Кричим

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кричим.

Кричим
Изглед от Кричим с река Въча
Изглед от Кричим с река Въча
Общи данни
Население 8571 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 7906 (НСИ)
Землище 54,895 km²
Надм. височина 253±1 m
Пощ. код 4220
Тел. код 03145
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 39921
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Кричим
Атанас Калчев
(ДНГ)
Кричим в Общомедия

Кричим е град в Южна България. Той се намира в Област Пловдив. Градът е център и единствено населено място в Община Кричим.

География[редактиране | редактиране на кода]

Община Кричим се намира в югозападната част на Област Пловдив в така наречената Северна родопска яка. Заема част от Пазарджишко-Пловдивското поле и е разположена в подножието на северните склонове на Родопите. Граничи с общините: Стамболийски, Перущица, „Родопи“, Девин и Брацигово. Заема обща площ около 50 хил. декара. На територията на общината освен град Кричим няма други населени места.

Град Кричим е разположен на около 20 км югозападно от областния център град Пловдив. Градът е разположен върху площ от 54,9 хектара. Община Кричим по брой на населението, което живее на територията ѝ, е сред най-малките в Област Пловдив. По данни на Областното статистическо бюро към 31.12.2003 г. в общината са живели 8698 души. При територия на общината от 54 895 дка площ средната гъстота на населението е 158,44 души/кв. км. Населението на град Кричим при преброяването на 01.02.2011 е 8409 жители, което дава плътност от 153,18 души/кв. км.

Общината е разположена в прехода, където Пазарджишко-Пловдивското поле допира до северните склонове на Родопите. Това изцяло предопределя нейния релеф – хълмист с преход към склоновете на планината. Тя има благоприятно географско положение с отдавна формирани икономически и административни връзки със съседните общини Родопи, Стамболийски и Перущица и с областния център гр. Пловдив.

Исторически формирана, Община Кричим заема важно място във връзката Централни Родопи – вътрешност на страната. През нейна територия протича река Въча, която е оформила естествен пролом за изграждане на пътната артерия за родопския град Девин. Тази артерия свързва 3 области – Смолянска, Пловдивска и Пазарджишка.

История[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на падналите през войните
Пръст от паметните места от боевете на Първа българска армия през Отечествената война

Кричим е древно селище от ранновизантийско време. В началото на дефилето на река Въча, на високи и непристъпни скали от двете страни се намират останките от двете средновековни крепости играли ключова роля в охраната на този важен планински проход.

Областта е част от Първото българско царство до падането му под византийска власт. Освободена е при похода на Цар Асен I в 1190 г. През 1198 година Кричимската крепост е в ръцете на Иванко. Същата година крепостта е превзета от византийския севастократор Георги Палеолог, който пада мъртъв, след като преодолява крепостната стена със стълба.

Особено интересна е Асенова крепост, от която са останали запазени крепостна стена, водохранилище, жилищни сгради. Голямата забележителност там е Камъка на Цар Асен, на който е изсечен изключително цененния за историята Кричимски надпис, отлично запазен и днес. Той гласи: ”На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим“. Смята се, че, както е имало обичай да се ознаменуват победоносните походи срещу византийците с надписи върху камък за вечни времена, става въпрос за похода на Цар Асен I в 1190 г. или на цар Иван Асен II около 1230 г. когато царския български суверенитет над крепостта е възстановен след междуособиците и териториалните загуби настъпили с убийството на Цар Калоян.

След победата от 1235 г. царят дарява щедро монашеските обители на Света гора, за което свидетелства патриарх Евтимий в „Житие на Петка Търновска“. От златопечатните грамоти, издадени от името на Иван Асен II за тези манастири, е запазена само този за Ватопед („Ватопедска грамота“). Съхранена е и грамотата, даваща право на дубровнишките търговци за свободна търговия в земите на Българското царство („Дубровнишка грамота“). Особен интерес в нея представлява изброяването на подвластните на царя области: Видинска, Браничевска, Белградска, Търновска, Загорска, Преславска, Карвунска, Крънска, Одринска, Скопска, Прилепска, Деволска и Арбанашка.

