Банкя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Банкя.

Банкя
Bankya.jpg
Общи данни
Население 11 667 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 33.002 km²
Надм. височина 695 m
Пощ. код 1320
Тел. код 02
МПС код С, СА, СВ
ЕКАТТЕ 2659
Администрация
Държава България
Област София
Община
   - кмет
Столична
Йорданка Фандъкова
(ГЕРБ)
Адрес на общината
ул. „Цар Симеон“ 1
п.к. 1320
тел.: 02/9977028
Банкя в Общомедия

Банкя (остар. Банки)[1] известен национален и международен балнеоложки курорт, град и същевременно район на София, област София, Западна България. Разположен е в полите на Люлин планина в близост до магистралата Белград – Истанбул, известен в древността като Диагоналния път.

Курортът е национален център за рехабилитация на болни от сърдечно-съдови заболявания и за профилактика на застрашените от тях. Славата му се дължи на факта, че и въздухът, и водата му притежават изключителни лечебни свойства. Той съчетава в себе си климато- и балнеолечение.

Уютните хотели и ресторанти, паметниците на културата, храмовете, тенис-комплексът, стрийт фитнес в парка „Кестените“, Националният хиподрум, минералните плажове, близостта до достъпната Люлин планина, многобройните културни прояви по време на традиционните празници „Горешляци“, Майските дни на културата и Коледните дни – всичко това прави Банкя желано място за възстановяване и развлечения. В близост до София, със своя неповторима атмосфера въздух и вода, курортът дарява физическа и психическа хармония на лекуващите се в него и на съботно-неделните му гости.

През 1969 г. село Банкя е обявено за град, а през 1979 г. е обособен, заедно с прилежащите села, като район на София. Днес Банкя се разраства с кварталите си Градоман, Вердикал и Михайлово и двете прилежащи села – Иваняне и Клисура.

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

География[редактиране | редактиране на кода]

Банкя се намира на около 18 км. западно от центъра на столицата София, уютно закътана в полите на Люлин планина, на брега на река Банска. Със столицата я свързват две шосета – отклонението на Милево ханче по пътя за Сърбия и пътят покрай кв. Филиповци към ж.к. Люлин (квартал). Градът е част от националната железопътна мрежа с електрифицирана линия.

Средната надморска височина на Банкя е между 630 и 750 м. Средната годишна температура е 9.6 градуса по Целзий. Често се наблюдават температурни инверсии, при които времето в Банкя е по-топло, отколкото в София. Градът е известен с богатата зеленина и по-големия брой слънчеви дни, умереноконтинентален климат, лек планински бриз – горски вятър, който духа от Люлин (планина) и долинен вятър към Люлин, очистващ курорта от прахови частици. Въздухът е особено богат на озон, наситен е и с отрицателни йони, фитонциди и ароматни вещества, отделящи се от боровите гори наоколо. Всичко това образува една невидима защита над града, както казват местните жители. Ветровете са предимно западни, северозападни и югозападни.[1]

Характерни за Банкя са въздушни течения, които се твърди, че седем пъти в денонощието сменят своята посока и действат освежаващо на атмосферата в курорта.

Водата на Банкя извира от около 850 м. дълбочина. Тя е слабоминерализирана, хомотермална, хидрокарбонатно-сулфатно-натриева. Температурата ѝ е 36.5 градуса[1]. Тя е бистра, безцветна, без миризма, мека и изключително вкусна. Шест са лечебните заведения, в които се възстановяват хора, прекарали инсулти, със сърдечно-съдови и неврологични заболявания, под грижите на висококвалифицирани специалисти, на които и до днес се крепи славата на Банкя като „здравницата“ на България и национален център по кардиорехабилитация. В нея се повлияват добре и заболявания, свързани с обмяната на веществата, стомашно-чревния тракт, опорно-двигателния апарат, ендокринологични заболявания, обща физическа и умствена умора. Въздухът, водата и природата на курорта оказват и... подмладяващ ефект.

Това са и природните дадености, които определят Банкя като престижен национален и международен курорт, и в същото време го характеризират като екологичен резерват на София.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите заселници на територията на Банкя са тракийски племена от преди 2500 г., свидетелства Тукидит.[1] Минералните извори на Банкя са се радвали и на интереса на римляните. При археологически разкопки са разкрити останки от римски сгради, стени, канализация, бронзови гривни от 4 – 5 век от новата ера.

