Банкя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Банкя.

Банкя
Bankya.jpg
Общи данни
Население 11 667 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 33.002 km²
Надм. височина 695±1 m
Пощ. код 1320
Тел. код 02
МПС код С, СА, СВ
ЕКАТТЕ 2659
Администрация
Държава България
Област София
Община
   - кмет
Столична
Йорданка Фандъкова
(ГЕРБ)
Адрес на общината
ул. „Цар Симеон“ 1
п.к. 1320
тел.: 02/9977028
Банкя в Общомедия

Банкя (остар. Банки) е известен национален и международен балнеоложки курорт,  град и същевременно район на София, област София, Западна България. Разположен е в полите на Люлин планина в близост до международния път Белград – Истанбул, известен в древността като Диагоналния път. 

Курортът е национален център за рехабилитация на болни от сърдечно-съдови заболявания и за профилактика на застрашените от тях. Славата му се дължи на факта, че и въздухът, и водата му притежават изключителни лечебни свойства. Той съчетава в себе си климато-  и балнеолечение.

През 1969 г. село Банкя е обявено за град, а през 1979 г. е обособен, заедно с прилежащите села като район на София. Днес Банкя се разраства с кварталите си Градоман, Вердикал и Михайлово и двете прилежащи  села – Иваняне и Клисура.

География, климатични особености и минерална вода[редактиране | редактиране на кода]

Банкя се намира на около 14,5 km западно от столицата София. Разположен е в подножието на Люлин планина, на брега на река Банкя. Средната надморска височина е между 630 и 800 m. Със столицата го свързват две шосета – отклонението на Мильово ханче по пътя за Сърбия и пътят покрай кв. Филиповци. Градът е част от националната железопътна мрежа с електрифицирана линия.

Град Банкя е съставен от централна част и кварталите Вердикал, Михайлово и Градоман. Разположен в подножието на Люлин планина, градът е характерен с многото зеленина и слънчеви дни, умереноконтинентален климат, лек планински бриз богат на отрицателни йони и фоноциди, както и многото лековити минерални извори – това са природни дадености, които определят развитието на Банкя като престижен национален и международен курорт, и в същото време екологичен резерват на София. Климатът, лечебните свойства на минералните води, богатата санаториално-курортна база с високо квалифициран медицински персонал, стотиците излекувани от сърдечно-съдови и инсултни заболявания представляват най-добрата визия на града.

Средната годишна температура е 9,6 градуса по Целзий. Градът е известен с богатата зеленина и по-голям брой слънчеви дни, умереноконтинентален климат, лек планински бриз – горски вятър, който духа от Люлин планина и долинен вятър към Люлин, очистващ курорта от прахови частици. Въздухът е особено богат на озон, наситен е и с отрицателни йони, фитонциди и ароматни вещества, отделящи се от боровите гори наоколо. Всичко това образува една невидима защита над града. Ветровете са предимно западни, северозападни и югозападни.[1]

Водата на Банкя извира от около 850 м дълбочина. Тя е слабоминерализирана, хомотермална, хидрокарбонатно-сулфатно-натриева. Температурата ѝ е 36.5 градуса. Тя е бистра, безцветна, без миризма, мека и изключително вкусна. Шест са лечебните заведения, в които се възстановяват хора, прекарали инсулти, със сърдечно-съдови и неврологични заболявания, под грижите на висококвалифицирани специалисти, на които и до днес се крепи славата на Банкя като „здравницата“ на България и национален център по кардиорехабилитация. В нея се повлияват добре и заболявания, свързани с обмяната на веществата, стомашно-чревния тракт, опорно-двигателния апарат, ендокринологични заболявания, обща физическа и умствена умора. Въздухът, водата и природата на курорта оказват и подмладяващ ефект.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите заселници на територията на Банкя са тракийски племена от преди 2500 г. При археологически разкопки са разкрити останки от римски сгради, стени, канализация, бронзови гривни от 4 – 5 век от новата ера. Писмени документи за съществуването на Банкя като селище черпим от турски данъчен регистър от 15 век. По време на турското робство по наследство Рашид бей получава правото да владее тези земите и в чифлика му работят местните селяни-изполичари. В средата на чифлика има калище с бликаща лековита минерална вода. Само веднъж в годината на празниците Горешляци, когато се считало, че водата е най-лековита, селяните имали право да се потопят в калището. От цялата околия с коне и волски каруци населението се е стичало в Банкя за тези празници.[1]

