Национална купа на България по футбол
| Купа на България | |
 | |
| Държава |  България |
|---|---|
| Основана | 1938 г. |
| Конфедерация | УЕФА |
| Брой отбори | 48 (във финалната фаза) |
| Промотиране | Лига Европа |
| Купи | Efbet Лига Суперкупа на България |
| Шампион | ЦСКА София |
| Най-успешни | Левски София (26 титли) |
| Уебсайт | Официален уебсайт |
 2026/27 | |
Националната купа на България (официално SESAME Купа на България поради спонсорски договор), е български футболен турнир, чийто носител се излъчва след общонационални елиминации между всички официално регистрирани клубове в страната.
През годините турнирът е носил различни имена:
- Царска купа (1938 – 1942)
- Купа на Съветската армия (1946 – 1982)
- Купа на Народна република България (1982 – 1990)
- Купа на България (от 1990 г.)
В периода 1980 – 1990 г. се провеждат едновременно два турнира: Купата на Съветската армия и Купата на Народна република България. За официален носител на Националната купа се счита оборът, представящ България в турнира за Купата на носителите на купи.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Купата на Народна република България е връчена за първи път през 1981 година в чест на 1300-годишнината от създаването на Първата българската държава. За спечелване на трофея се провежда футболен турнир, като победителят от него освен купата придобива правото за участие в европейския клубен турнир за Купата на УЕФА. От 1983 година купата става официалната национална купа на България, заменяйки Купата на Съветската армия, чийто турнир става второстепенен, даващ на победителя правото да се състезава в турнира за Купата на УЕФА.[1] Носителят на Купата на Народна република България получава правото да представя България в по-престижния европейски турнир за Купата на носителите на купи. Турнирът за Купата на Народна република Бъбгария съществува до 1990 година, когато е преименуван на Турнир за Купата на България.
Носители на Националната купа
[редактиране | редактиране на кода]Носители на Царската купа
[редактиране | редактиране на кода]
Първият турнир за Националната купа на България по футбол се провежда през 1938 г. Победителят получава трофея Царска купа, който в периода 1924 – 1937 г. се полага на шампиона на страната. От 1938 г. до 1942 г. се провежда отделен турнир за определяне на носителя на Купата.
| Сезон | Носител | Финалист | Резултат |
|---|---|---|---|
| 1938 | ФК’13 (1) | Левски (Русе) | 3:0 сл. |
| 1939 | Шипка | Левски (Русе) | 2:0 |
| 1940 | ФК’13 (2) | Спортклуб (Пловдив) | 2:1 |
| 1941 | АС-23 | Напредък (Русе) | 4:2 |
| 1942 | Левски (София) (1) | Спортклуб (Пловдив) | 3:0 сл. |
Носители на Купата на Съветската армия
[редактиране | редактиране на кода]През 1945 г. е създаден турнира Купа на Съветската армия. Той има статут на национална купа до 1982 г. След това надпреварата се провежда още 8 сезона до 1990 г., но като второстепенен турнир.
| Сезон | Носител | Финалист | Резултат |
|---|---|---|---|
| 1946 | Левски (София) (2) | Черноломец | 4:1 |
| 1947 | Левски (София) (3) | Ботев (Пловдив) | 1:0 |
| 1948 | Локомотив (София) (1) | Локомотив (Пловдив) | 1:0 |
| 1949 | Левски (София) (4) | ЦСКА | 1:1 пр. 2:2 пр. 2:1 пр. |
| 1950 | Левски (София) (5) | ЦСКА | 1:1 пр. 1:1 пр. 1:0 пр. |
| 1951 | ЦСКА (1) | Академик (София) | 1:0 пр. |
| 1952 | Славия (1) | Спартак (София) | 3:1 |
| 1953 | Локомотив (София) (2) | Левски (София) | 2:1 |
| 1954 | ЦСКА (2) | Славия | 2:1 |
| 1955 | ЦСКА (3) | Спартак (Пловдив) | 5:2 пр. |
| 1956 | Левски (София) (6) | Ботев (Пловдив) | 5:2 |
| 1957 | Левски (София) (7) | Спартак (Плевен) | 2:1 |
| 1958 | Спартак (Пловдив) (1) | Миньор | 1:0 |
| 1958/59 | Левски (София) (8) | Спартак (Пловдив) | 1:0 |
| 1959/60 | Септември (София) (1) | Локомотив (Пловдив) | 4:3 пр. |
| 1960/61 | ЦСКА (4) | Спартак (Варна) | 3:0 |
| 1961/62 | Ботев (Пловдив) (1) | Дунав | 3:0 |
| 1962/63 | Славия (2) | Ботев (Пловдив) | 2:0 |