Първите писмени данни за съществуването на Банкя като селище са от турски данъчен регистър от 15 век. Известни са тимарите на Яко и Костадин от средата на 15 век[1]. По време на турското робство по наследство Рашид бей получава правото да владее тези земите и в чифлика му работят местните селяни-изполичари. В средата на чифлика имало калище с бликаща лековита минерална вода. Само веднъж в годината на празниците Горешляци, когато се считало, че водата е най-лековита, селяните имали право да се потопят в калището. От цялата околия с коне и волски каруци населението се е стичало в Банкя за тези празници.[1]

През турското робство за войнски заслуги към султана Рашид бей получава правото да владее тези земи и в чифлика му работят местните селяни-изполичари. В средата на чифлика имало калище с бликаща лековита минерална вода. Само веднъж в годината на празниците Горешляци, когато се считало, че водата е най-лековита, селяните имали право да се потопят в калището. От цялата околия с коне и волски каруци населението се е стичало в Банкя за тези празници.

След Освобождението, което заварило Банкя със 17 семейства, селяните изкупили земята на бея. Първият, който закупил земя в Банкя и построил хотел и до него малка вила, бил майор Коста Паница[1].

Опълченецът Рашко Нешев получил правото да експлоатира минералните води в Банкя. Той разширил старата бейска баня. Изградил примитивни басейни и направил мъжко и женско отделение. Скоро се разнесла славата на минералната вода на Банкя. Доходът от банята на Рашко Нешев бил толкова голям, че когато предавал дневния приход в банката, той не броил гологаните, а ги мерел с кантар на тегло.

В началото на 20 век Банкя привлича вниманието на висши държавни среди. Извършва се каптиране на минералните извори, а през 1907 г. отваря врати Малката баня. Същата година започва и строежът на великолепната за времето си и сега Голяма балнеолечебница по планове на проф. Карл Хохедер от Мюнхен. Банята, в която е имало и царски вани, се е посещавала от царското семейство и това е дало още едно название на Голямата балнеолечебница – Царска баня. Малко са били в Европа баните като тази. Тя е изиграла ролята и на градообразуващ фактор.

След като България изгубва Македония, хора от Югозападна Македония се преселват в Банкя. Повечето стари банчани са потомци на български македонци и живеят предимно в центъра.

Банкя днес[редактиране | редактиране на кода]

Промените в последните десет години се свързват с ръководството на кмета от ПП ГЕРБ Рангел Марков и неговия екип. Реализирани са големи инфрастурктурни проекти. Завършен е първият етап на водния цикъл на града (2015 г.). Изградени са главните канализационни колектори и са изработени проектите за изграждане канализацията и на вътрешнокварталните улици. Така една мечта на старите банчани, споделяна на страниците на вестник „Банки“ в зората на миналия век, се превърща във факт.

Градът видимо се променя след реконструкцията на парк „Ротонда“ и изграждането на първия и втория етап на пешеходната зона (2015 и 2016 г.). Водните ефекти в централните части на града впечатляват туристите, а под новоизградената часовникова кула блика минерална вода от 12 чешмички. Изградени са много детски площадки, комбинирана спортна площадка при 78 СУ „Христо Смирненски“, стрийт фитнес в парк „Кестените“.

Местният художник Стоян Мирчев направи и дари скулптури на приказни герои в парк „Кестените“, дари и голяма пластика със заглавие „Полетът на сърцето“ в парк „Ротонда“. Стотици цветя в парковите алеи и по пешеходната зона радват очите на жителите и гостите на курорта.

От края на 2017 г. стартира ремонтът на Голямата балнеолечебница – консервация, реставрация и социализация на емблемата на Банкя. Отвън сграда ще бъде съхранена напълно. Във вътрешните ѝ части ще бъдат запазени двата басейна, като единият ще бъде за хидромасаж. Ще се съхранят и царските вани. Ще бъдат изградени три нови басейна с термална вода. Ще има богат набор козметични, балнеоложки и спа процедури, солна стая, сауна и др., които ще превърнат Балнеолечбницата на Банкя в най-големия и модерен балнеоложки център у нас – 5200 кв.м. разгърната застроена площ. Предвидена е и зона за релакс в богато озеленен вътрешен двор. Ще има изискана сладкарница за отдих и социални контакти, а в обновеното фоайе ще се редят изложби, ще има концерти и дори ще могат да се сключват граждански бракове. Ще има кът за деца, в който малчуганите ще се забавляват, докато родителите им ползват балнеоложките услуги.

Успоредно с ремонта на Голямата балнеолечебница на мястото на бившата лятна естрада ще се изгради хотел. Той ще разполага с лятна сцена с минимум 200 седящи места за културни и обществени събития в града. Този хотел след 35 години ще бъде притежание на общината.

Ренесансът на курорта доведе до необходимостта от изграждането и на Туристически информационен център в града с две конферентни зали и уютно кафене за срещи и общуване.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Банкя е място, в което през последните десетилетия живеят и работят редица български политици. Сред тях са Цар Фердинанд, който решава да създаде централната царска баня, Тодор Живков, който построява в Банкя резиденция и живее в нея през последните 10-на години от управлението си.

