Национална футболна дивизия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Национална футболна дивизия
Създадена
1937 г.
Държава
Flag of Bulgaria.svg България
Конфедерация:
Изпадане във:
Втора професионална футболна лига
Отбори
10
Национални купи:
Царска купа
Международни купи
Настоящ шампион
Най-успешен отбор
Тича (Варна), Славия (София) и ЖСК (София) по 1 титла
Уебсайт

От 1937 до 1940 г. шампионатът на България се е провеждал в една обща национална футболна дивизия по точковата система. Дивизията се е състояла от 10 клуба.

История[редактиране | редактиране на кода]

До създаването на Националната футболна дивизия, шампионът се определя в турнир на елимицнационен принцип с участието на областните първенци, завършващ с финален мач за титлата.

В средата на септември 1937 година Българската Национална Спортна Федерация (БНСФ) взема решение да премине към по-модерна формула, учредявяайки Национална футболна дивизия. В нейния състав са включени осем отбора - първите три отбора от последния сезон в първенството на София, първите два от Варна, плюс Ботев (Пловдив), Левски (Русе) и Георги Дражев (Ямбол) - предпочетен пред Черноморец (Бургас), който няма подходящо игрище. Впоследствие участниците в елита са увеличени до 10. Добавени са четвъртият в София - Славия (София) и Черноморец (Бургас). По регламент, в края на сезона изпадат последните два отбора в класирането.

Първите срещи се играят на 17 октомври 1937 година. В началото интересът е много по-голям в провинцията, в сравнение със столицата. Големият проблем са пътните разноски, задушаващи клубовете, въпреки че властите отпускат на играчите отстъпка в размер на 65% от билетите по БДЖ. Другият проблем е съдийството и по-специално сигурността на реферите. В началото най-сериозно изглежда положението в Русе. Впоследствие избухва голям скандал и в Ямбол, където местния Георги Дражев среща Ботев (Пловдив). На срещата е пребит софийския съдия Никола Барутчийски. Неспокойно е и във Варна, където на градското дерби между Тича и Владислав се лее кръв и се вадят ножове. В резултат на футболно-руфурската колегия (ФРК) отказва да изпраща наряди в града. Кризата временно е преодоляна в средата на декември 1938 г. след намесата на БНСФ. В последствие конфликтът се разгаря отново в началото на сезон 1939/40, когато съдиите обявяват генерална стачка - отново заради сигурността. В крайна сметка БНСФ успява да потуши напрежението.

През 1940 г. се стига до нова драма, заради факта, че в елита се събират 7 софийски отбора. ЗА провинцията остават само 3 места. След серия организационни препирни в средата на октомври Националната футболна дивизия е закрита и шампионът отново се определя в турнир на елиминации [1].

Шампиони на България[редактиране | редактиране на кода]

Година Победител Втори Трети Голмайстор Клуб Гола Треньор
1939/40 ЖСК (София) Левски (София) Славия (София) Flag of Bulgaria.svg Янко Стоянов Левски (София) 14 (18 мача)
1938/39 Славия (София) Владислав (Варна) Тича (Варна) Flag of Bulgaria.svg Георги Пачеджиев АС-23 (София) 14 (18 мача)
1937/38 Тича (Варна) Владислав (Варна) Шипка (София) Flag of Bulgaria.svg Крум Милев Славия (София) 12 (18 мача)

По отбор[редактиране | редактиране на кода]

Бележка: В получер са отборите, които участват в настоящото първенство на „А“ група. Отборите в курсив вече не съществуват.

Отбор Шампион Вицешампион Трето място (полуфинал)***** Шампионат
Славия (София) 1 0 1 1937/38, 1938/39, 1939/40
Тича (Варна) 1 0 1 1937/38, 1938/39
ЖСК (София) 1 0 0 1939/40
Владислав (Варна) 0 2 0 1938/39
Левски (София) 0 1 0 1939/40
Шипка (София) 0 0 1 1937/38

По градове[редактиране | редактиране на кода]

Таблицата показва българските шампиони по градове.

Място Град Титли Печеливши отбори
1 София 2 Славия (1), ЖСК (1)
2 Варна 1 Тича* (1)

* Черно Море (Варна) е създаден след обединението на Владислав и Тича и приема историята и традициите на Тича. * Локомотив (София) е приемник на ЖСК (София).

Вечна ранглиста на Национална футболна дивизия[редактиране | редактиране на кода]

  • Отборите с удебелен шрифт са настоящи участници през сезон 2017/18.
М Отбор Н С М П Р З Г.Р. Т
1 Славия (София) 1 3 52 28 9 17 90:75 65
2 Тича (Варна) + 3 52 24 16 14 61:59 64
3 Левски (София) 1 3 52 24 10 20 88:69 58
4 ФК 13 (София) + 3 52 20 16 18 96:86 56
5 Владислав (Варна) + 3 52 20 15 20 82:66 55
6 Шипка (София) + 3 52 21 12 21 86:76 54
7 Левски (Русе) + 3 52 17 15 22 68:75 48
8 АС 23 (София) + 2 36 19 3 14 79:52 41
9 Спортклуб (Пловдив) 1 2 36 12 13 11 45:45 37
10 ЖСК (София) 2 1 18 10 3 5 31:27 23
11 Черноморец (Бургас) + 2 34 4 8 24 47:101 16
12 Ботев (Пловдив) 1 43 16 5 2 11 28:44 12
13 Георги Дражев (Ямбол) 4 1 16 3 4 11 18:44 10

Легенда:

  • М – място в ранглистата;
  • Отбор – име на отбора;
  • Н – настоящето ниво на футболната ни пирамида, на което се намира отборът към началото на сезон 2015/2016 (1 = „А“ ФГ; 2 = „Б“ ФГ; 3 = „В“ АФГ; 4 = „A“ ОФГ; Д = отборът поддържа само юношеска школа; + = отборът не съществува в момента);
  • С – брой изиграни сезони в елитната група от 1938 до 1940 г.;
  • М – общо изиграни мачове през този период;
  • П – общо победи през този период;
  • Р – общо равни срещи през този период;
  • З – общо загуби през този период;
  • Г.Р. – общо вкарани и общо получени голове през този период (включително голове от присъдени служебни победи и загуби);
  • Т – общо спечелени точки – за победа се начисляват 2 точки

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • в-к „Спортъ“

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. в-к „Меридиан Мач“, 4 януари 2019 г.

1937/381938/391939/40

     Портал „Футбол“         Портал „Футбол