Радой Ралин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Радой Ралин.

Радой Ралин
български писател
Паметник в София, срещу бившия хотел „Плиска“
Паметник в София, срещу бившия хотел „Плиска“

Роден
Димитър Стоянов
Починал
21 юли 2004 г. (82 г.)
Националност България България
Литература
Период 1932 – 2004 г.
Жанрове Сатира, поезия
Дебютни работи „Изгрев“ – 1932 г., „Звънче“ – 1933 г., „Българан“ – 1933 г., „Заря“ – 1938 г.
Семейство
Майка Кина Стоянова
Деца Кин Стоянов и Стефан Стоянов

Уебсайт Страница в IMDb
Радой Ралин в Общомедия

Радой Ралин (псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов) е български писател, поет, сатирик и дисидент, вдъхновил поколения българи за ценностите на свободата. По време на тоталитарната система в България поетът Борис Христов казва за него: „Той е единственият различен измежду толкова еднакви хора.“

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Радой Ралин е роден в Сливен на 23 април 1922 г.[1] Правнук е на Таньо Стоянов, който е сподвижник на Васил Левски и приятел на Стефан Караджа. Баща му е книжар и печатар, собственик на книжарница „Модерно изкуство“. Майка му Кина Стоянова е изключително набожна жена. Радой завършва гимназия в родния си град през 1941 г., след което записва право в Софийския университет. По това време полицията го следи под кодовото име „Философът“ и регистрира изключването му от училище за четене на леви стихотворения. По-късно, комунистическата Държавна сигурност го преследва под псевдонимите „Злобния“ и „Козела“.

През юли – септември 1941 г. заедно с Дучо Мундров и Щ. Скубарев списва и редактира в Сливен нелегалния антифашистки бюлетин „Истината по антисъветската война“. През 1942 г. е арестуван. През 1944 г. за три месеца завежда отдел „Агитация и пропаганда“ в Околийския комитет на Отечествения фронт в Сливен, но поради несъгласие с „революционните“ действия на комунистическото ръководство той заминава доброволец на фронта. Участва във Втората световна война (1944 – 1945).

Член на Съюза на българските писатели, член на БКП.

Редактор (1945 – 1946) в списание „Славяни“. През 1946 – 1949 г. е редактор във вестник Литературен фронт. Бригадир в Югославия (1947). През 1949-1950 е в Чехословакия да изучава езика и културата на страната. Участва в Младежките фестивали в Букурещ (1953) и в Москва (1957).

През 1950-те години, когато в България джазът се смята за еретично изкуство, Радой Ралин е един от ревностните му поддръжници; заедно с Милчо Левиев създава през 1965 г. формацията „Джаз Фокус“ за озвучаване на късометражните филмчета на сатиричната кинорубрика „Фокус“.[2][3]

Един от създателите на „Сатиричен театър „Стършел“ (1953) – първият български театър на сатиричната миниатюра, който става средище на антикултовската сатира, където

редом с Валери Петров, Борис Априлов, Христо Ганев, Емил Робов, Петър Незнакомов под зоркия режисьорски поглед на Илия Бешков са участвали и младите тогава актьори Нейчо Попов, Лео Конфорти, Ицках Финци, Григор Вачков, Досьо Досев, Леда Тасева, Хиндо Касимов. Художествен ръководител е Стефан Сърчаджиев, проектите на декорите са на Илия Бешков, а музиката към спектакъла „Импровизация“ изпълнява оркестърът на Александър Николов – Сашо Сладура с най-добрите джаз музиканти. Стършеловият сатиричен театър, замислен по подобие на театъра на Ян Верих и Иржи Восковец през 30-те години в Прага, има огромен успех, но след едва двадесетина представления – по решение на ЦК на БКП е закрит. По онова време и смехът, т.е. „Стършел“ е орган на ЦК на БКП.

— Вихрен Чернокожев[3]

През 1952 – 1961 г. е редактор във вестник във вестник Стършел, 1961 – 1963 г. – във вестник „Литературни новини“, 1961 – 1963 г. – в Студията за игрални филми, 1964 – 1966 г. – в Студията за хроникални и документални филми, където създава поредицата късометражни документални киносатири „Фокус“.[2][4][3] Редактор в изд. „Български писател“ (1967 – 1968), в Българска кинематография (1976 – 1987), във вестник „Литературен фронт“ (1987 – 1990).

От 1992 г. заедно с Борис Димовски и своя син Кин Стоянов издава за кратко вестник „Щастливец“.

