с пещерите си: Дангалешка пропаст, дълга 1142 м, Камбанките- 456 м. и др. [5]
  • Резерват Казаните се намира в близост до селото и обхваща 161 хектара. Създаден е с цел да се съхранят причудливи форми на природата и смесени гори от ела, черен бор, бук, смърч и характерните за тях флора и фауна. Обявен е за резерват през 1968 г.
  • В самото село се намират находища на Родопски силивряк (Орфеево цвете). Балкански ендемит – среща се само на Балканския полуостров. Расте в пукнатините на скали. Защитен вид, включен е в Червената книга на България. Силиврякът издържа много време на суша. Ботаниците са установили, че може да преживее повече от 30 месеца изсушен в хербарий, след което при овлажняване започва отново да се развива нормално. Растението свива цветовете си, когато е на сянка и веднага се отваря, когато го огрее слънце. Силиврякът много прилича на иглика, но цветовете му имат синкаво-бяла окраска с фуниевидна форма.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На хоро в Мугла.
  • Природна забележителност „Казанджи дере“ – защитена територия, обявена с цел опазване на каскада от уникални водопади и вирове, под формата на „казани“, образувани от естественото течение на водата, в резултат на ерозионни процеси в дере – приток на река Мугленска.[6]
  • Екопътека „Казанджи дере“ – екомаршрут през природната забележителност с дължина 700 метра (1400 м в двете посоки). Преминаване през три мостчета и достигане до панорамна площадка над водопадите. Наличие на кът за отдих с място за палене на огън извън границите на защитената територия.[7]
  • Анкин баир
  • Михрапа
  • Мурсалица
  • Ледницата

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година през месец август селото празнува своя празник, наречен „Среде лято“. Той се тачи от незапомнени времена. Мугла е единственото село в Родопите, което отдава почит на слънцето. На празника обикновено се представя групата към читалището и се прави курбан за здраве и берекет на връх Михрапа. Празникът продължава 3 дена с кръшни хора, звуците на родопската каба гайда и лиричните родопски песни.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Мурсалски чай (Sideritis scardica)
Мугленци от началото на 20 век
Мугленци от началото на 21 век
  • В селото и в околностите му е сниман филма „Време разделно“ по книгата на Антон Дончев.
  • В селото и в околностите му е сниман филма „Гори, гори, огънче“.
  • В селото и в околностите му е сниман девети епизод от поредицата „Изгубени в България“.
  • На хълма над селото, по посока хижа „Ледницата“, расте известният Мурсалски чай.
  • Селото е богато на карстови извори, най-големият от които – Яза, захранва курорта Пампорово и град Смолян с вода чрез дълъг 23 километра водопровод.
  • Селото е известно в областта с успехите на Ловно рибарска дружина – Мугла
  • Гостите на селото непременно трябва да опитат от местните кулинарни специалитети – „люта“, кус-кус, пироле, патетник, качамак, клин, марудници, брънза сирене, боров мед и др.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • проф. Теофил Гачилов – конструктор на хладилниците „Мраз“[8]
  • д-р Младен Каменов – зъболекар, живял в Пловдив и Девин, родом от Мугла;
  • Елена Алекова – българска поетеса;

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]