След Освобождението, което заварило Банкя със седемнайсет семейства, селяните изкупили земята на бея. Първият, който закупил земя в Банкя и построил хотел, а до него малка вила, бил майор Коста Паница.[1]

Опълченецът Рашко Нешев получил правото да експлоатира минералните води в Банкя. Той разширил старата бейска баня. Изградил примитивни басейни и направил мъжко и женско отделение. Скоро се разнесла славата на минералната вода на Банкя. Доходът от банята на Рашко Нешев бил толкова голям, че когато предавал дневния приход в банката, той не броил гологаните, а ги мерел с кантар на тегло.[1]

В началото на миналия век Банкя привлича вниманието на висши държавни среди. Извършва се каптиране на минералните извори, а през 1907 година отваря врати Малката баня. Същата година започва и строежа на великолепната за времето си и сега Голяма балнеолечебница по планове на проф. Карл Хохедер от Мюнхен. Банята, в която е имало и царски вани, се е посещавала от царското семейство и това е дало и едно друго название на Голямата балнеолечебница – Царска баня. Малко са били в Европа бани като тази. Тя е изиграла ролята и на градообразуващ фактор.

След като България изгубва Македония, хора от Югозападна Македония се преселват в Банкя. Повечето стари банчани са потомци на български македонци и живеят предимно в центъра.

При избухването на Балканската война в 1912 г. един човек от Банкя е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]

Банкя днес[редактиране | редактиране на кода]

В последните години са реализирани големи инфрастурктурни проекти. Завършен е първият етап на водния цикъл на града. Изградени са главните канализационни колектори и са изработени проектите за изграждане на канализацията и на вътрешнокварталните улици. Градът видимо се променя след реконструкцията на парк „Ротонда“ и изграждането на първия и втория етап на пешеходната зона. Водни ефекти впечатляват в центъра на града и часовникова кула, под която блика минерална вода от 12 чешмички. Изградени са много детски площадки за най-малките, комбинирана спортна площадка при 78 СУ „Христо Смирненски“, стрийт фитнес в парк „Кестените“. Местният художник Стоян Мирчев дарява скулптури на приказни герои в парк „Кестените“, както и голяма пластика „Полетът на сърцето“ в парк „Ротонда“. През топлите месеци стотици цветя в парковите алеи и по пешеходната зона радват очите на жителите и гостите на курорта.

Ренесансът на курорта довежда до необходимостта от изграждането на Туристически информационен център в града с две конферентни зали и уютно кафене за срещи и общуване.

Голямата балнеолечебница[редактиране | редактиране на кода]

В момента се извършва ремонтът на Голямата балнеолечебница – консервация, реставрация и социализация на емблемата на Банкя. Отвън сграда ще бъде съхранена напълно. Вътре ще бъдат запазени двата басейна, като единият ще бъде за хидромасаж. Ще се запазят царските вани. Ще бъдат изградени три нови басейна с термална вода. Ще има богат набор козметични, балнеоложки и спа процедури, солна стая, сауна и др., които ще превърнат Балнеолечбницата на Банкя в най-големия и модерен балнеоложки център у нас – 5200 кв.м. разгърната застроена площ. Предвидена е и зона за релакс в богато озеленен вътрешен двор. Ще има изискана сладкарница за отдих и социални контакти, а в обновеното фоайе ще се редят изложби, ще има концерти и дори ще могат да се сключват граждански бракове. Ще има кът за деца, в който малчуганите ще се забавляват, докато родителите им ползват балнеоложките услуги.

