Ярослав Радев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ярослав Радев
юрист
Роден
Починал
10 юни 2009 г. (88 г.)
Политика
Депутат
VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

Ярослав Георгиев Радев е български юрист и академик, заслужил юрист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 30 септември 1920 година в град София. От 1938 г. е член на РМС, а от 1945 г. и на БКП. Бил е секретар на РМС за квартал Лозенец в София. Взема участие в Деветосептемврийския преврат като командир на боен отряд.[1] След това е секретар на РМС и член на Бюрото на седми районен комитет на БКП. От 1945 г. е председател на БОНСС в Юридическия факултет на Софийския университет и член на централното ръководство на организацията. В периода 1947 – 1955 година работи в Софийският университет, а след това отново след 1966 година. Между 1966 и 1968 година е секретар на Районния комитет на БКП за град София. От 1971 година е член на ЦК на БКП, също така член на Държавния съвет на България и председател на Съвета по законодателство към Държавния съвет. По-късно е заместник-председател на Държавния съвет и председател на Законодателната комисия на Народното събрание[2]. Директор е на Единния център по науките за държавата и правото при БАН. Носител е на ордените „Георги Димитров“ и „13 века България“.

Умира на 10 юни 2009 година в София[3].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 439
  2. Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина
  3. Почина академик Ярослав Радев