Български футболен съюз
Тази статия е за футболния съюз. За фармацевтичния съюз вижте Български фармацевтичен съюз.
Българският футболен съюз е сдружение на футболните клубове в България.
Основан е на 27 юни 1985 г. в София. В него членуват 44 професионални и 490 аматьорски клуба. Седалището му е в София. Правоприемник на Българската федерация по футбол (БФФ) (1962 – 1985). Настоящият временен президент на БФС е Михаил Касабов (в оставка).
Съюзът е самодейна масова обществена организация, която ръководи развитието на футбола в страната и носи непосредствена отговорност за дейността на футболните клубове. Главната цел на БФС е да работи за масовото и системно практикуване на футболната игра от младежта и трудещите се, да издига равнището на българския футбол до най-добрите световни постижения и да възпитава у футболистите моралните добродетели.
Футболният съюз е член на ФИФА от 1923 г. и на УЕФА от 1954 г.
История[редактиране | редактиране на кода]
През 1894 г. работещият във Варна швейцарски учител Жорж де Режибюс донася първата футболна топка.
През 1909 г. е основан „Футбол клуб“ – първият футболен клуб в страната. Уставът му е утвърден през 1913 г. и той се преименува на „Ф. К. 13“.
През 1912 година в Пловдив е основан първият професионален футболен клуб – Ботев.
На 16-17 декември 1923 г. е създадена Българската национална спортна федерация (БНСФ) чиято цел е участието на българските спортисти на олимпийските игри през 1924 г.
През 1924 е създаден и първият национален отбор по футбол на България с треньор австриеца Леополд Нич. Отбора дебютира на 21 май 1924 г. на стадион „Хое Варте“ във Виена срещу Австрия. На 28 май 1924 г. на стадион „Коломб“ в Париж отбора дебютира на олимпийското футболно първенство срещу Ирландия.
През 1925 г. е отбелязан първият гол за националния отбор, а през 1927 г. е първият равен мач срещу Турция. А на 12 октомври 1930 г. е постигната и първата победа на отбора срещу Румъния.
През 1932 г. България става балкански шампион след три победи над Румъния, Югославия и Гърция.
За първи път националният отбор дебютира в световните квалификации през 1934 г. – несупешно.
Футболният отдел на БНСФ организира първият шампионат на България през 1924 г., който не завършва.
През 1925 г. е излъчен първият държавен шампион – Владислав (Варна).
През 1944 г. се създава Централен футболен комитет, който става през 1948 г. Републиканска секция по футбол, която през 1962 г. се преобразува в Българска федерация по футбол.
На 27 юни 1985 г. в София се основава Българският футболен съюз.
Успехи[редактиране | редактиране на кода]
Олимпийски игри[редактиране | редактиране на кода]
Световни първенства[редактиране | редактиране на кода]
- 7 участия във финали на световно първенство – 1962, 1966, 1970, 1974, 1986, 1994 и 1998
- На първенството в САЩ през 1994 г. отборът на България зае 4-то място.
Европейски първенства[редактиране | редактиране на кода]
Ръководство[редактиране | редактиране на кода]
Изпълнителен комитет (Изпълком)[редактиране | редактиране на кода]
| Михаил Касабов | временен президент на БФС (в оставка) |
| Емил Костадинов | първи вицепрезидент (в оставка) |
| Атанас Фурнаджиев | вицепрезидент (в оставка) |
| Йордан Лечков | член на ИК на БФС (в оставка) |
| Камен Костадинов | член на ИК на БФС (в оставка) |
| Кирил Домусчиев | член на ИК на БФС (в оставка) |
| Спас Русев | член на ИК на БФС (в оставка) |
| Валентин Михов | член на ИК на БФС (в оставка) |
| Димитър Георгиев | член на ИК на БФС (в оставка) |
| Венцислав Стефанов | член на ИК на БФС (в оставка) |
| Петър Величков | член на ИК на БФС (в оставка) |
| Румян Вълков | член на ИК на БФС (в оставка) |
| Михаил Статев | член на ИК на БФС (в оставка) |
| Панайот Рейзи | член на ИК на БФС (в оставка) |
Ръководители на БФФ и БФС[редактиране | редактиране на кода]
| Ръководител | Мандат |
|---|---|
| Павел Грозданов | (1923 – 1933) |
| Цветан Генов | (1933 – 1934) |
| Иван Батанджиев | (1934 – 1939) |
| Любомир Сокеров | (1940 – 1942) |
| Дочо Христов | (1942 – 1944) |
| Георги Стоянов | (1946 – 1948) |
| Исак Каталан | 1948 |
| Иван Николов | 1948 – 1949 |
| Младен Николов | 1949 – 1951 |
| Петър Коларов | 1951 – 1952 |
| Стефан Петров | 1952 – 1959 |
| Лъчезар Аврамов | 1959 – 1961 |
| Кирил Несторов | 1961 – 1962 |
| Недялко Донски | 1962 – 1970 |
| Данаил Николов | 1970 – 1975 |
| Иван Николов | 1975 – 1979 |
| Крум Василчев | 1979 – 1982 |
| Димитър Николов | 1982 – 1984 |
| Иван Шпатов | 1984 – 1986 |
| Андон Трайков | 1986 – 1990 |
| Славчо Тепавичаров | 1990 – 1991 |
| Димитър Ларгов | 1991 – 1993 |
| Валентин Михов | 1993 – 1994 |
| Христо Данов | 1994 – 1995 |
| Иван Славков | 1995 – 2005 |
| Борислав Михайлов | 2005 – 2019 |
| Михаил Касабов | 2019 – |
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||
| |||||