Успоредно с ремонта на Голямата балнеолечебница на мястото на бившата лятна естрада ще се изгради хотел. Той ще разполага с лятна сцена с минимум 200 седящи места за културни и обществени събития в града. Този хотел след 35 години ще бъде притежание на общината.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Банкя е място, в което през последните десетилетия живеят и работят редица от политиците на България. Сред тях са Цар Фердинанд, който решава да създаде централната царска баня, Тодор Живков, който построява в Банкя президентска резиденция и живее в нея през последните 10-на години от управлението си.

В Банкя е роден основателят на ПП ГЕРБ Бойко Борисов.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Градът разчита предимно на туризма и на балнеолечението. В покрайнините му се намират завод за бутилиране на „Кока Кола ХБК“, в който се бутилира и минерална вода „Банкя“. Има фабриката за разтворими напитки и хранителни продукти „Кенди“. Тук се извършва производството на наложени марки като Step, Frutti, Picantina.

Лечебните заведения са СБР „Здраве“, СБР „Ясен“, БДПЛР към ВМА, БДПЛР на МВР, Национален комплекс ЕАД, Отделение по кардиология и кардиологична рехабилитация към Национална кардиологична болница, и няколко хотела: „Дружба“, „Банкя Палас“, „Жеравна“, „Емали“, „Дарлинг“ и др. От няколко години работи и плажът в центъра на града „Акваленд“ с басейн с олимпийски размери, детски басейн и джакузи.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Районна администрация на район Банкя
  • Районно управление на полицията
  • ЧСОУ „Цар Симеон“
  • 78 СОУ „Христо Смирненски“
  • Професионална гимназия по туризъм „Алеко Константинов“
  • Частно начално училище и детска градина „Дъга“
  • Частно начално училище с РЧО „Фоти“
  • 25 ДГ „Изворче“
  • Районна пожарна Банкя

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Минералната баня и пощата, януари 1995 г.
Минералната баня и пощата, януари 1995 г.
  • Сградата на минералната баня – построена през 1907 г.[3]
  • „Вазов дъб“ – любимото място за почивка на писателя Иван Вазов.
  • Църква „Св.мчци Кирик и Юлита“ – построена през 1932 г. Осветена от софийския митрополит Стефан.
  • Храм „Вси Светии“ – квартал Вердикал, счита се, че е изградена непосредствено след Боянската църква /X-XІ в./
  • Читалище „Отец Паисий“ – основано през 1928 г. с пръв дарител учителят Владимир Марков. Днес читалището разполага с над 20 000 тома художествена и научно-техническа литература. Най-старият културен институт в града. Активна дейност развиват младежки танцов ансамбъл, детско-юношески танцов състав, хор за стари градски и народни песни, школа за спортни танци, рок група, младежки спортен клуб.
  • Читалище „Светлина – 1927“, Вердикал
  • Къща музей „Димитър Благоев“
  • Дивотински манастир „Света Троица“
  • Клисурски манастир „Света Петка“
  • Пътека на здравето – известното място за разходки сред природата и лечение на дихателни проблеми.

