Направо към съдържанието

Ораново

Ораново
— бивше село —
България
41.8936° с. ш. 23.1247° и. д.
Ораново
Област Благоевград
41.8936° с. ш. 23.1247° и. д.
Ораново
Страна България
ОбластОбласт Благоевград
ОбщинаСимитли

Ораново е бивше село в Югозападна България, община Симитли, област Благоевград, днес квартал на град Симитли.

Ораново се намира в югозападното подножие на Рила, на левия бряг на Струма. Североизточно от него е Горно Ораново или Арнаутската махала.

През XIX век Ораново е село със смесено население, числящо се към Горножумайската кааза. Църквата „Свети Архангел Михаил“ в Горно Ораново е от втората половина на XIX век.[1]

В 1891 година Георги Стрезов пише за Ораново:

Ураново, село 4 часа далеч от града. Селянете са земледелци; правят хубаво вино и пипер. Църква, в която се чете славенски. 200 къщи българе.[2]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Ораново живеят 620 души българи.[3]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ораново (Oranovo) има 880 българи екзархисти и в селото работи българско училище с един учител и 84 ученици.[4]

В 1965 година Ораново е слято с разположеното от другата страна на Струма Симитли.[5]

Родени в Ораново
Починали в Ораново
  • Рангел Атанасов Коцев, български военен деец, офицерски кандидат, загинал през Междусъюзническа война[6]
  1. Туризъм // Община Симитли. Посетен на 20 декември 2015.
  2. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 22.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 110 – 111. (на френски)
  5. Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987. София, Наука и изкуство, 1989. с. 202.
  6. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 13, л. 15