Арда (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Арда.

Арда
Arda Mosque 1.jpg
Общи данни
Население 271 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 17,928 km²
Надм. височина 1003 m
Пощ. код 4790
Тел. код 03028
МПС код СМ
ЕКАТТЕ 00597
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Смолян
Николай Мелемов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Арда
Недко Юруков
(ГЕРБ)
Адрес на общината
Уебсайт: www.село-арда.com
Арда в Общомедия

Арда (старо име: Арда баше) е село в Южна България. То се намира в община Смолян, област Смолян. Село Арда е разположено в малка, но живописна долина в горното течение на река Арда. Трудно може да се издири откъде се е взело името на село Арда. Най-старото сведение е от втората половина на 17 в., когато то се е наричало ”Арда-башъ” което означава „глава“, началото на река Арда. Преданието говори, че в миналото е било курортно селище на знатни люде от Беломорието. От тук са минавали два основни пътя – към Беломорието и Чечките села. В селото има кметство, основно училище, детска градина, здравна служба с лекар, фелдшер и стоматолог, читалище, информационен център, църква и джамия. До 1947 г. в селото е имало действаща митница.

В района на кметството и съставните села пътищата са асфалтирани и има покритите на мобилните оператори.

В последните десет години се развива селския туризъм. В селото има частен музей базиран в Маджаровата къща, която е на повече от 150 години. За величествения планински връх Ком, извисил снага над Арда, се разказват много легенди и предания. На върха е открито древно светилище. Няма човек, който е изкачил върха, да не е категоричен, че мястото е заредено с особена енергия. На разположение на туристите са три частни хотела и шест къщи за почивка. Туристически пътеки, водещи към изворите на река Арда, връх Ком, Лъджата и Светилището.

През цялата година на туристите се предлагат прекрасни възможности за вело или конен туризъм, ски влек. Една от атракциите е преминаването по въжения парк „Градината на Тарзан“. Отскоро на една от скалите до църквата се практикува скално катерене. 

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 30 км южно от Смолян. Махалите на Арда са Сердарска, Вълчовска, Пазарска, Самарджийска, палоска.

История[редактиране | редактиране на кода]

В османски поименен регистър от 1841 година се посочва, че от Арда (Арда баше) са постъпили в армията 13 войници, което е косвено доказателство, че по това време в селото са живели ахряни мюсюлмани.[1] Към 1912 – 1913 година броят на българите мюсюлмани, живеещи в Арда (Ардабаши) е 200.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Арда са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В селото има черква и джамия. Българи християни и мюсюлмани живеят в разбирателство.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година лятото около Илинден се провежда селският събор, все там...горе на „салажа“ под паметника. Всяка година на Тодоровден се организират празнични игри и кушии. Май месец е месецът на юбилярите и празникът „Предой“ . Август месец се провежда традиционният празник на Арда и арденските родове и Българо-гръцки събор.

През 1991 г. е изработен герб на селото от проф. Димитър Серезлиев. От 2012 г. Арда вече си има и знаме.

В близост до село Арда, през село Гудевица и махала лагон (родното място на Валя Балканска) се стига до изворите на една от най-големите български реки Арда.

В село Гудевица до старата църква, строена през 1882 година, се намира и сградата на Народно Читалище „Бъдеще сега“ приемник на старото „Пробуда“ основано през 1931 година.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Арда

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Райчевски, Стоян. ахрене мюсюлмани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 91. (на български)
  2. Райчевски, Стоян. ахрене мюсюлмани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 105.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.827.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]