Гюмюрджинска република
 | Тази статия е със спорна неутралност. |
| Гюмюрджинска република غربی تراقیا حكومت موقتهسی | |
| август 1913 – октомври 1913 | |
 Знаме | |
 Местоположение на Гюмюрджинската република в зелено. | |
| Континент | |
|---|---|
| Столица | Гюмюрджина |
| Официален език | гръцки, османски турски, български |
| Религия | ислям |
| Форма на управление | република при условията на временно правителство |
| Президент | |
| 1913 | Ходжа Салих ефенди |
| История | |
| Провъзгласена | 31 август 1913 г. |
| Ликвидирана | 25 октомври 1913 г. |
| Площ | |
| Общо (1913 г.) | 8578 km2 |
| Население | |
| Преброяване | 234 700 (1913 г.) |
| Валута | Османска лира |
| |
| 1 Преименувана от „Временно управление на Западна Тракия“. Някои изследователи използват термина „Република Гюмюрджина“ и „Турска република Западна Тракия“. | |
| Гюмюрджинска република в Общомедия | |
Гюмюрджинската република, първоначално Временно управление на Западна Тракия (на османски турски: غربی تراقیا حكومت موقتهسی или Garbi Trakya Hükûmeti Muvakkatesi, на турски: Batı Trakya Geçici Hükümeti) и след официалното ѝ преименуване Независимо управление на Западна Тракия (на османски турски: غربی تراقیا حكومت مستقله سى или Garbi Trakya Hükûmeti Müstakilesi, на турски: Batı Trakya Bağımsız Hükümeti), е държавно образувание в Западна Тракия, просъществувало няколко месеца след края на Балканските войни през 1913 година.
То е създадено през август 1913 година от турци и помаци[1] в Беломорието след оттеглянето на българските войски в средата на юли и гръцките на 18 септември. Централен град е Гюмюрджина (днес Комотини). „Независимото западнотракийско управление“ на Хафъз Сали и Реуф Ефенди е ликвидирано от 6 до 12 октомври 1913 г. с безкръвното заемане на областта от българските Осма пехотна тунджанска дивизия и Втора пехотна тракийска дивизия под общото командуване на генерал Стефан Тошев.
Имена[редактиране | редактиране на кода]
Временното управление на Западна Тракия е известно и под следните имена:
- Гюмюрджинска република
- Независимо управление на Западна Тракия
- Турска република Западна Тракия
- Гюмюрджина
Описание[редактиране | редактиране на кода]
- Президент: Ходжа Салих ефенди. Известен е още като Хафъз Салих (хафъз – човек, който знае целия Коран наизуст).
- Армия: 29 170, предимно пехотинци.
- Главен военнокомандуващ: Сюлейман Аскеръ
- Парична единица: Пара
Веднага след провъзгласяване на Временно управление на Западна Тракия се определят неговите граници, слага се ново знаме на административните сгради, обявява се национален химн, съставя се новосформирана войска. Също така е подготвен и бюджет. Евреинът Самюел Карасо е натоварен със задачата да основе паспортно бюро и да издава вестника Мюстакли (Независимост) на турски и френски. Законите и регулациите на Османската империя са приети без никакви промени и делата се разглеждали от Съда на Западна Тракия.
На знамето на самопровъзгласилата се република са изобразени звездите и полумесеца, които са символ на турското население; зеленото символизира дълголетие, черното – тъгата по време на войните, а бялото – успеха на въстанието и свободата. Днес знамето се използва като флаг на турското малцинство в Западна Тракия.[2]
След възстановяването на българската власт в Западна Тракия, органи на бившето автономно управление продължават да съществуват и функционират тайно.[3] Мюсюлманското население от областта не влиза в клаузите на Лозански договор от 1923 година за размяна на население между Гърция и Турция, така че една част от него остава в Гърция и е признато за малцинство, а друго е прогонено насила или емигрира по собствено желание.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Структурата на населението на републиката е както следва:[4]
| Етнос/религия | Брой души | Процент |
|---|---|---|
| Общо | 234 700 | 100% |
| Мюсюлмани (турци, помаци, цигани и др.) | 185 000 | 78,82 |
| Православни българи | 25 500 | 10,86% |
| Православни гърци | 22 000 | 9,37% |
| Евреи, арменци и др. | 2200 | 0,94% |
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Хюсеин Мехмед, „Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония“, София 2007
- Любомир Милетич, Разорението на тракийските българи през 1913 г., София 1918 Архив на оригинала от 2008-10-06 в Wayback Machine.
- Richard C. Hall, Balkan Wars 1912 – 1913: Prelude to the First World War, Routledge, Oktober 2000, ISBN 0-415-22946-4, Seite 126
- Hugh Cecil and Peter H. Liddle, At the Eleventh Hour: Reflections, Hopes, and Anxieties at the Closing of the Great War, 1918,
- Сачанли. Историческо и етнографско проучване, Славков, Ил., Б.Димитрова, изд. на ОФ, С., 1989 – История на село Сачанли, с описание на разорението му и избиването на населението от въоръжените сили на Гюмюрджинската република
- Милетич, Любомир. История на „Гюмюрджинската автономия“. София, Печатница на С. М. Стайков, [1914].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Küçük, Sami. Rumeli'den 27 Mayıs'a (2008), Mikado Yayınları, sf. 22
- ↑ Flag of the Republic of Gumuljina
- ↑ Ст. Трифонов – „Тракия 1912 – 1915“, стр. 81
- ↑ Katrin Boeckh Von den Balkankriegen zum Ersten Weltkrieg – Kleinstaatenpolitik und ethnische Selbstbestimmung am Balkan, München 1996, ISBN 3-486-56173-1, S. 77: Boeckh übernimmt die Zahlen einer türkischen Statistik von 1910 und gibt an, dass diese Zahlen in etwa den Zahlen einer griechischen Statistik von 1912 entsprechen. Die Statistiken übernimmt sie aus den Seiten 31f. aus Dimitri Pentzopoulos The Balkan Exchange of Minorities
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Republic of Gumuljina в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |