Банкя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Банкя.

Банкя
Bankya.jpg
Общи данни
Население 11 667 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 33.002 km²
Надм. височина 695 m
Пощ. код 1320
Тел. код 02
МПС код С, СА, СВ
ЕКАТТЕ 2659
Администрация
Държава България
Област София
Община
   - кмет
Столична
Йорданка Фандъкова
(ГЕРБ)
Адрес на общината
ул. „Цар Симеон“ 1
п.к. 1320
тел.: 02/9977028
Банкя в Общомедия

Банкя (остар. Банки)[1] е град в област София, Западна България. Намира се в близост до столичния ж.к. „Люлин“ и град Божурище. Той е известен балнеолечебен център[2]. Град Банкя включва също и близките села Иваняне и Клисура.

Курортът е национален център за рехабилитация на болни от сърдечно-съдови заболявания и за профилактика на застрашените от тях.

Уютните хотели и ресторанти, паметниците на културата, храмовете, тенис-комплексът, националният хиподрум, минералният плаж, близостта до Люлин планина, десетките културни прояви, организирани по време на традиционните празници „Горешляци“ на минералната вода предизвикват интереса на многобройните гости на града.

През 1969 г. село Банкя е обявено за град, а през 1979 г. е обособен, заедно с прилежащите села, като район на София.

География[редактиране | редактиране на кода]

Банкя се намира на около 14,5 km западно от столицата София. Разположен е в подножието на Люлин планина, на брега на река Банкя. Средната надморска височина е между 630 и 800 m. Със столицата го свързват две шосета – отклонението на Мильово ханче по пътя за Сърбия и пътят покрай кв. Филиповци. Градът е част от националната железопътна мрежа с електрифицирана линия.

Град Банкя е съставен от централна част и кварталите Вердикал, Михайлово и Градоман. Разположен в подножието на Люлин планина, градът е характерен с многото зеленина и слънчеви дни, умереноконтинентален климат, лек планински бриз богат на отрицателни йони и фоноциди, както и многото лековити минерални извори – това са природни дадености, които определят развитието на Банкя като престижен национален и международен курорт, и в същото време екологичен резерват на София. Климатът, лечебните свойства на минералните води, богатата санаториално-курортна база с високо квалифициран медицински персонал, стотиците излекувани от сърдечно-съдови и инсултни заболявания представляват най-добрата визия на града.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите заселници на територията на Банкя са тракийски племена от преди 2500 г. При археологически разкопки са разкрити останки от римски сгради, стени, канализация, бронзови гривни от 4 – 5 век от новата ера. Писмени документи за съществуването на Банкя като селище черпим от турски данъчен регистър от 15 век.

След като България изгубва Македония, хора от Югозападна Македония се преселват в Банкя. Повечето стари банчани са потомци на български македонци и живеят предимно в центъра.

При избухването на Балканската война в 1912 г. един човек от Банкя е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Банкя е място, в което през последните 40 г. живеят и работят редица от политиците на България. Сред тях са Цар Фердинанд, който решава да създаде централната царска баня, Тодор Живков, който построява в Банкя президентска резиденция и живее в нея през последните 10-на години от управлението си. Друг виден политик, роден и живял в Банкя, е основателят на ПП ГЕРБ Бойко Борисов.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Градът разчита предимно на туризма и на балнеолечението. В покрайнините му се намират завод за бутилиране на минерална вода и други компании за напитки. В града има санаториуми и няколко хотела („Дружба“, „Банкя Палас“, „Жеравна“ и др.), Специализирана болница за рехабилитация „Банкя“, база „Ясен“.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Минералната баня и пощата, януари 1995 г.
Минералната баня и пощата, януари 1995 г.
  • Сградата на минералната баня – построена през 1907 г.[4]
  • „Вазов дъб“ – любимото място за почивка на писателя Иван Вазов.
  • Църква „Мчци Кирик и Юлита“ – построена през 1932 г. Осветена от софийския митрополит Стефан.
  • Читалище „Отец Паисий“ – основано през 1928 г. с пръв дарител учителят Владимир Марков. Днес читалището разполага с над 20 000 тома художествена и научно-техническа литература. Най-старият културен институт в града. Активна дейност развиват младежки танцов ансамбъл, детско-юношески танцов състав, хор за стари градски и народни песни, школа за спортни танци, рок група, младежки спортен клуб.
  • Къща-музей „Димитър Благоев“.
  • Дивотински манастир „Света Троица“
  • Клисурски манастир „Света Петка“
  • Известното място за разходки сред природата и лечение на дихателни проблеми – Алеята на здравето.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Международен фестивал на детската песен „Милион чудеса“ се провежда всяка година от 2001 г. насам. Продължава 3 дни и обикновено се провежда между 16 и 18 юни. В него участват деца от Румъния, Сърбия, Македония, Грузия и други страни.

Всяка година в средата на юли в града се провеждат традиционните празници на минералната вода и дълголетието „Горещляци“. Смята се, че водата е най-лековита през тези най-горещи дни на годината – 15, 16 и 17 юли. Затова те са приети за празник на града.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Банкя
  • Милор Михайлов (р. 1967), кмет на Банкя, впоследствие заместник-кмет на София.
  • Петър Радев - Пашата (края на ХІХ в. – 25 май 1907), български офицер и революционер, войвода на ВМОРО.
  • Ценко Гигов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 4 битолска дружина[5]
  • Цветан Михалков Илиев, р. 1905 г., съосновател на БЗНС в Банкя
Известни личности, живели в Банкя преди 1944 г.


Известни личности, живели в Банкя между 1944 и 1989 г.
Известни личности, живели/живеещи в Банкя след 1989 г.

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • В близост до центъра е разположен богатият на растителност парк „Кестени“.
  • В Банкя се намират редица военни обекти.
  • Връх Банкя в Антарктика е наречен в чест на града.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Попов, Момчил. Конският трамвай до Банкя. // Из София – вчера и днес, 25 март 2009. Посетен на 1 май 2012.
  2. Почивка в Банкя
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 177 и 828.
  4. Янкова, Магдалина. Стара Банкя, Паркът и Банята. // Лейка пейка, 2009. Посетен на 4 май 2011.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 177.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]