ФИФА

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за международната футболна организация. За поредицата видео игри вижте FIFA (поредица).

Международната футболна федерация (FIFA)
Лого на Международната футболна федерация (FIFA)
Основана 21 май 1904
Седалище Цюрих, Швейцария
Уебсайт http://www.fifa.com
Международната футболна федерация (FIFA) в Общомедия

Международната футболна федерация или ФИФА (FIFA, от фр. - Federation Internationale de Football Association) е основана на 21 май 1904 година. ФИФА е международна организация, която управлява футбола в световен мащаб. Централните офиси на федерацията се намират в Цюрих, Швейцария. В момента неин президент е Йозеф ("Сеп") Блатер от Швейцария. ФИФА отговаря за организацията и управлението на най-големите световни футболни турнири, сред които е и Световното първенство по футбол, организирано от 1930 г. насам.

История[редактиране | редактиране на кода]

Началото[редактиране | редактиране на кода]

Документът за основаването на федерацията се подписва от представители на футболните асоциации на Франция, Белгия, Дания, Холандия, Испания, Швеция и Швейцария на 21 май 1904 в Париж, Франция. Първият конгрес на ФИФА се провежда на 23 май 1904 година. Тогава за президент на организацията е избран французинът Робер Герен. Задачите пред него и помощниците му са оформяне на федерацията, създаване на асоциации, които са истински национални представителства и привличане на нови членове (и най-вече от Британската футболна асоциация с нейните четирима членове - Англия, Шотландия, Уелс и Ирландия).

До 1909 г. във ФИФА членуват само европейски асоциации. Първи от другите континенти се присъединяват: Република Южна Африка (1909/1910 г.), Аржентина и Чили (1912 г.) и САЩ (1913 г.). Това присъединяване поставя началото и на международната дейност на федерацията.

Управлението на Жул Риме[редактиране | редактиране на кода]

Проблемите между държавите преди Първата световна война се отразяват и върху развитието на ФИФА. В трудното време на разединение след Първата световна война на конгрес на 1 март 1921 г. за президент на световната футболна федерация е избран 48-годишният французин Жул Риме. Тогава ФИФА има 20 члена. За общо 33-те години председателство на Жул Риме, федерацията търпи огромно развитие въпреки трудностите около двете световни войни. Риме реорганизира ФИФА и осъществява мечтите за истинско Световно първенство по футбол. Той напуска президентския пост след откриването на Петото световно първенство в Швейцария през 1954 г. Тогава във ФИФА членуват 85 федерации.

През май 1928 година по време на конгрес на федерацията се взима решение за провеждане на Световно първенство, организирано изцяло от ФИФА. Всяка страна-домакин се избира. Уругвай, Италия, Холандия, Испания, Швеция и Унгария представят своите кандидатури за първия шампионат. Фаворит обаче е Уругвай, който тогава е двоен олимпийски шампион (през 1924 и 1928 г.), a през 1930 г. празнува и стогодишнината от придобиването на независимостта си. Така Първото световно първенство по футбол е открито на стадион Сентенари в Монтевидео на 18 юли 1930 г.

Осем години по-късно „бащата на Световната купа“ Жул Риме реализира мечтата си - Третото световно първенство се провежда в неговата родина Франция.

За четвърти път първенството на ФИФА трябвало да се проведе през 1942 г. Определянето на организатор на първенството е отхвърлено на Конгрес в Париж през 1938 г. заради назряващата Втора световна война и шампионат през 1942 г. така и не се провежда. Изчаква се до 1 юли 1946 г., когато се състои следващият Конгрес. Тогава за страна-домакин на следващото първенство е избрана Бразилия.

Четирите британски футболни асоциации се присъединяват към ФИФА през 1946 г. отново благодарение на президента на федерацията Жул Риме. Четири години по-късно 80-годишният Риме се оттегля от поста си по време на Конгреса в Берн, Швейцария. На 21 юни 1954 г. той става първият почетен президент на ФИФА.

