Тъмръшка република

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за помашкото самоуправление. За областта вижте Тъмръш. За селото вижте Тъмръш (село).

Карта на Тъмръшката република.
Тъмръшката република, обозначена с номер „2“.

С названието Тъмръшка република или Помашка република[1] се означава опитът за обособяване на помаците от родопската област Тъмръш. Тя е просъществувала от 1879 до 1886 година.

История[редактиране | редактиране на кода]

Гробове от заличеното село Тъмръш.

Тъмръшката република е самоуправляваща се общност на помашки села, известни още като „Непокорните села“ и „Непредадените села“, в региона на Тъмръш, появила се след Руско-турската война. Думата „република“ следва да се разбира в преносен, а не в юридически смисъл, тъй като родопските селища, включени в състава на „Тъмръшката република“, никога не са обявявали официално държавна независимост и не са получавали признание по реда на международното право.

Предпоставки[редактиране | редактиране на кода]

„Тъмръшката република“ се появила в напрегнат и динамичен исторически момент. Непосредствено след Руско-турската освободителна война, през 1878 година в Родопите избухнало и се развило тъй нареченото „Сенклерово въстание“, което продължало от февруари до май.

Обособяване[редактиране | редактиране на кода]

Гробове от заличеното село Тъмръш.

През 1879 година „непокорните села“ отказали да плащат данъци на източнорумелийското правителство и ограничили достъпа до областта. Причините за отцепването са комплексни и варират от неприемане на доминирано от християни правителство в Източна Румелия, страхове от възмездие заради участие в потушаването на Априлското въстание в Перущица, Бойково и Дедово и подновяване на въоръжени сблъсъци (в района по време на войната е имало сражения на четата на Капитан Петко войвода с башибозушки формирования), до стремеж за избягване на данъчна тежест.

Според родоповеда Васил Дечев конкретният повод Ахмед ага Тъмръшлията да се опълчи на управлението в Пловдив бил кадрови конфликт. Околийският началник на Рупчоската околия в Родопите бил местният родопчанин – християнин от село Широка лъка Григор Попов, който се ползвал с доверието както на християните, така и на земляците си помаци. Дечев твърди, че се е очаквало помощник-околийски началник да бъде самият Ахмед ага от Тъмръш. Неочаквано новоназначеният от султана губернатор на Източна Румелия Алеко Богориди с указ №3 от 29 май 1879 година уволнил Григор Попов и назначил непознат на местните жители началник – турчина Мехмед бей, предишен администратор в Карнобат. От своя страна новият околийски началник назначил собствения си брат Садък бей за съдебен комисар.

Организация на републиката[редактиране | редактиране на кода]

Флаг на Помашката Тъмрашка република.[2]

Неформален лидер на „Тъмръшката република“ бил Ахмед ага Тъмръшлията. Един от неговите братя е участвал в потушаването на Априлското въстание, (Перущица и района) заедно с част от местното население и при настъпването на руската армия са избягали с местните на юг. След затихване на военните действия от руска страна, населението и агата с неговите подчинени се връщат в Тъмръш, отказвайки да плащат данъци както на Източна Румелия, така и на Османската империя. Общността се ръководела от тричленен съвет, избран от първенците на селата.

Ахмед ага събирал по-ниски данъци от румелийската и османската администрация, което допринесло за разширяване на влиянието на „републиката“. При завръщането на „тъмръшлиите“, те контролирали 13 рупчоски села и 4 махали, както и 5 пещерски села. През есента на 1880 година още 5 пещерски села и една махала минават към „Тъмръшката република“.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

На събрание на над 100 селски първенци, проведено в с. Триград през лятото на 1879 г., е избран съвет от трима души:

  • Началник – Хасан ага от Триград
  • Помощник-началник – хаджи Мустафа Кюлюнк от Беден
  • Помощник-началник – Молла Еюб от Мугла

Избрани са и двама души на следните длъжности:

  • Жандармерийски началник – Смаил ага (братът на Ахмед ага Тъмръшлията)
  • Ковчежник – назначен бил някой неизвестен помак

Събранието взело решение селата да не се подчиняват никому, а избраният тричленен съвет да ръководи живота на общността. Неформален лидер на рупчоските села останал Ахмед ага Тъмръшлията. Била сформирана жандармерия от 20 души, а на селските първенци била предоставена голяма полицейска, административна и съдебна власт. Столицата се местела, като първоначално била в Триград, а после в Настан, Михалково и други по-големи села.

Интересен факт е, че въпреки неформалната независимост на село Тъмръш, правителството на Източна Румелия отпуснало парична помощ за възстановяването на селото. Друг многозначителен факт е, че през 1880 г. част от „непокорните села“ допуснали преброители за преброяване на населението в Източна Румелия.

Преговори и дипломация[редактиране | редактиране на кода]

На няколко пъти били водени преговори за преминаване под властта на Източна Румелия:

  • 1880 година – първенците принципно са съгласни да минат към Източна Румелия, но отказват да предадат властта и оръжието от страх да не бъдат нападани от комити, тъй като Родопите не били особено добре охранявани.
  • зимата на 1880 година – османската, българската и помашката страна се съгласяват новите 4 села да бъдат върнати на Източна Румелия.
  • 1881 година – Османската империя тайно признава Ахмед ага Тъмръшлията и дава ордени на първенците, с цел да прибере данъците им.
  • 1882 година – Източна Румелия замразява процеса по присъединяване на „Тъмръшката република“.
  • 1885 година – турски войски окупират „Тъмръшката република“.
  • 1886 година – по силата на Топханенската конференция, „Тъмръшката република“ е включена в границите на Османската империя.[3]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Вълчев, Ангел, „Тъмраш“, изд. на ОФ, София, 1973
  • Вълчев, Ангел. Тъмраш. II издание. София, АСКОНИ-ИЗДАТ, 2014, [1973]. ISBN 9789543830831. OCLC 897377430.
  • Дечев, Васил, „Миналото на Чепеларе“, София, кн.I, 1928 и кн.II, 1936
  • Добруски, Вацлав, „Българомохамеданската република в Родопските планини“, в „България през погледа на чешки пътешественици“, изд. на ОФ, София, 1984, стр.64 – 94.
  • Константинов, Христо п., „Непокорните села“, кн.I, Търново, 1887 и кн.I, София, 1886
  • Стоянов, Захари, „Тъмръшката република и нейният президент Ахмедаа ага“, в „Съчинения“, том трети, „Български писател“, София, 1966, стр. 406 – 414, първа публикация в. „Борба“, Пловдив, бр. 12, 13 и 14 от 13, 20 и 27 август 1885.
  • Хюсеин Мехмед, – „Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония“, София, 2007
  • Константинов, Христо. Непокорните села в Родопските планини: обективно разгледване тоя въпрос за времето от 1878 до 1886 година. Търново, Скоро – печатница на П. Х. Панайотов, [1887].

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.webcafe.bg/id_1719227367
  2. http://www.crwflags.com/fotw/flags/bg_pomak.html
  3. „История на България“, Том 7, София, 1991, стр. 195.