Владимир Живков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за сина на Тодор Живков. За дееца на ВМОРО вижте Владимир Живков (революционер).

Владимир Живков
български политик и бизнесмен
Владимир Живков.png
Роден

Образование Софийски университет
Предприемаческа дейност
Област финанси
Работил в „Турист банк“
„Росексимбанк“
„ДЗИ-Росексимбанк“
Политика
Партия БКП
Депутат
VIII НС   IX НС   

Владимир Тодоров Живков е български политик от БКП, син на Тодор Живков.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Живков е роден на 5 юни 1952 г. в София в семейството на тогавашния секретар на Централния комитет на БКП Тодор Живков и Мара Малеева-Живкова. През 1971 г. завършва средно образование в 35 гимназия с преподаване на руски език в София. От 1971 г. е член на БКП. След това завършва право в Софийския университет. Докато учи е член на Софийския градски комитет на ДКМС.

През 1980 г. започва работа като научен сътрудник в Института по науките за държавата и правото при БАН. Под ръководството на неговия ръководител Ярослав Радев през 1981 г. защитава дисертация на тема „Правна оценка на Нюрнбергския процес“, вероятно писана от самия Радев.[1] Жени се два пъти – за Маруся Мирчевска, с която има син Тодор Живков, и за Валя, с която има дъщеря Елизабет Живкова.

Въпреки че Владимир Живков няма особени амбиции и качества и е известен с пиянството и разпуснатия си живот, Тодор Живков се опитва да го лансира в политическата йерархия на режима.[1] След смъртта на сестра си Людмила Живкова Владимир Живков става главен директор на Центъра „Знаме на мира“ (до 1989 г.). Същата година е избран за член на Бюрото на Централния комитет на ДКМС. В периода 1982-февруари 1990 г. е председател на Международната фондация „Людмила Живкова“.[2] От 27 май 1983 до юни 1989 г. е заместник-председател на Комитета за култура. През 1986 г. става заместник-председател на Съвета за духовно развитие при Министерски съвет. От 1986 до изключването си през 1989 г. е член на ЦК на БКП. Народен представител в 8-мо и 9-то народни събрания и член на Комисията по духовно развитие и на Ръководния комитет на българската интерпарламентарна група.[3]

Междувременно алкохолизмът на Живков се влошава, многократно пребива съпругата си и е залавян да шофира пиян, прекарва повечето си време в пиене. Държавна сигурност прикрива тези инциденти, като в същото време прави опити да контролира положението. За назидание трима от постоянните членове на компанията му са съдени в скалъпен процес и един от тях е изпратен в затвора в Белене.[1]

След 10 ноември 1989 г. е изпълнителен директор на Асоциацията на търговските банки (1993) и неин съпредседател (1993-1996). Ръководител на Конфедерацията на индустриалците (май-юли 1994). Един от основателите на банките „Турист банк“ (1989) и „Росексимбанк“ (1994). От 2002 г. е собственик на Българската финансова група „ДЗИ-Росексимбанк“. Един от учредителите на Бизнесклуб „Възраждане“ (17 септември 2001) и негов председател (17 септември 2001-септември 2002). Съветник на президента Георги Първанов по финансовите въпроси (2002-2003).[2]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Тодор
 
Вуна
 
Герго
 
Цветана
 
Найден
 
?
 
Атанас
 
?
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Живков
 
 
 
 
 
Маруца Гергова
 
 
 
 
 
Христо Малеев
 
 
 
 
 
Неделя Алтънкова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги
 
Цветана
 
Тодор Живков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мара Малеева-Живкова
 
Найден
 
Атанас
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Любомир Стойчев
 
Людмила Живкова
 
Иван Славков
 
 
 
 
Маруся Мирчевска
 
Владимир Живков
 
Валентина Станимирова
 
Вяра
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андрей Стефанов
 
Евгения Живкова
 
Тодор Славков
 
Силвия Панагонова
 
 
 
 
Тодор Живков
 
Елизабет Живкова
 
 
 
Дора
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Людмила Стефанова
 
Андреа Стефанова
 
 
 
Катерина Славкова


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Христов, Христо. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 521 – 525.
  2. а б 65 години от рождението на Владимир Живков, calendar.dir.bg, 5 юни 2017.
  3. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 119.