Български олимпийски комитет
| Български олимпийски комитет | |
| Обща информация | |
|---|---|
| Държава | |
| Кратко име | БОК |
| Основан | 1923 г. |
| Седалище | София |
| Уебсайт | www.bgolympic.org |
Българският олимпийски комитет (съкратено БОК) е нестопанска организация, изпълняваща функциите на национален олимпийски комитет на България.
БОК е член на Международния олимпийски комитет, на организацията Европейски олимпийски комитети и на други международни спортни организации. Основан е на 30 март 1923 г.
Настоящ председател на БОК няма, защото изборът на Весела Лечева е оспорван от страна на Стефка Костадинова. МОК спира финансирането на българския комитет заради неуредиците в него.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]За първата модерна олимпиада (1896) заминават да представят честта на България гимнастиците Панайот Белев, Илия Пенчев, Димитър Илиев и Шарл Шампо. Ръководител на делегацията е Тодор Йончев. Само Шарл Шампо се състезава на олимпиадата в 3 дисциплини от гимнастиката.
На 30 март 1923 г. по инициатива на Министерството на войната е организиран Българският олимпийски комитет. За председател е избран Ефтим Китанчев. Целта на БОК е да организира състезателите за участие на олимпиадата в Париж през 1924 г. От България заминават 4 лекоатлети, 7 колоездачи и 2 състезатели по конен спорт, както и националният отбор по футбол. Генерал Владимир Стойчев се класира на 11-о място в конната езда от общо 99 участници.
През 1929 г. за председател на БОК е назначен Велизар Лазаров, който е в основата на първата балканиада в София през 1931 г.
След 9 септември 1944 г. имуществото на БОК е отнето, а организацията е разформирована. През 1951 г. БОК е възстановен а за председател е избран ген. Владимир Стойчев. Първият олимпийски медал България печели на игрите в Хелзинки през 1952 – бронз на боксьора Борис Георгиев – Моката. Делегацията в Швеция е от 63 състезатели. Първият олимпийски златен медал е на Никола Станчев по свободна борба в Мелбърн през 1956 г. В Австралия печелят още 3 сребърни медала: Димитър Добрев и Петко Сираков по класическа борба и Юсеин Мехмедов по борба свободен стил, както и бронзов медал за националния отбор по футбол.
Българските участници на олимпиади имат общо 51 златни, 85 сребърни и 77 бронзови медала. Най-доброто представяне на България на олимпиада е през 1980 г. в Москва, където страната заема 3-то място в класирането по медали с 8 златни, 16 сребърни и 17 бронзови медала. През 2005 г. се разгаря скандал с председателя на БОК Иван Славков, който е уличен във вземане на подкуп. На 7 юли 2005 г. той е отстранен от председателското място на БОК и от членското му място в МОК. От 11 ноември 2005 г. председател на БОК е олимпийската шампионка от Атланта през 1996 г. Стефка Костадинова и управлява в продължение на пет мандата.
На 19 март 2025 година Весела Лечева е избрана за председател на комитета след като печели 48 гласа срещу 33 за Стефка Костадинова.[2] Изборът обаче се оспорва от страна на Стефка Костадинова и Весела Лечева е в невъзможност да встъпи в длъжност.[1]
Председатели
[редактиране | редактиране на кода]| Председател | Период |
|---|---|
| Ефтим Китанчев | 30 март 1923 – 6 октомври 1925 |
| Димитър Станчов | 1927 – 1929 |
| Велизар Лазаров | 16 ноември 1929 – 6 април 1941 |
| Рашко Атанасов | 1941 – 1944 |
| Владимир Стойчев | 24 ноември 1952 – 5 март 1982 |
| Иван Славков | 5 март 1982 – 7 юли 2005 |
| Стефка Костадинова | 11 ноември 2005 – 19 март 2025 |
| Весела Лечева | 19 март 2025 – (изборът е оспорван) |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
|