Арда (село)
| Арда | |
 | |
  Арда  Арда | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 158 души[1] (31 декември 2025 г.) 8,81 души/km² |
| Землище | 17,928 km² |
| Надм. височина | 1003 m |
| Пощ. код | 4790 |
| Тел. код | 03028 |
| МПС код | СМ |
| ЕКАТТЕ | 00597 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Смолян |
| Община – кмет | Смолян Николай Мелемов (ГЕРБ; 2011) |
| Кметство – кмет | Ася Романова |
| Адрес на общината | |
| Уебсайт: www.село-арда.com | |
| Арда в Общомедия | |
Арда (старо име: Арда баше) е село в Южна България. То се намира в община Смолян, област Смолян. Село Арда е разположено в малка, но живописна долина в горното течение на река Арда.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 30 км южно от Смолян. Махалите на Арда са Сердарска, Вълчовска, Пазарска, Самарджийска, палоска.
История
[редактиране | редактиране на кода]Най-старото сведение е от втората половина на XVII в., когато то се е наричало Арда-башъ, което означава „глава“, началото на река Арда. Преданието говори, че в миналото е било курортно селище на знатни люде от Беломорието. Оттук са минавали два основни пътя – към Беломорието и Чечките села.
В османски поименен регистър от 1841 година се посочва, че от Арда (Арда баше) са постъпили в армията 13 войници, което е косвено доказателство, че по това време в селото са живели ахряни мюсюлмани.[2] Към 1912 – 1913 година броят на българите мюсюлмани, живеещи в Арда (Ардабаши) е 200.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Арда са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
До 1947 г. в селото има действаща митница.
Религии
[редактиране | редактиране на кода]В селото има черква и джамия. Българи християни и мюсюлмани живеят в разбирателство.
Черквата в селото е посветена на Свети Николай Мирликийски Чудотворец и е построена през 1874 година[5]. Селото е част от Пловдивска епархия на Българската православна църква.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В близост до село Арда, през село Гудевица и махала Лагон (родното място на Валя Балканска) се стига до изворите на една от най-големите български реки Арда.
В село Гудевица до старата църква, строена през 1882 година, се намира и сградата на Народно Читалище „Бъдеще сега“ приемник на старото „Пробуда“ основано през 1931 година.
В началото на XXI век се развива селският туризъм. В селото има частен музей в Маджаровата къща, която е на повече от 150 години. За величествения планински връх Ком, извисил снага над Арда, се разказват много легенди и предания. На върха е открито древно светилище. Няма човек, който е изкачил върха, да не е категоричен, че мястото е заредено с особена енергия. На разположение на туристите са три частни хотела и шест къщи за почивка. Туристически пътеки водят към изворите на река Арда, връх Ком, Лъджата и Светилището.
През цялата година на туристите се предлагат прекрасни възможности за вело или конен туризъм, ски влек. Една от атракциите е преминаването по въжения парк „Градината на Тарзан“. На една от скалите до църквата се практикува скално катерене.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Всяка година лятото около Илинден се провежда селският събор, горе на „салажа“ под паметника. Всяка година на Тодоровден се организират празнични игри и кушии. Май месец е месецът на юбилярите и празникът „Предой“. Август месец се провежда традиционният празник на Арда и арденските родове и Българо-гръцки събор.
Политика и инфраструктура
[редактиране | редактиране на кода]През 1991 г. е изработен герб на селото от проф. Димитър Серезлиев. От 2012 г. Арда вече си има и знаме.
В 2023 година за кмет на Арда е избрана Ася Романова.[6]
В района на кметството и съставните села пътищата са асфалтирани и има покритите на мобилните оператори. В селото има кметство, основно училище, детска градина, здравна служба с лекар, фелдшер и стоматолог, читалище, информационен център, църква и джамия.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Арда
- Ангел Томов (1882 – 1951), български публицист и деец на македоно-одринското освободително движение
- Атанас Атанасов (р. 1941) – български политик, депутат
- Валя Балканска (р. 1942), българска народна певица
- Васил Ангелов (1882 – 1953), български военен и революционер
- Дичо Узунов (1921 – 2015), български военен, контраадмирал
- Асен Василев (1909 – 1987), резбар, народен художник.
- Бони Петрунова (р. 1954), българска археоложка, директор на Националния исторически музей към БАН (от 2017 г.)
- Шина Стоянова (1918 – 1944), българска партизанка
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]
Каменен пешеходен мост над река Арда в селото.
Изглед към църквата в селото.
Изглед към джамията в селото.
Паметник на загиналите партизани в периода 1923 – 1944 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Райчевски, Стоян. ахрене мюсюлмани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 91.
- ↑ Райчевски, Стоян. ахрене мюсюлмани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 105.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827.
- ↑ Павлова, Елена. Поставиха новия купол на камбанарията на вековната църква „Свети Николай“ в село Арда // Българска телеграфна агенция. 24 ноември 2024. Посетен на 24 ноември 2924.
- ↑ Списък на кметовете на кметства и кметски наместници в община Смолян - мандат 2023 - 2027 година // Община Смолян. Посетен на 3 септември 2026 година.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Радио и телевизия в Арда Архив на оригинала от 2007-02-16 в Wayback Machine.
| ||||||||