Илия Бешков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Илия Бешков
български художник
Роден
Починал
23 януари 1958 г. (56 г.)
Националност Флаг на България България
Академия Художествена академия в София
Учители проф. Никола Маринов
Направление живопис
Професия преподавател в Художествената академия в София
Илия Бешков в Общомедия

Илия Бешков Дунов (1901 – 1958) е един от най-забележителните български творци от първата половина на 20 век. Работи основно в областта на визуалните изкуства – живопис и графика, но също и като писател и педагог. Известни негови работи са карикатури и илюстрации, осмиващи зараждащия се в началото на века тоталитарен режим в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча на Илия Бешков на кооперацията, в която живее от 1940 до 1958 г.
Кооперацията на ул. „Янтра“ № 13 в София

Илия Бешков е роден на 24 юли 1901 година в Долни Дъбник. Негов брат е политикът Иван Бешков, осъден на смърт от комунистическия Народен съд и екзекутиран на 1 февруари 1945 г.[1]

В периода 19181920 г. Бешков следва в Юридическия факултет на Софийския университет. Завръща се за кратко в Плевен като учител. През 1921 г. започва да учи живопис в Художествената академия в класа на проф. Никола Маринов и завършва през 1926 г.

Още като студент печата карикатури в сп. „Маскарад“, „Див дядо“, „Българан“, „Стършел“, „Вик“. илюстрира изданията на издателствата „Т. Ф. Чипев“ и „Хемус“. От 1925 г. сътрудничи на в. „Пладне“ и редица други издания. На два пъти в този период е арестуван: през 1923 г. за участие в юнското въстание и след априлските събития през 1925 г.

От 1930 г. е член на дружеството „Родно изкуство“. От 1945 г. преподава в Академията рисуване, илюстрация и оформление на книгата, редовен професор там става през 1953 г., завежда катедра „Графика“ до края на живота си.

Умира в София на 23 януари 1958 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Титулни страници на Рисунки и карикатури от Илия Бешков, София, Български художник, 1958
  • Станислав Сивриев, Илия Бешков. София: София-пресс, 1969
  • Богомил Райнов, Илия Бешков. София: Български художник, 1983
  • Станислав Сивриев, До видело: Разговори с Илия Бешков. София: Профиздат, 1988
  • Марий Ягодов, Големият най-малък син: Лична книга за Илия Бешков. София: БЗНС, 1988
  • Черната тетрадка: Дневникът на художника (1950 – 1951, 1955), полицейско досие (1925 – 1958), албум карикатури (1930 – 1957). Съставители Александър Бешков и Савка Чолакова. София: Изток-Запад, 2015

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 53.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за