1950-те и 1960-те години[редактиране | редактиране на кода]

Четвъртият президент на ФИФА е белгиецът Рудолф Зеелдрайерс - вицепрезидент на Жул Риме в продължение на 25 години. През октомври 1955 г. Зеелдрайерс умира. Междувременно федерацията отбелязва своята 50-годишнина с общо 85 членове. Следващият президент на федерацията е Артър Дрюри, избран на 9 юни 1956 г. Преди това той ръководи Изследователския комитет за новите правилници на ФИФА. Артър Дрюри умира през 1961 г. на 70-годишна възраст.

След него дейността на ФИФА се направлява от швейцареца Ернст Б. Томен до Извънредния конгрес на 28 септември 1961 г. Томен председателства организационния комитет за Световните първенства от 1954, 1958 и 1962 г. Негов приемник е сър Стенли Раус - шестият президент на федерацията. На 11 юни 1974 г. във Франкфурт той също като Жул Риме става Почетен президент на ФИФА.

Сред първите стъпки на новопридобилите независимост държави е присъединяването им към ФИФА. Броят на членовете нараства постоянно. Предаването на Световните първенства по телевизията също допринася за световната експанзия на организацията.

Управлението на Жоао Хавеланж[редактиране | редактиране на кода]

Като частна институция ФИФА не получава правителствени субсидии и не ползва фондове на други институции. Средствата ѝ идват само от организацията на Световни първенства. Това продължава до 11 юни 1974 г., когато президент става бразилецът д-р Жоао Хавеланж. Той търси нови начини за цялостно разширяване на ФИФА и реорганизиране на дейността ѝ. Управлението на Хавеланж е нов етап в развитието на федерацията. Дотогава зависимостта ѝ приходите от световни първенства, провеждани на всеки четири години, я прави консервативна по отношение взимането на рисковани решения. Хавеланж бързо я трансформира от административно ориентирана институция в динамично развиващо се предприятие. След оттеглянето си на 82-годишна възраст през 1998 г. остава почетен президент на ФИФА, но през 2011 г. поддава оставка от този пост, за да избегне обвинение в корупция в особено големи размери.[1]

Краят на 20 век и началото на 21 век - Йозеф Блатер[редактиране | редактиране на кода]

На 8 юни 1998 г. швейцарецът Сеп Блатер е избран за приемник на Жоао Хавеланж - за осми президент на ФИФА. Преизбран е за втори мандат през 2002 г., за трети през 2007, за четвърти през 2011 и за пети мандат на 29 май 2015 г. Работил във федерацията в продължение на 40 години, той е съдействал за разширяването ̀и до 208 членуващи футболни асоциации от цял свят в момента. Два дни преди последното му преизбиране на 75-ия конгрес на централата седем високопоставени футболни ръководители и общо 18 души са арестувани по обвинения в пране на пари, измами и изнудване. Част от държавите, които по-рано в хода на президентската кампания подкрепят швейцареца, променят позицията си след последните събития, но това не се оказва достатъчно. При първия тур на гласуването Русия и държавите от Азия, Африка, Океания, Централна Америка и Карибския регион остават твърдо зад Блатер и той получава 133 гласа. Неговият единствен опонент - принцът на Йордания Али бин ал Хюсеин - е подкрепен от по-голямата част от УЕФА и отделни страни от другите конфедерации, но събира само 73 гласа и се отказва от участие във втория тур. Три от подадените 209 бюлетини са невалидни.[2]
Големите европейски федерации обвиняват Блатер в пристрастие към страните извън Европа със слабо развит футбол като реверанс за подсигуряване с повече гласове за избора му. Сред европейските организации се говори за бойкот на световното първенство в Русия през 2018 г. [3]. УЕФА обмисля да намали цикъла на провеждане на европейски шампионат от 4 на 2 години като по този начин финалните турнири през един да съвпадат с тези на световните първенства. Предвижда за участие да бъдат поканени и водещи отбори от другите континенти. [4]

Целта е такова открито европейско първенство с участието например на Бразилия, Аржентина и Уругвай да лиши от интерес световното и да го обезсмисли и така Блатер да бъде принуден да се оттегли. [5].

