ФК Владислав

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Владислав (Варна))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Владислав.

Владислав
Vladislav logo.png
Герб на футболния клуб
Основан 1916
Стадион Колодрума, Варна
Капацитет 10,000

Владислав е футболен клуб от град Варна, създаден през 1916, колективен член на СК Тича до април 1921, когато се отделя самостоятелно. На 18 февруари 1945, клубът се слива с СК Тича и продължава съществуването си като Тича - Владислав. Един от най-силните родни отбори до Втората световна война. Трикратен шампион на България и трикратен носител на Царската купа. През 1959 е преименуван на Черно море.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Владислав е основан на 3 април 1916 г., под името спортно-туристическо дружество "Напред", от група младежи от варненския квартал до Морската градина. Първи и дългогодишен негов председател е Георги Антонов Георгиев. До 1919 година клубът все още не е получил официална регистрация. Уставът му не е приет, поради съвпадение на имената с друго, регистрирано вече дружество от град Варна. По тази причина, ръководството решава да се регистрира като колективен член на СК Тича под номер 1485 от 26 ноември 1919 в Министeрството на вътрешните  работи. Официално, клубът е записан като: СК Тича - клон СК Гранит. 

През пролетта на 1921 г. СК Тича провежда годишно събрание, при което настъпват несъгласия с отчетния доклад. Споровете обхаващат и членската маса. Членовете на клон Гранит както и голяма част от тези на Тича, напускат събранието и клубът практически се разцепва. Към CК Гранит се присъединяват и футболистите на Тича Борис Ставрев , Андрей Иванов, Любен  Митев и Егон Терцета. Новото ръководство свиква общо събрание и на 1 май 1921 г. клубът приема името Владислав - на полският крал Владислав III Варненчик, загинал през 1444 г. пред варненската крепост в бой с турските завоеватели. За емблема е приета четирилистната детелина. Ръководството изготвя устав, който е утвърден със заповед номер 7749 от 14 декември 1921 г. на Министерството на  вътрешните работи и Народното здраве. Първият екип на зелено-бели вертикални райета е изпратен от състезателят на клуба Мико Мешулам, който по това време е студент във ВиенаАлекси Алексиев също е студент във Виена по това време и играе за ШК Рапид Виена. Той изпраща редовно седмичника "Винершпортблат" с информация за актуални първенства от Европа.  

На 10 април 1922 Владислав изиграва първата си междуградска среща, гостувайки  в София на Левски и губи категорично с 5-0. Левски връща визитата на 16 август. Мачът на "Колодрума" завършва 1-1. По-късно за треньор на Владислав е назначен германецът Ернст Мург, който успява да сглоби силен тим.

През 1923 г. Владислав изиграва няколко мача срещу варненски клубове и срещу екипажи на военни кораби. На 29 юли във Варна гостува софийския ФК`13Владислав печели мача с 4-1. На 23 август, отборът отпътува за Румъния, като гост на СК Виктория Кюстенджа и побеждава с 2-0. Тази среща е първата на български отбор, играна в чужбина.  Владислав е победител с 4-0 и в реванша, игран на 9 октомври във Варна. През есента, Севернобългарската спортна лига (СБСЛ) организира във Варна първото официално градско първенство, проведено в система есен-пролет.

Така през 1924 г.  Владислав става първи шампион на Варна и след  победа над СК Искър Провадия, първи шампион на ВОСО (Варненска окръжна спортна област).  На 12 юли с 3-0 е победен гостуващият отбор на Венус Букурещ. Владислав връща визитата на 30 юли и отново печели (3-1). Следващият игран мач в Букурещ е нa 3 август срещу СК Ромкомит (0-1). На 13 и 14 септември, СБСЛ организира първият официален турнир за първенство на лигата в Габрово. Известно е също, че шампионът на СБСЛ  ще участва в първото футболно първенство на България, определено да се проведе през същата 1924 г., организирано от наскоро създадената Българска национална спортна федерация (БНСФ).  Турнирът се провежда по системата на елиминирането. На 13 септември Владислав играе срещу СК Преслав и го побеждава с 3-0, а на следващият  ден става и първият шампион на СБСЛ след победа над габровците от СК Ото с 5-1. През следващата година СБСЛ се разтурва. На 12 октомври, Владислав играе  в София срещу шампиона на Софийската спортна федерация, СК Левски, за да излъчи финалиста, който трябва да играе финал срещу вече класираният СК Победа Пловдив. Владислав излиза в състав: Здравко Янакиев, Любен Митев, Петър Христов, Борис Ставрев, Георги Георгиев, Иван Булгаков, Димитър Димитриев, Генчо Христов, Егон Терцета, Кръстьо Петров  и Андрей Иванов. Вратарят на Левски, Петър Иванов-Вертер, се контузва в сблъсък с Терцета и напуска играта в началото на втората част, а от Владислав е изгонен Генчо Христов. Мачът завършва 0-0 и поради неяснота в правилника как да се процедира при равен мач и при липса на съгласие между двата отбора, финалист не се излъчва и шампионатът не завършва.

