Александър Пиндиков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Пиндиков
културен деятел
В Народното събрание
В Народното събрание

Роден
Починал
6 юни 2017 г. (86 г.)

Националност Флаг на България България
Народен представител в:
XXXVIII НС   

Александър Пиндиков е български културен деятел и политик, почетен жител на град Елена.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Елена и произхожда от стари еленски родове. По бащина линия родовият му корен е от книжовниците поп Дойно Граматик и сина му поп Андрей Робовски, а по линия на майка му – от Иларион Макариополски и Никола Михайловски. Родителите му са учители.

Средното си образование завършва в родния си град, а висшето – руска филология – в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1953 г.

До 1966 г. учителства в гр. Банкя. След това последователно работи в Съюза на българските писатели, Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина, а от 1975 г. след закриването на този комитет – в Комитета за култура до пенсионирането си през 1991 г. В периода 1976-1978 г. е заместник-директор на Българския културен център във Варшава.

От юни 1978 г. е главен редактор на изданията на Националния научно-информационен център по културата. От началото на 1984 г. до март 1991 г. е директор и главен редактор на Издателския център „Култура“ на Министерството на културата. От февруари 1992 до юни 1997 г. е ръководител-съвместител на издателство „Пеликан-Алфа“ в София.

Женен, с 2 дъщери, 4 внучки и двама правнука. Хоби – църковно-славянското пеене и музика.

Починал на 6 юни 2017 г. в гр. Банкя.

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

  • Общински съветник в Столичния общински съвет – от октомври 1995 до октомври 1999 г.
  • Председател на Подкомисията по преименованията към Столичния общински съвет – 1995 до октомври 1997 г.
  • Член на Комисията по културата и вероизповеданията към Столичния общински съвет – 1995-1999 г.
  • Депутат в 38-то Народно събрание от 25. Многомандатен избирателен район гр. София – юни 1997 до април 2001 г.
  • Председател на Парламентарната група за приятелство България – Полша в 38-то НС.
  • Член на делегацията на Народното събрание на Република България в ЕМАП (Европейска Междупарламентарна Асамблея на Православията) по време на мандата на 38-то НС.
  • Член на PFI – Международна организация за духовна просвета сред лишените от свобода.
  • Удостоен със званието „Почетен гражданин на град Елена“ с протокол № 6/20 май 2002 г. на Общинския съвет – гр. Елена

Литературна дейност[редактиране | редактиране на кода]

От студентските си години (1951) се занимава с литературно-критическа и публицистична дейност. В продължение на повече от 50 години публикува много статии по литературни и общокултурни въпроси, рецензии, отзиви, интервюта, пътни бележки и др. в ежедневния и периодичния печат, в „Литературен фронт“, „Литературен форум“, „Народна култура“, „АБВ“, „Учителско дело“, „Борба“, „Еленска трибуна“, в списанията „Септември“, „Пламък“, „Литературна история“, „Проблеми на културата“, във вестниците „Демокрация“, „Про&Анти“ и др.

Автор е на книгите:

Редактор-съставител и автор на студия към изданията:

  • Юрдан П. Тодоров „Възпоменания по въстанията в Търновския санджак през 1876 година и по съдението на българските въстаници в Търново“. Спомени. Статии. Писма“. София 1990 г.
  • „Писма. Александър Балабанов до Димитър Бобошевски“. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992 г.
  • Проф. д-р Константин Гълъбов „Литературна критика и литературна история. Есеистика“. София, 2001 г. Университетска библиотека № 405, серия „Университетска класика“.
  • Юрдан П. Тодоров „Писма до двамата сина“. София, издателство „Карина М“, 2005 г.

Снимки[редактиране | редактиране на кода]