Дубровнишката грамота на цар Иван Асен II

Кричим е сред няколкото селища в Пловдивския край, които още в ранното Възраждане (1396 – 1762) са имали килийни училища. Манастирите „Св. Богородица“ и „Св. Врач“ са поддържали църковно-славянското и българското книжовно предание и са служили за училища. Те са съхранявали най-скъпото нещо за народа – писмеността. Според свидетелства на посетили селото през 1861 година американски мисионери, то има 1000 жители турци.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 4515
1946 6026
1956 6992
1965 9600
1975 8687
1985 9441
1992 8761
2001 8535
2011 8409

Етническият състав включва 4652 българи, 1646 турци и 564 цигани.[2]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Козма и Дамян“

Градът се характеризира с голямото си етнокултурно и религиозно разнообразие. Населението изповядва християнската или мюсюлманската вяра, а църквата Св. св. Козма и Дамян и джамията съжителстват мирно от 2-те страни на реката. Има и конгрешанска църковна община, част от Съюза на евангелските съборни църкви.[3]

На 6 км от града се намира Кричимският манастир „Рождество Богородично“, паметник на културата.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Икономиката в община Кричим е слабо развита. Промишлеността в общината е представена от значителен брой микро-, малки и средни фирми. В близост до града са разположени язовир „Кричим“ и ВЕЦ „Кричим“.

Община Кричим има по-високо равнище на безработица в сравнение със средното равнище на безработица в страната към 21.12.2001 г., отчита се ръст 15,96 пункта. Общината няма изградена система за професионално обучение. В основни линии разчита на областния център Пловдив и другите съседни общини, където има създадени професионални училища.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на община Кричим
Сградата на пощата
  • Община Кричим
  • Поща

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

От покрайнините на града започва територията на резерватИзгорялото гюне“. В близост се намират останки от стената на древната крепост Кричим. Местността е известна под името „Калето“.

В околността ѝ е разположен Камъкът на цар Асен, на който е изсечен надписът: На този камък седя цар Иван Асен, когато превзе Кричим.

Забележителност в Кричим е мостът над р. Въча с изцяло западна метална конструкция, който е преместен от Сърбия по време на Първата световна война.

За величието на Кричим, за будно население и силни хора със запазена вяра и традиция, говорят и 2-та манастира – „Св. Богородица“ и „Св. Врач“, основани през Средновековието в долината на р. Въча при Кричим в подножието на родопския връх Клисура. Кричимските манастири са стари духовни, културно-народностни и просветителски средища. В тях са създавани и съхранявани културни ценности, опазвани са вяра, духовност и народност. Разрушавани в размирни времена и въздигани отново, светите кричимски обители са били не само божи храмове, но и училища на народа за богоугоден и християнски живот, за опазване на българския дух. На по малко от 5 км се намира Кричимски манастир „Успение Богородично“, на брега на река Въча. По времето на Априлското въстание манастира е разрушен, но в края на 19 век е реставриран.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • 24 – 27 август 2006 г. – празник на община Кричим
  • От 2006 г. в Кричим се организира пленер, който събира ентусиасти, отдадени на изкуството. Спонсори и любители помагат пленерът да се проведе.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Известни личности от Кричим
  • проф. Стоян Домусчиев
  • доц. Хайрие Мемова Сулейманова (Йенисой)
  • Мариета Димитрова, съпруга на естрадния певец Емил Димитров
  • Величка Маркова, съпруга на футболиста Георги Аспарухов (Гунди)
  • Ерджан Бирол – музикант
  • полк.-Валентин Чакмаков, Военен-Летец. -->

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Дроб сарма по кричимски

Продукти: агнешко було 1 бр., агнешки черен дроб 250 г, агнешки бъбречета 250 г, агнешки момици 250 г, агнешки далачета 250 г, джоджен 1/2 връзка, пресен кромид лук 1 връзка, сол и черен пипер на вкус.

Агнешките дреболии, нарязани на кубчета, и ситно нарязаният кромид лук се посоляват и се поръсват със счукан черен пипер, след което се разбъркват добре, увиват се в булото и се пекат на скара до зачервяване.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шашко, Филип и др. Американски пътеписи за България през XIX век. „Планета – 3“, 2001. ISBN 9549926583. с. 45.
  2. Ethnic composition of Bulgaria 2011
  3. www.sesc-bg.org

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България