Иван Славков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Славков
български спортен деец и политик
Роден
Починал
1 май 2011 г. (70 г.)
Политика
ПартияНапред, България
Семейство
Съпруга Светла Маринова
Людмила Живкова
Деца Тодор Славков
Гробът на Иван Славков в Централните софийски гробища.

Иван Борисов Славков, наричан още Батето, е български спортен деец, директор на Българска национална телевизия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 11 май 1940 г. в семейството на специалиста по вътрешни болести Борис Славков. Завършва специалност „Двигатели с вътрешно горене“ във ВМЕИ, София. Спортува водна топка като студент в отбора на „Септември“, после е състезател в ЦСКА и „Академик“ (София), играе в националния отбор (1959 – 1964).

През 1966 г., едва на 25-годишна възраст, остава вдовец, след като първата му съпруга стюардесата Светла Маринова загива при катастрофата на самолет „Ил-18Б“ на авиокомпания ТАБСО край Братислава, пътувал по линията София-Прага. От 1967 до 1969 г. работи като журналист в икономическия отдел на вестник „Труд“ и в „Работническо дело“. Славков, според Димитър Иванов, е бил „офицер на прикритие“ (майор) към Първо главно управление на ДС[1]

През 1968 година Иван Славков сключва брак с Людмила Живкова – дъщерята на дългогодишния ръководител на тоталитарния комунистически режим Тодор Живков, след което прави бърза кариера и от 1972 до 1982 година е генерален директор на Българската телевизия. През май 1971 година се ражда синът им Тодор Славков, който по-късно е съден за изнасилване и участва в различни бизнес начинания, както и в развлекателни телевизионни предавания.[2]

В края на 1970-те години е ръководител в ПФК „Левски“, София.

След смъртта на Людмила Живкова през 1981 година Тодор Живков рязко прекъсва отношенията си с Иван Славков, към когото и преди това се отнася с неодобрение, заради разпуснатия му начин на живот. Славков напуска Резиденция „Бояна“, където живее дотогава, и се установява със сина си в апартамента си в центъра на града.[2]

От 1982 г. е председател на Българския олимпийски комитет (БОК). През 1987 г. става пожизнен член на Международния олимпийски комитет (МОК). В разни периоди е бил член на комисии на МОК – за радио и телевизия, за нови източници на финансиране, по олимпийска солидарност, апартейд и олимпизъм. Заместник-председател е на Организационния комитет на кандидатурите на София за домакин на зимни олимпийски игри – през 1992 и 1994 г.

В края на 80-те години Държавна сигурност разследва Славков за злоупотреби със средства предназначени за олимпийската кандидатура на София. В началото на 90-те години той е обвинен по този случай, както и за незаконно притежаване на оръжие, но е оправдан в съда.[2]

През 1995 г. е избран за президент на Българския футболен съюз (БФС). Преизбран е на този пост през май 2001 г., през същата година е преизбран и за председател на БОК. Бил е член на комисията на ФИФА по организацията на световните първенства.

През 2001 г. създава партия „Напред, България“ по аналогия с партията на Силвио БерлускониФорца Италия“, която обаче не успява да премине 4-процентната бариера и да влезе в Народното събрание.

Славков е носител на званието „доктор хонорис кауза“ на Националната спортна академия. Професор е по спортен мениджмънт и социално управление в Киевския университет. Награден е с орден „Стара планина“ първа степен по повод 80-годишнината от създаването на Българския олимпийски комитет за приноса му за развитието на физическата култура и спорта по предложение от спортния министър Васил Иванов - Лучано с указ на президента Георги Първанов от 23 октомври 2003 г. През февруари 2004 г. е преизбран за член на техническата комисия на Асамблеята на националните олимпийски комитети (АЕНОК) в Атина. През април 2004 г. президентът на ФИФА Сеп Блатер упълномощава Славков да представлява ФИФА на Общото събрание (Генералната асамблея) на Асоциацията на летните олимпийски международни федерации.

Олимпийски скандал[редактиране | редактиране на кода]

Славков получава скандална световна известност, след като скрита камера на телевизия Би Би Си (BBC) го заснема през 2004 г. заедно със сърбина Горан Такач в софийския хотел „Радисън“ по време на преговори с фиктивни лобисти, представящи се за бизнесмени от измислената компания „Ню Лондон Венчърс“, за осигуряване гласове на членове на МОК за кандидатурата на Лондон за Олимпиадата през 2012 г.[2] Записът е излъчен на 4 август, 21 ч. английско време в предаването „Панорама“ на BBC, във филма „Да купиш игрите“.

На 7 август президентът на МОК Жак Рох обявява, че Комисията по етика отнема временно всички права, привилегии и функции на Иван Славков като член на МОК. Отнета му е и акредитацията за Летните олимпийски игри в Атина. На 29 септември е изслушан от Комисията по етика към МОК. На 26 ноември 2004 г. Изпълнителният комитет на МОК препоръчва изключването на Иван Славков, което е одобрено единодушно от всичките му 15 членове. На 24 май 2005 г. Рох призовава Славков да напусне доброволно заеманите от него постове, преди да бъде официално изключен от МОК, но Славков не прави това. На 7 юли 2005 г. на сесията на МОК в Сингапур Славков е изключен от Международния олимпийски комитет с тайно гласуване, като изключването му е подкрепено от 84 от членовете при 12 против и 5 въздържали се.

Това автоматично го отстранява и от поста председател на БОК. Впоследствие на негово място е избрана Стефка Костадинова. През октомври Славков губи и поста на президент на БФС, след като на редовен конгрес на съюза е заменен от Борислав Михайлов. Умира след тежко боледуване в София на 1 май 2011 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Батето. Том 1. София: Труд, 2010, 272 с.
  • Батето. Том 2. София: Труд, 2010, 272 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Димитър Иванов: Отказах да вербувам Любо Павлов за агент на ДС, видя ми се откачалка!“, интервю на Валерия Калчева, „Нова добруджанска трибуна“, 29 юни 2012 г.
  2. а б в г Христов, Христо. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 504, 526 – 527.
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Христо Данов президент на Българския футболен съюз (21 ноември 1995 – 21 октомври 2005) Борислав Михайлов