Български футболен съюз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за футболния съюз. За фармацевтичния съюз вижте Български фармацевтичен съюз.

Българският футболен съюз е сдружение на футболните клубове в България.

Основан е в София на 27 юни 1985 г. В него членуват 44 професионални и 490 аматьорски клуба. Седалището му е в София. Правоприемник е на Българската федерация по футбол (1962 – 1985). Настоящият временен президент на БФС е Михаил Касабов (член на изпълнителния комитет в оставка).

Съюзът е масова самодейна обществена организация, която ръководи развитието на футбола в страната и носи непосредствена отговорност за дейността на футболните клубове. Главната цел на БФС е да работи за масовото и системно практикуване на футболната игра от младежи/девойки и възрастни, да издига равнището на българския футбол до най-добрите световни постижения и да възпитава у футболистите моралните добродетели.

Централата на БФС в София, на ул. „Иван Асен II“

Футболният съюз е член на ФИФА от 1923 г. и на УЕФА от 1954 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1894 г. работещият във Варна швейцарски учител Жорж де Режибюс донася първата футболна топка.

През 1909 г. в София е основан „Футбол клуб“ – първият футболен клуб в страната. Уставът му е утвърден през 1913 г. и той се преименува на „Ф. К. 13“.

През 1912 година в Пловдив е основан първият професионален футболен клуб – „Ботев“.

На 16-17 декември 1923 г. е създадена Българската национална спортна федерация (БНСФ), чиято цел е участие на български спортисти в VIII летни олимпийски игри през 1924 г.

През 1924 г. е създаден първият национален отбор по футбол на България с треньор австриеца Леополд Нич. Дебютира на 21 май 1924 г. на стадион „Хое Варте“ във Виена срещу Австрия. На 28 май 1924 г. на стадион „Коломб“ в Париж отборът дебютира на олимпийското футболно първенство срещу Ирландия.

През 1925 г. националнияг отбор отбелязва първия си гол, през 1927 г. постига първия равен мач – срещу Турция, а на 12 октомври 1930 г. постига първата си победа – срещу Румъния.

През 1932 г. България печели турнира за Балканска национална купа след 3 победи над Румъния, Югославия и Гърция.

За първи път националният отбор дебютира в световните квалификации през 1934 г., но несупешно.

Футболният отдел на БНСФ организира първия шампионат на България през 1924 г., който обаче не завършва.

През 1925 г. е излъчен първият държавен шампион – „Владислав“ (Варна).

През 1944 г. се създава Централен футболен комитет, който става през 1948 г. Републиканска секция по футбол, а тя през 1962 г. се преобразува в Българска федерация по футбол.

На 27 юни 1985 г. в София се основава Българският футболен съюз.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Олимпийски игри[редактиране | редактиране на кода]

  • 1956 година – бронзов медалист
  • 1968 година – сребърен медалист (вицешампион)

Световни първенства[редактиране | редактиране на кода]

Европейски първенства[редактиране | редактиране на кода]

  • 1996 година – първо участие във финали
  • 2004 година – второ участие във финали

Ръководство[редактиране | редактиране на кода]

Изпълком на БФС (в оставка)[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Касабов временен президент на БФС
Емил Костадинов първи вицепрезидент на БФС
Атанас Фурнаджиев вицепрезидент на БФС
Йордан Лечков член на ИК на БФС
Камен Костадинов член на ИК на БФС
Кирил Домусчиев член на ИК на БФС
Спас Русев член на ИК на БФС
Валентин Михов член на ИК на БФС
Димитър Георгиев член на ИК на БФС
Венцислав Стефанов член на ИК на БФС
Петър Величков член на ИК на БФС
Румян Вълков член на ИК на БФС
Михаил Статев член на ИК на БФС
Панайот Рейзи член на ИК на БФС

Ръководители на БФФ и БФС[редактиране | редактиране на кода]

Ръководител Мандат
Павел Грозданов 1923 – 1933
Цветан Генов 1933 – 1934
Иван Батанджиев 1934 – 1939
Любомир Сокеров 1940 – 1942
Дочо Христов 1942 – 1944
Георги Стоянов 1946 – 1948
Исак Каталан 19481948
Иван Николов 1948 – 1949
Младен Николов 1949 – 1951
Петър Коларов 1951 – 1952
Стефан Петров 1952 – 1959
Лъчезар Аврамов 1959 – 1961
Кирил Несторов 1961 – 1962
Недялко Донски 1962 – 1970
Данаил Николов 1970 – 1975
Иван Николов 1975 – 1979
Крум Василчев 1979 – 1982
Димитър Николов 1982 – 1984
Иван Шпатов 1984 – 1986
Андон Трайков 1986 – 1990
Славчо Тепавичаров 1990 – 1991
Димитър Ларгов 1991 – 1993
Валентин Михов 1993 – 1994
Христо Данов 1994 – 1995
Иван Славков 1995 – 2005
Борислав Михайлов 20052019
Михаил Касабов 2019 – …

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]