Симитли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Симитли
Центърът
Центърът
Общи данни
Население 7 243 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 6 674 (НСИ)
Землище 36,366 km²
Надм. височина 323 m
Пощ. код 2730
Тел. код 0748
МПС код Е
ЕКАТТЕ 66460
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Симитли
Апостол Апостолов
(РБ, НФСБ, ВМРО-БНД, …)
Симитли в Общомедия

Симитлѝ е град в Югозападна България. Той се намира в област Благоевград и е в близост до град Благоевград. Градът е административен център на община Симитли.

География[редактиране | редактиране на кода]

Град Симитли е разположен на 14 km южно от Благоевград и 48 km северно от град Сандански. Намира се в Симитлийската котловина в полите на планините Рила, Пирин и Влахина. Река Струма го разделя на две части – същинския град Симитли и квартал Ораново. Тук Струма приема Градевската река. От изток е заграден от западните склонове на Рила и Пирин, а от запад – от Влахина. На 25 km от град Симитли във Влахина планина се намира скалният феномен Коматински скали.

История[редактиране | редактиране на кода]

Симитли е старо селище и средище на редица села от едноименната котловина. Два са факторите за развитието на селището: Единият е наличието на двадесет минерални извора с температура от 56 до 60 °C, с общ дебит 720 l/min. В миналото водата се е използвала за битови нужди, но от 30 години на миналия век насам изворите са каптирани за новопостроената баня и за отопление на оранжерии. Другият важен фактор е ключовото географско положение, което селището заема между долините на реките Струма и Места.

Симитли за първи път се споменава през XV век като село Баня, a през XVI век като Симитлу. Според някои краеведи името на града произлиза от бялото хлебче симид, за други обаче наименованието идва от средищното местоположение на селището, а именно Симен, което значи център.

През XIX век Симитли е село със смесено население, числящо се към Горножумайската кааза.

В 1891 г. Георги Стрезов пише за Симитли:

Симитлия, на Ю от Джумая 4 часа път от десния бряг на Струма, на равнище. Сред селото минува друм от Джумая за Мелник-Сяр-Солун. В Симитлия расте най-добър по цялата околия тютюн, какъвто излиза само в Железница. В селото има няколко ханища. Къщи 230, всички помаци.[1]

Ураново, село 4 часа далеч от града. Селянете са земледелци; правят хубаво вино и пипер. Църква, в която се чете славенски. 200 къщи българе.[2]

Към 1900 г. според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на село Симитлий брои общо 820 души, от които 780 българо-мохамедани и 40 цигани.[3]

По време на Балканската война близо до селото се води бой между Седма пехотна рилска дивизия и османски войски. След Междусъюзническата война в 1913 г. Симитли остава в България. Мюсюлманското му население се изселва изцяло и според Димитър Гаджанов към 1916 г. селото е в руини.[4] След войните тук се заселват многомакедонски българи бежанци, както и жители от околните села Сухострел, Докатичево, Тросково, Градево и др. В миналото Симитли изнасял дървен материал от Рила и Пирин. Към 1934 г. Симитли и Ораново заедно са имали около 2200 ж., през 1946 г. достигат 2918 ж., през 1992 – 7466 ж., през 1997 – 7684 жители.

Църквата „Рождество Богородично“ е построена в 1923 г.[5]

В 1943 г. името Симитли е заменено от Изворите, но в 1945 г. е възстановено. В 1964 г. Симитли е обявено за селище от градски тип.[6] На следната 1965 г. е присъединено Ораново,[7] а в 1969 г. Симитли става град.[6]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Важен фактор за развитието на селището е кръстопътното му положение на ж.п. линия, на шосейната магистрала София-Благоевград-Солун-Атина и на стария път от Малашево-Сухострел-Разлог за Гоце Делчев.

Симитли е промишлен град на въгледобив от мина „Ораново“ – симитлийския басейн. Наблизо е мина „Пирин“ в Брежани, откъдето по въжена линия въглищата се доставят на гара Симитли. Има дървообработващо предприятие, което произвежда богат асортимент дъски от иглолистен и широколистен материал, минни траверси, шперплат, амбалаж – рамки, каси, щайги, кафези, варен бук и букова паркетина. Симитли е седалище на горско стопанство, но дървесина се доставя и от горските стопанства в Разлог, Кресна, Катунци и др. Добиват се и редки метали. В Симитли работят малки предприятия за трикотаж, огледала, шейни и др.

В селата на общината има малко предприятие за метални изделия – с. Черниче, и обувна фабрика – с. Крупник. Тези села нарастват и почти се сливат със Симитли. Тук е развито тютюнопроизводството, отглеждат се овощия (праскови, сливи, ябълки), зеленчуци, лозя. Развива се животновъдството – говедовъдство и овцевъдство с млечно направление.

Симитли е благоустроен. Изместена е главната шосейна магистрала от гъсто заселеното деснопобрежие на р. Струма и гаровия промишлен район по левопобрежието през квартал Ораново.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

На 8 септември (Малка Богородица) се провежда традиционен събор, на който се изявяват самодейни състави от общината.

През месец януари се провежда традиционнен кукерски фестивал.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Сред известните симитлийци са революционерът Яне Маламов (1865 - 1925), математикът Юлиан Ревалски (р. 1956) и артистът Николай Кимчев (р. 1952). От Симитли са българската шампионка по вдигане на тежести Гергана Кирилова и състезателката по хвърляне на копие Цветанка Михайлова.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Морският нос Симитли на остров Ръгед в Антарктика е наименуван в чест на града.[8]

В Симитли съществуват два Фолклорни танцови ансамбъла – „Веселие“ и ансамбълът към читалище „Св. Климент Охридски“.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 20.
  2. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 22.
  3. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, стр.192.
  4. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244.
  5. Туризъм. // Община Симитли. Посетен на 2015-12-20.
  6. а б Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987. София, Наука и изкуство, 1989. с. 243.
  7. Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987. София, Наука и изкуство, 1989. с. 202.
  8. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Simitli Point.
     Портал „География“         Портал „География          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България