| 1963/64 | Славия (3) | Ботев (Пловдив) | 3:2 |
| 1964/65 | ЦСКА (5) | Левски (София) | 3:2 |
| 1965/66 | Славия (4) | ЦСКА | 1:0 |
| 1966/67 | Левски (София) (9) | Спартак (София) | 3:0 |
| 1967/68 | Спартак (София) (1) | Берое | 3:2 пр. |
| 1968/69 | ЦСКА (6) | Левски (София) | 2:1 |
| 1969/70 | Левски (София) (10) | ЦСКА | 2:1 |
| 1970/71 | Левски (София) (11) | Локомотив (Пловдив) | 3:0 |
| 1971/72 | ЦСКА (7) | Славия | 3:0 |
| 1972/73 | ЦСКА (8) | Берое | 2:1 |
| 1973/74 | ЦСКА (9) | Левски (София) | 2:1 пр. |
| 1974/75 | Славия (5) | Локомотив (София) | 3:2 |
| 1975/76 | Левски (София) (12) | ЦСКА | 4:3 пр. |
| 1976/77 | Левски (София) (13) | Локомотив (София) | 2:1 |
| 1977/78 | Марек (1) | ЦСКА | 1:0 |
| 1978/79 | Левски (София) (14) | Берое | 4:1 |
| 1979/80 | Славия (6) | Берое | 3:0 |
| 1980/81 | Ботев (Пловдив) (2) | Пирин (Благоевград) | 1:0 |
| 1981/82 | Локомотив (София) (3) | Локомотив (Пловдив) (II) | 2:1 |
Носители на Купата на Народна република България
[редактиране | редактиране на кода]В чест на 1300-годишнината от основаването на страната през 1980 г. е основан турнир за купата на Народна република България. През първите си две издания обаче няма официален статут на национална купа. Такъв придобива от 1982 г. и носи квота за Купата на носителите на купи.
| Сезон | Носител | Финалист | Резултат |
|---|---|---|---|
| 1982/83 | ЦСКА (10) | Спартак (Варна) | 4:0 |
| 1983/84 | Левски (София) (15) | Ботев (Пловдив) | 1:0 |
| 1984/85 | ЦСКА (11) | Левски (София) | 2:1 |
| 1985/86 | Левски (София) (16) | ЦСКА | 2:1 |
| 1986/87 | ЦСКА (12) | Левски (София) | 2:1 |
| 1987/88 | ЦСКА (13) | Левски (София) | 4:1 |
| 1988/89 | ЦСКА (14) | Черноморец (Бургас) (II) | 3:0 |
| 1989/90 | Сливен (1) | ЦСКА | 2:0 |
Носители на Купата на България
[редактиране | редактиране на кода]След 1990 г. трофеят променя името си на Купа на България.
Победители
[редактиране | редактиране на кода]По отбор
[редактиране | редактиране на кода]В „получер“ са маркирани отборите, които участват в настоящото първенство на Първа лига, а в „курсив“ вече несъществуващите.
По градове
[редактиране | редактиране на кода]| Град | Купи | Клубове |
|---|---|---|
 София |
65 | Левски (26), ЦСКА (22), Славия (8), Локомотив (4), ФК’13 (2), Спартак (1), Шипка (1), АС-23 (1), Септември (1) |
 Пловдив |
7 | Ботев (4), Локомотив (2), Спартак (1) |
 Ловеч |
4 | Литекс (4) |
 Разград |
4 | Лудогорец (4) |
 Стара Загора |
2 | Берое (2) |
 Варна |
1 | Черно море (1) |
 Дупница |
1 | Марек (1) |
 Сливен |
1 | Сливен (1) |
Факти
[редактиране | редактиране на кода]- Общо 12 града са били домакини на финалната среща от турнира – София, Добрич, Плевен, Пловдив, Кърджали, Габрово, Велико Търново, Пазарджик, Благоевград, Стара Загора, Ловеч и Бургас.
- Само 4 финала са били решавани след изпълнения на дузпи – 2004 между Литекс и ЦСКА, 2013 между Берое и Левски, 2018 между Славия и Левски и 2020 между Локомотив Пд и ЦСКА,
- Първият чужденец играл на финал за Купата на България е Костас Исакидис (Гърция) през 1975 г. с екипа на Славия. Първият отбелязан гол от чужденец всъщност е автогол дело на Далибор Драгич (Босна и Херцеговина) на финала през 2002 г. между Левски и ЦСКА.
- Общо 5 отбора от по-долна дивизия са стигали до финал. Това са Черноломец Попово (1946), Локомотив Пловдив (1960 и 1982), Черноморец (Бургас) (1989), Черноморец (Поморие) (2010) и ЦСКА (2016). От всичките случаи само „червените“ печелят финалния сблъсък.
- Момчил Цветанов е единственият футболист, печелил Купата с 4 различни отбора. С Литекс – 2 пъти (2008, 2009), с ЦСКА (2016), със Славия (2018) и с Локомотив Пд – 2 пъти (2019, 2020).
Виж също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Информация за всички турнири за националната купа в сайта bulgarian-football.com
| |||||||||||||||||
- ↑ bulgarian-football.com – Купа на България (Купа на НРБ) сезон 1980/1981 Архив на оригинала от 2008-04-20 в Wayback Machine., посетен на 01.08.2008 г.