Радой Ралин умира на 21 юли 2004 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

За първи път печата стихотворение през 1931 г. в детския вестник „Изгрев“ в Сливен, първите му хумористични стихотворения и анекдоти са публикувани през 1939 – 1940 г. във вестник „Бургаски фар“.

Сатиричните творби на Ралин са изключително популярни. Те бранят народното чувство за справедливост, предусещат взривоопасните зони в социалното пространство. Неговите епиграми активизират и обновяват чисто фолклорни формотворчески традиции. Характерна за епиграмното му изкуство е книгата „Люти чушки“, изгорена през 1968 г. в пещите на Полиграфическия комбинат в София, с няколко издания в чужбина на български език. Сатиричното творчество на Радой Ралин преосмисля и актуализира традициите на притчата, пословицата, поговорката, баснята, народната приказка. От фейлетонно-злободневното, анекдотичното (в ранния си хумор) сатирикът стига до философски вглъбената сатира, до сатиричния роман-есе („Кадровикът Теофраст“).

Радой Ралин възражда нетрадиционните за българската сатира кратки жанрови форми – апострофа, афоризма, сатиричната парабола; разширява жанровата територия на съвременната сатира, вътрешновидовото богатство с уникалните си думи-хибриди. Ралин работи активно във всички жанрове на сатиричното изкуство.

Превеждан е на 27 езика (включително и китайски).

Псевдоними[редактиране | редактиране на кода]

  • Раликор
  • Младен Волен
  • Рали Г. Далилин
  • Рали К., Раликор
  • Димитър Ралин
  • Ралко
  • Радойа

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]

Паметната плоча на сградата на бул. „Цариградско шосе“, където от 1960 до 2004 година е живял Радой Ралин Radoi Ralin - home - Sofia, Tsarigradsko shose.jpg

На негово име е наречен площадът пред бившето кино „Изток“ срещу хотел „Плиска“ в София. На 24 май 2012 г. там е поставена и бронзова фигура на Радой Ралин, дело на приятеля му, скулптора Георги Чапкънов. Статуята в цял ръст и естествени размери е с разперени ръце и открити длани, с което изразява „щедрост на откровенията“. На сутринта след откриването на паметника, при букетите се появява лист с надпис: „Радой Ралин – будната съвест на народа, при комунистическото Мракобесие“. Често минаващите покрай скулптурата младежи си правят „Здрасти“, като допират ръце, защото тя е с човешки ръст, стъпила без всякакви постаменти направо на плочника.

