Ахмед ага Тъмръшлията
| Ахмед ага Тъмръшлията | |
| управител на Рупчос | |
| Роден |
около 1820 г.
|
|---|---|
| Починал | 1895 г.
|
Ахмед ага Караходжов, известен още като Тъмръшлията, е помашки водач и османски управник на областта Рупчос в края на XIX век. Роден е около 1820 година и от 1879 до 1886 година управлява така наречената Тъмръшка република.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Ахмед ага е син на Хасан ага, помак от село Лясково. Майката на Ахмед ага е родена в село Чепеларе и е дъщеря на Джафер Дервишев, виден помак в селото. Дължи години подпомага християнското население в Родопите и влиза в конфликти Пловдивския мютесариф. [1] Дори подпомага строжежа на християнски храмове. [1]
по време на Априлското въстание
[редактиране | редактиране на кода]По време на Априлското въстание е управител на нахията Рупчос. По-малките му братя Смаил ага и Адил ага ръководят башибозушки отреди, участващи в разорението на Перущица и ограбването на Бойково и Дедово.[2] Самият Ахмед ага не участва праяко в разорението на Перущица, защото през това време е пред Панагюрище, но рупчоският башибозук, който братята му използват е под негово командване.[3] Също така според спомените на публициста и краевед Хр.Попконстантинов на 22 май 1876 година, сина на Ахмед ага - Ариф, идва в селата Карлуково, Петково и Горно Дерикьой (Смолянско), под предлог да лови комити, а всъщност - за лесна плячка.[4] Според Константинов тук роля изиграва е елинският калугер Софроний, тъй като основните обвиняеми в комитаджийство са православните попове и учителят. В крайна сметка слез застъпничеството на селския първенец Вълчо Кехая, Ариф ага се съгласява 12 "комити" от Петково да заплатят всеки по две османски лири откуп, а останалите са опростени.[5] Освен това Петково дава голям курбан с който да се откупи от Ариф ага и хората му.[5]
За укротяването на Перущица, Тъмрашлията получава орден „Меджидие“. [3]След първоначалното прогонване по време на Руско-турската война, голяма част от бежанците и първенците, начело с Ахмед ага Тъмрашлията се завръщат и отказват да признаят властта на Източна Румелия, основавайки така наречената Тъмръшка република в Родопите. Има твърдения, че Тъмръшката република обхващала общо 22 села и 5 махали в Рупчос.[6]
В началото на 1885 година, непосредствено преди Съединението на Източна Румелия с Княжество България, писателят Захари Стоянов се среща с Ахмед ага в неговите сараи с цел договаряне на отказ от противопоставяне и недопускане на насилие в планувания преврат. В знак на приятелство Захари Стоянов подарява на агата бинокъла си. Известен с честността на дадената си дума, агата е спазил неофициалното споразумение да не пречи на обединението. В крайна сметка около 10 селища от неговата област, по смисъла на Топханенския акт се връщат към състава на Османската империя[1]
Управление
[редактиране | редактиране на кода]Ахмед ага по подобие на своя баща от който получил в наследството този район, сам раздавал правосъдие и представлявал закона.[3] Охраната и войската му се състояла само от 40 специално обучени хора. Заради твърдостта, наложения ред и запазено спокойствие дълго време в този район, турското правителство го припознава за владетел и му определя допълнително месечна заплата от 500 гроша, а на стражата му по 60 гроша.
Умира в 1895 година.[7]
Използвана литература
[редактиране | редактиране на кода]- Мехмед, Хюсеин – „Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония“. София, 2007.
- Вълчев, Ангел – „Тъмраш“. Издателство на Отечествения фронт – София, 1973.
- Арденски, Владимир (2005). „Загаснали огнища“, София: ИК „Ваньо Недков“, ISBN 954-8176-96-3.
- Дечев, Васил – „Миналото на Чепеларе“, София, кн.I, 1928 и кн.II, 1936.
- Хайтов, Николай. За Ахмед ага Тъмръшлията и за едно тълкуване на неговата роля в потушаването на Априлското въстание // Миналото на Яврово, Девин, Манастир. Пловдив, Издателство „Христо Г. Данов“, 1985, [1958].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в "Кой кой е сред българите XV - XIX век" исторически енциклопедичен сборник под съставителство и редакция на проф. Илия Тодев. ИК " Анубис", 2000 г., 270 стр.
- ↑ Митев, Йоно. История на Априлското въстание 1976, т. 2, София 1988, с. 220 – 223, 231, 246 – 247.
- ↑ а б в "Кой кой е сред българите XV - XIX век" исторически енциклопедичен сборник под съставителство и редакция на проф. Илия Тодев. ИК " Анубис", 2000 г., 270 стр.
- ↑ Христо Попконстантинов . "Спомени, пътеписи и писма", 1970 Издателство "Христо Г. Данов" Пловдив, стр. 177-179
- ↑ а б Христо Попконстантинов . "Спомени, пътеписи и писма", 1970 Издателство "Христо Г. Данов" Пловдив, 179-180
- ↑ Вълчев, Ангел. Тъмраш. София, Издателство на Отечествения фронт, 1973. с. 342. Архив на оригинала от 2011-10-27 в Wayback Machine.
- ↑ Вълчев, Ангел. Тъмраш. София, Издателство на Отечествения фронт, 1973. с. 290. Архив на оригинала от 2011-10-27 в Wayback Machine.