През последните 25 години футболът се налага като най-популярната игра. Превръща се в тема и фактор за много други сфери освен в спорта - общество, търговия и политика. Той е част от индустрията на свободното време, отваря нови пазари за себе си и за бизнеса по целия свят.


Президенти на ФИФА[редактиране | редактиране на кода]

Жул Риме - най-дълго управлявалият президент на ФИФА
(33 години), през 1933 година
Сеп Блатер - сегашният президент на ФИФА, по време на официална среща с Владимир Путин на 20 април 2015 година

През годините начело на ФИФА са били:

Президент Националност Години на управление
Робер Герен Flag of France.svg Франция 1904-06
Дейниъл Уулфол Flag of England.svg Англия 1906-18
Жул Риме Flag of France.svg Франция 1921-54
Рудолф Зеелдрайерс Flag of Belgium.svg Белгия 1954-55
Артър Дрюри Flag of England.svg Англия 1956-61
Стенли Раус Flag of England.svg Англия 1961-74
Жоао Хавеланж Flag of Brazil.svg Бразилия 1974-98
Йозеф ("Сеп") Блатер Flag of Switzerland.svg Швейцария 1998-

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Световна карта с шестте футболни конфедерации

Освен структурите, занимаващи се с управлението на футбола в световен мащаб (президент, изпълнителен комитет, конгрес и др.), ФИФА се състои и от няколко конфедерации, занимаващи се с футбола в отделните континенти или региони на света. Членството на националните асоциации във ФИФА няма нищо общо с членуването им в конфедерациите. Въпреки че са подразделения на ФИФА, конфедерациите имат голяма независимост. По тази причина асоиациите трябва да кандидатстват и за членство в местната конфедерация по географски принцип и чрез това членство да участват в квалификациите за различните световни турнири, организирани от ФИФА.

Конфедерациите на ФИФА са 6:

     АФК - Азиатска футболна конфедерация - Азия и Австралия
     КАФ - Африканска футболна конфедерация - Африка
     КОНКАКАФ - Конфедерация по футбол на Северна, Централна Америка и страните от Карибския басейн - Северна Америка и Централна Америка
     КОНМЕБОЛ - Южноамериканската футболна конфедерация - Южна Америка
     OFC - Конфедерация по футбол на Океания - Океания
     УЕФА - Съюз на европейските футболни асоциации - Европа.

Членуващи национални асоциации[редактиране | редактиране на кода]

Във ФИФА членувят общо 208 национални асоциации:

Не членуват във ФИФА, но са членове на някоя от регионалните конфедерации: Северни мариански острови, Френска Гвиана, Микронезия, Ниуе, Палау, Сен Мартен, Занзибар, Тувалу, Гваделупа, Мартиника, Реюнион, Синт Мартен.

Турнири, организирани от ФИФА[редактиране | редактиране на кода]

Виж също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((bg))  Жоао Хавеланж подаде оставка след обвинения в корупция. // 24 часа.bg. 24 Часа, 30 април 2013. Посетен на 30 април 2013.
  2. Сеп Блатер остава президент на ФИФА, Дневник - Спорт, 30 май 2015
  3. Преизбирането на Блатер притесни Европа, руснаците са доволни, Дневник - Спорт, 30 май 2015
  4. УЕФА къса с ФИФА, прави първенства на 2 години, gol.bg, 01.06.2015
  5. УЕФА обмисля да се отдели от ФИФА и да си създаде свой турнир, Дневник - Спорт, 01 юни 2015


Портал В Портал Футбол можете да намерите още много страници за футбол.