Български футболен съюз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Българския футболен съюз)
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за футболния съюз. За фармацевтичния съюз вижте Български фармацевтичен съюз.

Българският футболен съюз е сдружение на футболните клубове в България.

Основан е на 27 юни 1985 г. в София. В него членуват 44 професионални и 490 аматьорски клуба. Седалището му е в София. Правоприемник на Българската федерация по футбол (БФФ) (1962 – 1985). Настоящият президент на БФС е Борислав Михайлов.

Съюзът е самодейна масова обществена организация, която ръководи развитието на футбола в страната и носи непосредствена отговорност за дейността на футболните клубове. Главната цел на БФС е да работи за масовото и системно практикуване на футболната игра от младежта и трудещите се, да издига равнището на българския футбол до най-добрите световни постижения и да възпитава у футболистите моралните добродетели.

Централата на БФС в София, на ул. „Иван Асен II“

Футболният съюз е член на ФИФА от 1923 г. и на УЕФА от 1954 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1894 г. работещият във Варна швейцарски учител Жорж де Режибюс донася първата футболна топка.

През 1909 г. е основан „Футбол клуб“ – първият футболен клуб в страната. Уставът му е утвърден през 1913 г. и той се преименува на „Ф. К. 13“.

През 1912 година в Пловдив е основан първият професионален футболен клуб – Ботев.

На 16-17 декември 1923 г. е създадена Българската национална спортна федерация (БНСФ) чиято цел е участието на българските спортисти на олимпийските игри през 1924 г.

През 1924 е създаден и първият национален отбор по футбол на България с треньор австриеца Леополд Нич. Отбора дебютира на 21 май 1924 г. на стадион „Хое Варте“ във Виена срещу Австрия. На 28 май 1924 г. на стадион „Коломб“ в Париж отбора дебютира на олимпийското футболно първенство срещу Ирландия.

През 1925 г. е отбелязан първият гол за националния отбор, а през 1927 г. е първият равен мач срещу Турция. А на 12 октомври 1930 г. е постигната и първата победа на отбора срещу Румъния.

През 1932 г. България става балкански шампион след три победи над Румъния, Югославия и Гърция.

За първи път националният отбор дебютира в световните квалификации през 1934 г. – несупешно.

Футболният отдел на БНСФ организира първият шампионат на България през 1924 г., който не завършва.

През 1925 г. е излъчен първият държавен шампион – Владислав (Варна).

През 1944 г. се създава Централен футболен комитет, който става през 1948 г. Републиканска секция по футбол, която през 1962 г. се преобразува в Българска федерация по футбол.

На 27 юни 1985 г. в София се основава Българският футболен съюз.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Олимпийски игри[редактиране | редактиране на кода]

  • 1956 година – бронзов медалист
  • 1968 година – вицешампион

Световни първенства[редактиране | редактиране на кода]

Европейски първенства[редактиране | редактиране на кода]

  • 1996 година – първо участие на финалите
  • 2004 година – второ участие на финалите

Ръководство[редактиране | редактиране на кода]

Изпълком[редактиране | редактиране на кода]

Борислав Михайлов президент
Йордан Лечков първи вицепрезидент
Михаил Касабов вицепрезидент
Атанас Фурнаджиев вицепрезидент
Емил Костадинов член
Камен Костадинов член
Румян Вълков член
Венцеслав Стефанов член
Михаил Статев член
Валентин Михов член
Кирил Домусчиев член
Спас Русев член
Петър Величков член
Панайот Рейзи член
Димитър Величков Георгиев член

Ръководители на БФФ и БФС[редактиране | редактиране на кода]

Ръководител мандат
Павел Грозданов (1923 – 1933)
Цветан Генов (1933 – 1934)
Иван Батанджиев (1934 – 1939)
Любомир Сокеров (1940 – 1942)
Дочо Христов (1942 – 1944)
Георги Стоянов (1946 – 1948)
Исак Каталан 1948
Иван Николов 1948 – 1949
Младен Николов 1949 – 1951
Петър Коларов 1951 – 1952
Стефан Петров 1952 – 1959
Лъчезар Аврамов 1959 – 1961
Кирил Несторов 1961 – 1962
Недялко Донски 1962 – 1970
Данаил Николов 1970 – 1975
Иван Николов 1975 – 1979
Крум Василчев 1979 – 1982
Димитър Николов 1982 – 1984
Иван Шпатов 1984 – 1986
Андон Трайков 1986 – 1990
Славчо Тепавичаров 1990 – 1991
Димитър Ларгов 1991 – 1993
Валентин Михов 1993 – 1994
Христо Данов 1994 – 1995
Иван Славков 1995 – 2005
Борислав Михайлов 2005

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]