Атанас Малеев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Атанас Малеев
български лекар
Роден
Починал
13 май 2001 г. (83 г.)

Учил вСофийски университет
Политика
Депутат
VII НС   VIII НС   IX НС   

Атанас Христов Малеев е български лекар, академик и генерал-майор.Той е брат на Мара Малеева-Живкова.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в град Пловдив на 19 ноември 1917 година. Завършва гимназия в София и пак там през 1942 година завършва медицина. Членува в БОНСС от 1936. Участъков лекар във великотърновското село Церова курия и софийските села Костенец и Радуил. От 1943 до 1944 година е ръководител на противомаларична станция в хасковското село Любимец. Взема участие във Втората световна война като военен лекар в артилерийски полк. След това е лекар в Окръжната болница в София (1945 – 1948), където е и партиен секретар. От 1945 година е член на БКП. Постъпва в българската армия през 1948 г. като старши ординатор. От 1951 г. е помощник-началник на вътрешно отделение в Общовойсковата болница в София. През 1951 г. за няколко месеца е помощник-началник на отделение по болничната част на Военномедицинското управление. В края на годината е назначен за помощник-началник по лечебната част на Централния военен госпитал. През 1954 г. става началник на отделение в Правителствената болница. Между 1958 и 1960 г. е началник на вътрешно отделение в Общоармейската болница в София. През 1960 г. се създава Военномедицинска академия, където Атанас Малеев е назначен за началник на Катедрата по военнополева терапия и на Клиниката по военнополева терапия. В периода 1960 – 1962 г. е заместник-началник по лечебната част на Военномедицинска академия. През 1962 г. защитава кандидатска (докторска) дисертация

Ректор е на Военномедицинската академия в София през 1962 – 1964 г.[1] и директор на Научен институт по вътрешни болести и фармакология[2]. От 1955 година е старши научен сътрудник, от 1961 доцент, а през 1966 година става професор. Достига до звание генерал-майор през 1969 г.[3] В периода 1956 – 1971 г. е главен терапевт на българската армия[1]. През 1971 година напуска армията и започва работа като завеждащ IV вътрешна клиника на ИСУЛ. На следващата година става завеждащ катедрата по Вътрешни болести и клинична фармакология. През 1972 година е сред основателите на Медицинска академия и неин пръв ректор до 1979 година. През 1974 става член-кореспондент на БАН и на Академията на науките на СССР, след като разработва фундаментални изследвания в областта на имунологичните проблеми в гастроентерелогията; а от 1981 година е академик. Към момента към защитата му на академик, на самата защита са представени 30 научни труда в областа на гастроентерелогията и клиничината фармакология, от които 19 - създадени след като е станал член кореспондент. Цялостното му творчество обхваща над 250 научни труда. От 1974 до 1981 е напечатал 74 труда, публикации и пр. - сам, и в колектив (има над 18 обзора само във времето откакто става член -кореспондент до времето когато става академик Също и 19 научни публикации върху клиничната фармакология Към момента на избирането си за академик има 21 научни съобщения в областта на клиничната гастроентерелогия и имунология)

Внедрителска научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Малеев е внедрил в България нови за времето си методи като ехографията. Има съществени приноси в областта на фармакологията. Заедно с други свои колеги създава и внедрява лекарствата алмагел, алмагел А, бромалгин, репарсолон, биомет и други[4]. Провежда и изпитателска дейност - на диуретичното средство урегит; на ефекта на някои холионотилици; на антитуморният ефект на алкалоида талибластин; провежда изпитания на гастрофарм и мукостабил; провежда изследвания в областта на лечението на чернодробрната недостатъчност и др Създава препарата "Репреселон" за което е награден с Димитровска награда. Той- открива кор-антигена и антителата срещу него - постижение получило висока научна оценка във ФРГ и Франция.


Подбрани научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Лечение на острия вирусен хепатит с глюкокортикоиди“ (1962)
  • „Курортно лечение на стомашночревните заболявания“ съавтор (1964)
  • „Хронични колики“ (1967)
  • „Жълтеници“ (1969)
  • „Хронични хепатити“ (1974)
  • Имунологични проблеми в хепатологията (огромен труд 370 стр. издаден в сб. "Проблеми на съвременната медицина")
  • Имунологични проблеми в гастроентерелогията (1974, с този труд става член-кореспондент)
  • „Съвременни лабораторни изследвания при чернодробните заболявания“ съавт. (1977)
  • „Ядрената смърт“ съавт. (1984)
  • „Болести на панкреаса“ (1984)
  • „Биотехнологията в медицината“ (1986)

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

От 1975 до 1977 година е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1977 до 1989 е член на ЦК на БКПд“. На 9 май 1984 година влиза в правителството на Гриша Филипов като председател на Президиума на Медицинска академия с ранг на министър[6]. През 1990 година е изключен от БКП[7].

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Атанс Малеев е женен за дъщерята на политзатворника Тодор Бараков - Весела Баракова (Малеева). Двамата имат двама сина - Наско Малеев (1977) и Александър

Генеалогия[редактиране | редактиране на кода]

Тодор
 
Вуна
 
Герго
 
Цветана
 
Найден
 
?
 
Атанас
 
?
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Живков
 
 
 
 
 
Маруца Гергова
 
 
 
 
 
Христо Малеев
 
 
 
 
 
Неделя Алтънкова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги
 
Цветана
 
Тодор Живков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мара Малеева-Живкова
 
Найден
 
Атанас
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Любомир Стойчев
 
Людмила Живкова
 
Иван Славков
 
 
 
 
Маруся Мирчевска
 
Владимир Живков
 
Валентина Станимирова
 
Вяра
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андрей Стефанов
 
Евгения Живкова
 
Тодор Славков
 
Силвия Панагонова
 
 
 
 
Тодор Живков
 
Елизабет Живкова
 
 
 
Дора
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Людмила Стефанова
 
Андреа Стефанова
 
 
 
Катерина Славкова

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Тонев, Ст., Чобанов, Н., Керин, Т. и Върбанов, Г. Генерали в бели престилки. София, Ирита, 2008. ISBN 9789549993851. с. 87.
  2. Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина, архив на оригинала от 9 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120209103425/http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779&sectionID=5, посетен на 2010-11-26 
  3. Протокол № 301 от 30 юли 1969 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 177
  4. Тонев, Ст., Чобанов, Н., Керин, Т. и Върбанов, Г. Генерали в бели престилки. София, Ирита, 2008. ISBN 9789549993851. с. 88.
  5. Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.
  6. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 274.
  7. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 273.