Традиционни културни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Горешляци – Празникът на града е на 15 юли, когато се чества храмовият празник на храм „Свети Кирик и Юлита“ – небесни покровители на Банкя. Това е първият ден на т. нар. празници Горешляци – трите най-горещи дни в годината, свързани с вярването, че именно тогава минералните извори са най-лековити. В Банкя обаче празничната програма продължава близо десет дни, тъй като е наситена с концерти на фолклорни, поп, джаз и класически изпълнители. В последните години активно участие взимат дует Ритон, братя Аргирови, както и актьорът и депутат Евгени Будинов – всички те живеят в Банкя.
  • Майски дни на културата – от 2016 г. в началото на пролетта районната администрация организира Майски дни на културата, които привличат много гости в курорта. Характерно за програмата е, че е интердисциплинарна и се стреми да привлече колкото се може по-широка и разнообразна публика.
  • Коледни празници в Коледния град – По модел на немските коледни базари Район „Банкя“ заедно с „Ротари клуб Банкя“ от зимата на 2015 г. организират Коледен град в центъра на града, на пешеходната алея на ул. „Коста Паница“. Няколко седмици се случват разнообразни концертни програми, аниматори забавляват децата, а някои от най-изявените търговци и кулинари в града се грижат за гостите с месни вкусотии, гряно вино и коледни сладкиши.
  • Международен детски фестивал на вокални изпълнители „Вярвай, искай, можеш“ се провежда всяка година от 2016 г. Организира се от СО район „Банкя“ и Център за изкуства „Зорница“. Връчва се ежегодната Награда на кмета на град Банкя, която е втората по тежест след най-голямата награда Гранд При.
  • Флоклорен фестивал – Част от Международния фолклорен фестивал „Витоша“, който се провежда на различни сцени в град София и е част от Културния календар на Столична община, ежегодно гостува и в Банкя. Фестивалният ден протича с шествие в централните части на града и по пешеходната зона и кулминира с концерт в парк „Ротонда“.
  • Пленер на художниците – по повод празниците на Банкя Горешляци художници рисуват Банкя и красотите ѝ, като даряват картините си на общината за бъдеща картинна галерия. От 2014 г. изложбата се представя и в централната зала на Столична община. На откриването традиционно присъства и кметът на София Йорданка Фандъкова.
  • БГ кино под звездите в Банкя – Едно от най-успешните премиерни за Банкя събития е инициативата „БГ кино под звездите в Банкя“, която е реализирана за първи път през август 2018 г., но се оформя като едно от потенциално традиционните събития. С над 3000 зрители, с пет прожекции на съвременни български кинопродукции и с редица партньори като Национален филмов център, Международен София Филм Фест, Продуцентска къща „Dynamic arts“, както и благодарение на звездните гостувания преди прожекциите на Евгени Будинов, Николай Илиев (актьор), Любомир Ковачев, Станислав Дончев и др., инициативата добива изключително широка популярност.
  • Авто ретро парад, организиран от Ретро клуб „Банки“ и Български автомобилен клуб „Ретро“. От Банкя тръгва и първият международен ретро парад до Димитровград и град Пирот, Сърбия.
  • Конкурс за Българско овчарско куче за наградата на кмета на Банкя.
  • Държавно отборно първенство по тенис за жени на тенис кортовете на Банкя.
  • Планински бягания в околностите на Банкя: Люлин рън, Баба Марта Рън, Коледно бягане.
  • Международен фестивал на детската песен „Милион чудеса“ – провеждан всяка година от 2001 г. до 2007 г.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Банкя
  • Милор Михайлов (р. 1967), кмет на Банкя, впоследствие заместник-кмет на София.
  • Петър Радев - Пашата (края на ХІХ в. – 25 май 1907), български офицер и революционер, войвода на ВМОРО.
  • Ценко Гигов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 4 битолска дружина[4]
  • Цветан Михалков Илиев, р. 1905 г., съосновател на БЗНС в Банкя
Известни личности, живели в Банкя преди 1944 г.


Известни личности, живели в Банкя между 1944 и 1989 г.
Известни личности, живели/живеещи в Банкя след 1989 г.

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • В близост до центъра е разположен богатият на растителност парк „Кестени“.
  • В Банкя се намират редица военни обекти.
  • Връх Банкя в Антарктика е наречен в чест на града.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Илиев, Цветан. Банкя. Очерк пътеводител. 1974, стр. 124, 92, 21-23
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 177 и 828.
  3. Янкова, Магдалина. Стара Банкя, Паркът и Банята. // Лейка пейка, 2009. Посетен на 4 май 2011.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 177.