В Банкя е роден основателят на ПП ГЕРББойко Борисов, министър-председател на България.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Поради естествените си природни дадености градът разчита предимно на туризма и на балнеолечението. В покрайнините му се намират завод на „Кока-Кола Хеленик Ботълинг Къмпани“, в който се бутилира прочутата минерална вода „Банкя“, както и всички продукти на „Кока-Кола“. Има фабрика за разтворими напитки и хранителни продукти „Кенди“. Тук се извършва производството на наложени марки като Step, Frutti, Picantina.

Лечебните заведения са СБР „Здраве“, СБР „Ясен“, БПЛР към ВМА, БПЛР на МВР, СБР „Национален комплекс“ ЕАД, Отделение по кардиология и кардиологична рехабилитация към Национална кардиологична болница, както и няколко хотела: „Дружба“, „Банкя Палас“, „Жеравна“, „Емали“, „Дарлинг“ и др. От няколко години отвори врати и плажът в центъра на града „Акваленд Банкя“ с басейн с олимпийски размери, детски басейн, джакузи и над 600 места.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Районна администрация на район „Банкя“
  • Районно управление на полицията
  • 78 СОУ „Христо Смирненски“
  • ДГ №25 „Изворче“
  • Професионална гимназия по туризъм „Алеко Константинов“
  • ЧСУ „Цар Симеон“
  • Частна детска градина „Дъга“
  • Частно начално училище с РЧО „Фоти“
  • Районна пожарна Банкя

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Минералната баня и пощата, януари 1995 г.
Минералната баня и пощата, януари 1995 г.
  • Сградата на минералната баня – построена през 1907 -1910 г.
  • „Вазов дъб“ – любимото място за почивка на писателя Иван Вазов.
  • Църква „Св.мчци Кирик и Юлита“ – построена през 1932 г., осветена от софийския митрополит Стефан.
  • Храм „Вси Светии“ – квартал Вердикал. Счита се, че е изградена непосредствено след Боянската църква /X-XІв./
  • Читалище "Отец Паисий“ – основано през 1928 г. с пръв дарител учителят Владимир Марков. Днес читалището разполага с над 20 000 тома художествена и научно-техническа литература. Най-старият културен институт в града. Активна дейност развиват Женски хор за народни песни, Танцов ансамбъл „Банкя“, Танцов клуб „Пъстра китка“, школа по пиано, младежки спортен клуб.
  • „Арт център Банкя“
  • Читалище „Светлина -1927“ Вердикал
  • Дивотински манастир „Света Троица“
  • Клисурски манастир „Света Петка“
  • Къща музей „Димитър Благоев“
  • „Пътека на здравето“ – известно място за разходки сред природата и лечение на дихателни проблеми. Точно над нея минава течението на въздух, богат на озон. Пътеката се поддържа в много добро състояние с указателни табели за денивелация, пейки за почивка и любуване на природата.

Традиционни културни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Горешляци – празници на минералната вода, здравето и дълголетието. Празникът на Банкя е на 15 юли, когато се чества храмовият празник на „Свети Кирик и Юлита“. Това е първият ден на т. нар. Горешляци – трите най-горещи дни в годината. Дните на града се свързват и с вярването, че именно по време на Горешляци минералните извори са най-лековити, затова в града се честват и като Празници на минералната вода, здравето и дълголетието. В Банкя обаче културната програма продължава близо 10 дни, тъй като е наситена с разнообразни концерти (поп, рок, фолклор, джаз, класика), творчески ателиета, атракциони, шоупрограми. Някои от звездните участници през последните години, които са свързали живота си с Банкя, са дует Ритон, братя Аргирови, актьорът и депутат Евгени Будинов и др.
  • Майски дни на културата – от 2016 г. в началото на пролетта районната администрация организира Майски дни на културата, които привличат много гости в курорта. Характерно за програмата е, че е интердисциплинарна и се стреми да привлече колкото се може по-широка и разнообразна публика.
  • Коледни празници в Коледния град – По модел на немските коледни базари Район „Банкя“ заедно с „Ротари клуб Банкя“ от зимата на 2015 г. организират Коледен град в центъра на града, на пешеходната алея на ул. „Коста Паница“. Няколко седмици се случват разнообразни концертни програми, аниматори забавляват децата, а някои от най-изявените търговци и кулинари в града се грижат за гостите с месни вкусотии, гряно вино и коледни сладкиши.
  • Международен детски фестивал на вокални изпълнители „Вярвай, искай, можеш“ се провежда всяка година от 2016 г. насам. Организира се от СО район „Банкя“ и Център за изкуства „Зорница“. Връчва се ежегодната Награда на кмета на град Банкя, която е втората по тежест след най-голямата награда Гранд При.
  • Флоклорен фестивал – Част от Международния фолклорен фестивал „Витоша“, който се провежда на различни сцени в град София и е част от Културния календар на Столична община, ежегодно гостува и в Банкя. Фестивалният ден протича с шествие в централните части на града и по пешеходната зона и кулминира с концерт в парк „Ротонда“.
  • Пленер на художниците – Осем поредни години по повод празниците на Банкя Горешляци художници рисуват Банкя и красотите ѝ, като даряват картините си на общината за бъдеща картинна галерия. Изложбата вече три години се представя и в „Кристалната зала“ на Столична община. На откриването традиционно присъства и кметът на София Йорданка Фандъкова.
  • Авто ретро парад, организиран от Ретро клуб „Банки“ и Български автомобилен клуб „Ретро“. От Банкя тръгва и първият международен ретро парад до Димитровград и град Пирот, Сърбия.

