Поговорка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Поговорката е народно умотворение, което има характер на стегнат устойчив израз с преносно значение и с което се изказва мъдрост, придобита от житейския опит.

С нея се дава оценка на случка, човешко поведение или дейност. Поговорките правят речта непринудена, жива и образна.

Заедно с народните песни, приказките, гатанките и пословиците те образуват „общността“ на народното творчество. Не всички гатанки са народни, по подобие на тях са създадени и много авторски, най-вече от детски писатели и фолклористи.

Поговорката е обикновено устойчиво кратко изречение, понякога само фраза. Тази фраза/изречение се явява като извод от единично наблюдение върху живота. Това според повечето изследователи е голямата разлика с пословицата. Пословицата е нещо по-философско, по-обобщаващо, докато поговорката се смята като извод, единично наблюдение върху живота и най-често изобразява хумористично-сатирични ситуации. Обикновено и поговорките приличат на фразеологизми. Те са дотолкова устойчиви, че се приемат като цялостна единица, но могат да бъдат обяснени много по-кратко от пословицата. За да се развие добре този въпрос, задължително трябва да се дадат по 2-3 примера за пословица и поговорка, когато се дават определенията. Примери за поговорки: – „Насадил го на пачи яйца.” (поставен в неприятна ситуация) – „Пратил го за зелен хайвер.” "От трън та на глог" - от лошо към по-лошо или от една неприятност към по-голяма неприятност.