Илия Бешков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Илия Бешков
български художник
Паметник на Илия Бешков пред Художествена галерия „Илия Бешков“ в Плевен
Паметник на Илия Бешков пред Художествена галерия „Илия Бешков“ в Плевен
Роден
24 юли 1901 г.(1901-07-24)
Починал
23 януари 1958 г. (на 56 г.)
Националност Флаг на България България
Академия Художествена академия в София
Учители проф. Никола Маринов
Направление живопис
Професия преподавател в Художествената академия в София
Илия Бешков в Общомедия

Илия Бешков Дунов (1901 – 1958) е един от най-забележителните български творци от първата половина на 20 век. Работи основно в областта на визуалните изкуства – живопис и графика, но също и като писател и педагог. Известни негови работи са карикатури и илюстрации, осмиващи зараждащия се в началото на века тоталитарен режим в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Илия Бешков е роден на 24 юли 1901 година в Долни Дъбник. Негов брат е политикът Иван Бешков, осъден на смърт от комунистическия Народен съд и екзекутиран на 1 февруари 1945 г.[1]

Кооперацията на ул. „Янтра“ в София, в която художникът живее от 1940 до 1958 г.

В периода 19181920 г. Бешков следва в Юридическия факултет на Софийския университет. Завръща се за кратко в Плевен като учител. През 1921 г. започва да учи живопис в Художествената академия в класа на проф. Никола Маринов и завършва през 1926 г.

Още като студент печата карикатури в сп. „Маскарад“, „Див дядо“, „Българан“, „Стършел“, „Вик“. илюстрира изданията на издателствата „Т. Ф. Чипев“ и „Хемус“. От 1925 г. сътрудничи на в. „Пладне“ и редица други издания. На два пъти в този период е арестуван: през 1923 г. за участие в юнското въстание и след априлските събития през 1925 г.

От 1930 г. е член на дружеството „Родно изкуство“. От 1945 г. преподава в Академията рисуване, илюстрация и оформление на книгата, редовен професор там става през 1953 г., завежда катедра „Графика“ до края на живота си.

Умира в София на 23 януари 1958 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Титулни страници на Рисунки и карикатури от Илия Бешков, София, Български художник, 1958
  • Станислав Сивриев, Илия Бешков. София: София-пресс, 1969
  • Богомил Райнов, Илия Бешков. София: Български художник, 1983
  • Станислав Сивриев, До видело: Разговори с Илия Бешков. София: Профиздат, 1988
  • Марий Ягодов, Големият най-малък син: Лична книга за Илия Бешков. София: БЗНС, 1988
  • Черната тетрадка: Дневникът на художника (1950 – 1951, 1955), полицейско досие (1925 – 1958), албум карикатури (1930 – 1957). Съставители Александър Бешков и Савка Чолакова. София: Изток-Запад, 2015

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 53.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за