Пословица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Пословица е литературен фолклорен жанр, в който народната мъдрост е събрана в едно-единствено изречение.

Съдържа важен и всеизвестен факт, получен от житейски опит и станал популярен.[1] Пословиците може да представляват интересни наблюдения, етични правила и съвети или песимистични коментари за живота. Някои пословици се доближават до поговорките или афоризмите. Дублира се с погорворката, но е написана от автор. Може да се обърка с пословицата и афоризма. Разграничаването на пословиците от поговорките не е особено трудно. Пословицата представлява завършено изречение, чийто смисъл става ясен дори и прочетена (чута) извън съответен контекст, например: „Да бе мирно седяло, не би чудо видяло“ (лошото, което те е сполетяло, е закономерна последица от твоето поведение) или „Умът не е в брадата, а в главата“ (интелигентността не зависи от възрастта, и младите могат да бъдат умни). Докато поговорката няма характер на пълно (завършено) изречение, в нея може да липсва сказуемото и най-често произходът ѝ не е ясен. Смисълът ѝ е въпрос на конвенция и става ясен или след многократно срещане в съответен контекст, или след разясняване. Например: „През куп за грош“ (небрежно), „На петима кози крак“ (на всеки се пада по твърде малко), „Ял от кокошка крак“ (не умее да пази тайна).

Историческо развитие[редактиране | редактиране на кода]

Пословиците са популярни през всички епохи и при различни народи. Използват се за „мъдра поука“ от писателите, като някои от тях ги събират и анализират.[2]

Автори от древността[редактиране | редактиране на кода]

  • Плутарх, голям моралист на древността, е посветил две свои съчинения на гръцките пословици;
  • Аристотел, привежда в Никомахейска етика твърде оригиналната народна философия в запазената пословица: „Не можеш да познаеш някого, докато не си изял с него една лъжица сол.“

Европейски автори[редактиране | редактиране на кода]

Български автори[редактиране | редактиране на кода]

Според Михаил Арнаудов българските повествователи търсят чрез пословиците „мъдрата или духовита мисъл на народа по села и градове и чрез тях, както и чрез песните, приказките, преданията и поверията му те успяват да вникнат пряко в духовния му свят, тъй отличен в много отношения от този на интелигенцията“.

Примери[редактиране | редактиране на кода]

  • Всяко чудо за три дни.
  • Като не искаш мира, на ти секира.
  • Яде като мечка, а работи като буболечка.
  • Работата краси човека, мързелът го грози.
  • Ум царува, ум робува, ум патки пасе.
  • На лъжата краката са къси.
  • Бащина поука – синова сполука.
  • Всичко е добре, когато завършва добре.
  • Насила хубост не става.
  • Една птичка пролет не прави.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пословица в РБЕ
  2. Арнаудов, Михаил. Сборникът на Славейков. София, „Захарий Стоянов“, 2003. ISBN 954-739-428-2. с. 5.