На него е именуван връх Радой Ралин на остров Ливингстън в Антарктика.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Стихове и поезия
  • „Личен контакт“. Варна, 1965, 69 с.
  • „Есенни къпини“. С черно-бели илюстрации от Невена Коканова. София, 1972, 49 с.
  • „Обстоятелства – предишни и по-предишни стихове (1940 – 1968)“. София, 1973, 254 с.
  • „Войнишка тетрадка. Стихотворения“. София, 1984, 91 с.
  • „Последен понеделник. Стихотворения“. София, 1988, 112 с.
  • „Ехото на усмивката“. София: Иван Вазов, 1997 (ISBN 954-604-059-2)
  • „Правото да се разочароваш“. Велико Търново: Слово, 2003, 160 с. (поредица Нова българска библиотека) (ISBN 954-439-759-0)
  • „Недочакани възкресения“. Лирика. София: Народна култура, 2004, 168 с. (ISBN 954-04-0183-6)
  • „Сатира“. София: Народна култура (ISBN 954-04-0184-4)
  • „Кадровикът Теофраст“. София: Петриков (ISBN 954-441-013-9)
  • „Личен контакт“. София: Издателска къща „Сиела“, 2004, 80 с. (ISBN 954-649-740-1)
  • „Люти чушки – българският протест“. Издател Стефанка Банкова (ISBN 954-90465-5-9)
Проза
  • „Строго поверително“. Рисунки Марко Бехар. София: ЦС на профсъюзите, 1956, 135 с.
  • „История с лъв“. Илюстрации Борис Димовски. Библ. "Стършел" № 19. София: Профиздат, 1958, 64 с.
  • „Второ раждане“. Илюстрации Борис Димовски. Библ. "Стършел" № 36 София: Профиздат, 1959, 63 с.
  • „Халосни патрони“. Илюстрации Борис Димовски. Библ. "Стършел" № 58 София: Профиздат, 1959, 64 с.
  • „Моля, заповядайте!“. С илюстрации от Борис Димовски. София: Български писател, 1966, 146 с.
  • „Люти чушки“. Илюстрации Борис Димовски, София, 1968.
  • „Хляб и портокали“. София, 1975, 114 с.
  • „Характери хорски“. С черно-бели илюстрации от Борис Димовски. София, 1980, 63 с.
  • „Ще дойде детето“. София, 1985, 135 с.
  • „Дяволска територия“. София, 1986, 62 с.
  • „Саморасляци“. С черно-бели илюстрации от Борис Димовски. София, 1989, 124 с.
  • „Утешенията на Васил Чертовенски“. Роман в анекдоти. София: Факел (ISBN 954-411-034-8)
  • „Не от боята, а от маята“. София: Книгоиздателска къща „Труд“ (Колекция хумор) (ISBN 954-528-356-4)
  • „Наивни новели“. Книгоиздателска къща „Труд“ (ISBN 954-528-066-2)
  • „Ако изкукуригам, кого ще събудя? Саморасляци 1988 – 1998“. София: Издателство „Балкани“ (Кн. с автограф), 1999 (ISBN 954-8353-16-4)
  • „Апострофи“. София: Огледало (поредица Непоправими автори) (ISBN 954-8041-05-7)
  • „Вървя си по пътя. Интервюта“. София: Издателство „Балкани“, 2012, 320 с. (ISBN 978-954-9446-96-8)
Избрано
  • „Избрани творби в два тома“. София, 1984, т.1 – 651 с., т.2 – 499 с.
  • „Матерните. Избрано. Лирика, сатира, афоризми, басни“. София: Петриков, 1993, 266 с. (ISBN 954-441-017-1)
Преводи
  • „Пектусан“ (1950) от Те Ги Чен,
  • „Съмнителната истина“ (1972) от Аларкон,
  • „Сганарел“ (1974) от Молиер;
  • стихове от А. С. Пушкин, Й. В. Гьоте, Бертолт Брехт.
  • „Смей се, палачо! Жанрова антология на световната сатирична поезия“. Съставител Радой Ралин. София: Фльорир. (ISBN 954-8226-17-0)
Преводи на Радой Ралин на други езици
  • Стихове, епиграми и др. произведения на Радой Ралин са преведени на 37 езика.

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

Сатирични спектакли
  • „Дяволското огледало“ (съвместно с Борис Априлов, 1957),
  • „Импровизация“ (съвместно с Валери Петров, 1962), преведена същата година на словашки език,
  • „Няма виновни“ (1956),
  • „Конферанс“, пиеса (1973), сатиричната „опера за певци без глас“
  • „Златното руно“ (1980),

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Кинокомедии
Киносатири
  • „Лакпром“ (1965),
  • „Борба за икономии“ (1965),
  • „Вездесъщия“ (1965),
  • „Инцидент“ (1966),
  • „Новогодишен подарък“ (1966).
Сценарии за документални филми
  • „Никола Вапцаров“ (1953),
  • „Атанас Далчев“ (1967),
  • „Редник Пеньо Пенев“ (1970),
  • „Корените на дърветата“ (1970),
  • „Червените календари“ (1971),
  • „Устойчивост“ (1972),
  • „Кървавата картотека“ (1973),
  • „Само смъртта ще ме спре“ (1973).
Сценарии за игрални филми
  • „Лаура“ (1957),
  • „Ще дойде детето“ (1966),
  • „Аз съм Левски“ (1974);
Сценарии за мултфилми
  • „Човек и шише“ (1966),
  • „Голям епос“ (1973).

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • „Насаме с Гъливер“, Божидар Кунчев.
  • „Непознатият Радой“. (съставители Йордан Попов, Атанас Цонков) „Сиела“, 2012, 167 с. (ISBN 9789542811077)
  • „РАДОЙ – смутителят на реда и тоягата на властта“, Таня Стоянова и Стефан Стоянов, „Изток-Запад“, 2013, 720 с. (ISBN 978-619-152-194-4)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 9. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104319. с. 3689.
  2. а б Как беше разгромен "Фокус" на Радой Ралин, 168 часа, 02.01.2016
  3. а б в Вихрен Чернокожев. Киносатирите „Фокус“.Сатиричният всеобхват на Радой Ралин. Портал Култура (Култура.бг), 22.04.2017
  4. Спомени с „Фокус“-и на Радой Ралин, или докъде стигаше синджирът, Издателство „Кибеа“, 05.04.2017
  5. Национални литературни награди на Община Пазарджик. // Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за