Атанас Малеев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Атанас Малеев
български лекар
Роден
Починал
13 май 2001 г. (83 г.)
Политика
Депутат VII НС   VIII НС   IX НС   

Атанас Христов Малеев е български лекар, академик и генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в град Пловдив на 19 ноември 1917 година. През 1942 година завършва медицина. Членува в БОНСС от 1936. От 1943 до 1944 година е ръководител на противомаларична станция в хасковското село Любимец. Взема участие във Втората световна война като военен лекар. След това е лекар в Окръжната болница в София, където е и партиен секретар. От 1945 година е член на БКП. В периода 1948 – 1971 година работи във военномедицинската служба на българската армия. Ректор е на Медицинската академия в София през 1963 – 1965 и директор на Научен институт по вътрешни болести и фармакология[1]. От 1955 година е старши научен сътрудник, от 1961 доцент, а през 1966 година става професор. През 1971 година напуска армията и започва работа като завеждащ IV вътрешна клиника на ИСУЛ. На следващата година става завеждащ катедрата по Вътрешни болести и клинична фармакология. През 1972 година е сред основателите на Медицинска академия и нейн пръв ректор до 1979 година. През 1974 става член-кореспондент на БАН, а от 1981 година е академик. От 1975 до 1977 година е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1977 до 1989 е член на ЦК на БКП. През 1969 година е удостоен с Димитровска награда, а през 1984 година с „Герой на социалистическия труд“. През 1990 година е изключен от БКП[2]. На 9 май 1984 година влиза в правителството на Гриша Филипов като председател на Президиума на Медицинска академия с ранг на министър[3]. Атанас Малеев е брат на Мара Малеева-Живкова.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1977 г. – удостоен е със званието „Народен деятел на науката“[4]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Лечение на острия вирусен хепатит с глюкокортикоиди“ (1962)
  • „Курортно лечение на стомашночревните заболявания“ съавтор (1964)
  • „Хронични колики“ (1967)
  • „Жълтеници“ (1969)
  • „Хронични хепатити“ (1974)
  • „Съвременни лабораторни изследвания при чернодробните заболявания“ съавт. (1977)
  • „Ядрената смърт“ съавт. (1984)
  • „Болести на панкреаса“ (1984)
  • „Биотехнологията в медицината“ (1986)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина
  2. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 273.
  3. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 274.
  4. Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.