Конкурс за Българско овчарско куче за наградата на кмета на Банкя.

Държавно отборно първенство по тенис за жени на тенис кортовете на Банкя.

Планински бягания в околностите на Банкя: Люлин рън, Баба Марта Рън, Коледно бягане.

БГ кино под звездите в Банкя

Едно от най-успешните премиерни за Банкя събития е инициативата „БГ кино под звездите в Банкя“, която е реализирана за първи път през август 2018 г., но се оформя като едно от потенциално традиционните събития. С над 3000 зрители, с пет прожекции на съвременни български кинопродукции и с редица партньори като Национален филмов център, Международен София Филм Фест, Продуцентска къща „Dynamic arts“, както и благодарение на звездните гостувания преди прожекциите на Евгени Будинов, Николай Илиев (актьор), Любомир Ковачев, Станислав Дончев и др., инициативата добива изключително широка популярност.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Банкя[редактиране | редактиране на кода]

  • Петър Радев - Пашата (края на ХІХ в. – 25 май 1907), български офицер и революционер, войвода на ВМОРО.
  • Ценко Гигов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 4 битолска дружина[5]
  • Цветан Михалков Илиев, р. 1905 г., съосновател на БЗНС в Банкя
Известни личности, живели в Банкя преди 1944 г.
Известни личности, живели в Банкя между 1944 и 1989 г.
Известни личности, живели/живеещи в Банкя след 1989 г.

Български творци, писали за Банкя[редактиране | редактиране на кода]

В Банкя и за Банкя са писали творци като: Иван Вазов, Дора Габе, Петър Славински, Христо Ганов, Добри Жотев, Александър Миланов, Надежда Захариева, Дамян Дамянов, Йордан Радичков, Първан Стефанов, Радой Ралин, Николай Зидаров, Боян Болгар, Владимир Полянов, Асен Босев, Венко Марковски, Емил Елмазов, Васил Ченков, Величко Конакчиев, Кристина Макавеева, Иван Христов, Младен Младенов, Ирина Тилова, Борси Попов, Фахри Ердинч, Жени Петрова, Людмила Горянова, Богомил Евтимов, Светлана Керемидарова, Шюкран Курдакул, Николай Филов, Иван КоларовФлора Кръча, Бойка Спасова, Красимира Попова, Йовчо Терзиев, Антоанета Благоева, Димитър Йоловски, Васил Николов, Златко Граовски, Велин Георгиев, Румяна Николова и др.

Литература за Банкя[редактиране | редактиране на кода]

Илиев, Цветан д-р. Банкя – Очерк пътеводител. 1974.

Кочанков, Д. д-р. Банкя – Балнеологичен и климатичен курорт. 1960.

Русев, Марин д-р. Минерална баня с. Банкя – Софийско.1931.

Георгиев, Александър д-р. Държавната минерална баня и курорта в с. Банки. 1914.

Бистрев, Ст. д-р. Минерални бани и летовище Банкя. 1931.

Александров, Александър. Банкя – благодат, благослов, благоденствие. 2006.

Първанова, Мария. Банкя и банчани. 1994.

Недялков, Стоян-Джино. Банкя: Стояновият род – Джинжилите. 2000.

Иванов, николай д-р. Военният санаториум Банкя утвърден клиничен център за кардиологична рехабилитация. 1996

Титянова, Антоанета. София – от 7 извора вода. 2017. Проектът е финансиран от Програма „Култура“ на Столична община.

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • В близост до центъра е разположен богатият на растителност парк „Кестените“.
  • В Банкя се намират редица военни обекти – три военни поделения.
  • В Антарктика е именуван връх в чест на града – вр. Банкя.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Илиев, Цветан д-р. Банкя Очерк пътеводител.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]