Атанас Малеев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Атанас Малеев
български лекар
Роден
Починал
13 май 2001 г. (83 г.)
Политика
Депутат VII НС   VIII НС   IX НС   

Атанас Христов Малеев е български лекар, академик и генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в град Пловдив на 19 ноември 1917 година. През 1942 година завършва медицина. Членува в БОНСС от 1936. От 1943 до 1944 година е ръководител на противомаларична станция в хасковското село Любимец. Взема участие във Втората световна война като военен лекар. След това е лекар в Окръжната болница в София, където е и партиен секретар. От 1945 година е член на БКП. В периода 1948 – 1971 година работи във военномедицинската служба на българската армия. Ректор е на Медицинската академия в София през 1963 – 1965 и директор на Научен институт по вътрешни болести и фармакология[1]. От 1955 година е старши научен сътрудник, от 1961 доцент, а през 1966 година става професор. През 1971 година напуска армията и започва работа като завеждащ IV вътрешна клиника на ИСУЛ. На следващата година става завеждащ катедрата по Вътрешни болести и клинична фармакология. През 1972 година е сред основателите на Медицинска академия и нейн пръв ректор до 1979 година. През 1974 става член-кореспондент на БАН, а от 1981 година е академик. От 1975 до 1977 година е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1977 до 1989 е член на ЦК на БКП. През 1969 година е удостоен с Димитровска награда, а през 1984 година с „Герой на социалистическия труд“. През 1990 година е изключен от БКП[2]. На 9 май 1984 година влиза в правителството на Гриша Филипов като председател на Президиума на Медицинска академия с ранг на министър[3]. Атанас Малеев е брат на Мара Малеева-Живкова.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1977 г. – удостоен е със званието „Народен деятел на науката“[4]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Лечение на острия вирусен хепатит с глюкокортикоиди“ (1962)
  • „Курортно лечение на стомашночревните заболявания“ съавтор (1964)
  • „Хронични колики“ (1967)
  • „Жълтеници“ (1969)
  • „Хронични хепатити“ (1974)
  • „Съвременни лабораторни изследвания при чернодробните заболявания“ съавт. (1977)
  • „Ядрената смърт“ съавт. (1984)
  • „Болести на панкреаса“ (1984)
  • „Биотехнологията в медицината“ (1986)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина
  2. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 273.
  3. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 274.
  4. Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.