Занзибар
Вижте пояснителната страница за други значения на Занзибар.
|
Занзибар Zanzibar |
|
|---|---|
 |
|
.svg) Местоположение на Занзибар (в светло) с островите Занзибар, Пемба и др. |
|
| Страна |
 Танзания |
| Адм. център | Занзибар |
| Площ | 2654 km² |
| Население | 1 303 569[1] души (2012) |
| Области | 5 |
| Президент | Хюсеин Али Мвиний |
| Часова зона | UTC+3 |
| Телефонен код | +255 |
 |
|
| Регионите на Танзания, включително в Занзибарския архипелаг | |
| Занзибар в Общомедия | |
Занзибар (на суахили: Zanzibar) е полуавтономна област в рамките на Танзания, наследник на бивша държава със столица в едноименния град. Заема по-голямата част от архипелага Занзибар и включва два основни острова – Пемба и Унгуджа.
История[редактиране | редактиране на кода]
През Средновековието търговията с роби от Източна Африка е широко разпространена в Занзибар. С течение на времето търговията с роби се концентрирала в ръцете на арабски търговци от Оман, които образували ядрото на местната аристокрация. През XVI век Занзибар е част от колониалните владения на Португалия, заедно с Момбаса и Хормуз. В средата на XVII век аманските амани се възстановяват от удара, нанесен от появата на европейските колониалисти и започват да ги изтласкват от западния Индийски океан. В Занзибар властта на султана дълго време остава номинална.
До 1853 г. най-могъщият от оманските султани Саид Ибн Султан установява контрол върху значителни участъци от африканския бряг и премества столицата си от Мускат в Занзибар. Островът преживява нов бум, свързан с увеличеното търсене на слонова кост и роби – стоки, доставяни на местните пазари от Африка. Под султана в Занзибар се извършва широко строителство. През 1861 г. Занзибарският султанат се отделя от Оман, а през 1890 г. се превръща в британски протекторат.
Занзибарският архипелаг е бил португалска колония, след това британски протекторат до 1963 г. – като султанат Занзибар, когато султанатът получава независимост. След Занзибарската революция от януари 1964 г. е създадена Народна република Занзибар и Пемба.
През април 1964 г. Занзибар и освободилата се (1961) колония Танганика (известна също като Танганайка) се сливат в Обединена република Танганайка и Занзибар, преименувана след половин година на Обединена република Танзания. Новото название Танзания на общата държава се образува от първите срички от названията на съставилите я бивши държави.
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположен е на Занзибарския архипелаг в западната част на Индийския океан. Включва 2 големи острова – Занзибар (или Унгуджа) и Пемба, както и по-малки острови от архипелага. Общата площ на двата острова е 2654 км², а населението е 1,304 млн. души (2012 г.).
Политика[редактиране | редактиране на кода]
След обединението президентът на бившата държава Занзибар и Пемба става президент на новия автономен регион Занзибар и вицепрезидент на новата държава Танзания. В качеството си на президент на Занзибар той е също председател на Революционното правителство на Занзибар и на консултативния Революционен съвет на Занзибар. Отделно е създаден (1980) местен парламент (Камара на представителите на Занзибар), чиито 85 членове се избират на общи преки избори.
На територията на автономен регион Занзибар са обособени 5 административно-териториални региона на Танзания:
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Population Distribution by Administrative Units, United Republic of Tanzania, 2012. // [1] Архивиран от оригинала на 2 май 2013. Архив на оригинала от 2013-10-15 в Wayback Machine.