През 1925 г. Владислав става за втори пореден път шампион на ВОСО, след 7 победи и един равен (1-1 срещу Тича на 5 юли) в група с участието на Шипченски сокол, Диана, Тича и Юпитер. Веднага след това се започва подготовка за държавното първенство. Владислав играе котрола срещу Атлетик-Слава '23 във Варна на 23 юли и побеждава с 2-1. Първият противник зa първенството, шуменският Хан Омуртаг, е победен с 4-1 на 3 август. Асеновец Сливен не се явява за следващия мач, а на полуфинала е победен Левски Дупница с 4-1. Финалът срещу Левски София се състои на 30 август на игрище "Юнак" в столицата. Единствената промяна в състава на Владислав от миналогодишния полуфинал е включването на Алекси Алексиев - Папата на мястото на Генчо Христов. Владислав побеждава с 2-0 (А.Иванов и Терцета) и става първият шампион на България и носител на сребърната Царска купа, приключвайки сезона непобеден с 12 победи и 1 равен мач.

През 1926 г., Владислав е за трети пореден път шампион на ВОСО, след което се отзовава на поканата на румънския вицешампион Ювентус, който вече е победил Славия София с 4-0, а на национално ниво, Румъния е сломила България със 6-1 на 25 април. На 13 юни, Владислав играе срещу Венус и побеждава с 4-2 (0-2 на полувремето), а на другия ден побеждава и Ювентус Букурещ с 2-1. У дома, Владислав стига до финала на третото държавно първенство след 3 последователни победи над  Хан Крум Шумен (3-0), Чеган Бургас (9-0) и Левски Русе (5-1). Финалът се провежда отново на игрище "Юнак" на 22 август и е срещу Славия. Владислав излиза в непроменен състав от миналогодишния финал. Съдия на срещата е Георги Григоров, който е един от основателите на Славия, а според  някои източници и настоящ треньор на Славия. Редовното време завършва без победител (1-1, Димитриев) , както и двете продължeния от по 15 минути. Съгласно правилника мачът трябва да се преиграе на следващия ден при същите условия. Григоров обаче не се явява и БНСФ предлага друг съдия, с който варненци не са съгласни. Наставникът им Ернст Мург иска за рефер футболиста от "ФК 13" Фридрих Клюд, но той отказва да свири и гостите напускат игрището. Първоначално БНСФ присъжда служебна загуба на Владислав, като го изключва от федерацията и обявява Славия за държавен първенец. Владислав оспорва това решение три месеца по-късно пред Арбитражния съд и БНСФ е принудена да отмени първоначалните си решения и да насрочи нов мач на 26 декември 1926 г. Двата отбора са съгласни, но от Софийската окръжна спортна област забраняват на Славия да играе. През следващата година все пак се взема решение на конгреса на БНСФ в Бургас да се изиграе още един мач между двата претендента за титлата на 7 април 1927. Тогава Славия пак се съобразява с решението на Софийската окръжна спортна област и титлата се присъжда служебно този път на Владислав.

През 1927 г. Владислав е за четвърти път шампион на ВОСО и започва подготовка за държавното първенство. При евентуална трета победа, сребърната купа ще остане тяхно притежание. Федерацията обаче, прекратява мачовете до издаване на нов правилник. Не след много време той се публикува официално, като най-съществената промяна в него e, че сребърната купа, подарена от Н.В. Борис III, се притежава от шампиона само за годината, в която е спечелил шампионата. Известява се още, че държавното първенство за 1927 г. се отменя.

С 1928 г. идва пета поредна шампионска титла на ВОСО. Във Владислав настъпват промени. Ернст Мург напуска ръководната си длъжност и на негово място е назначен банковият служител Александър Блюмел. Терцета се контузва и приключва с футболната си кариера. Булгаков, Любен Митев и Петър Христов страдат от контузии и на тяхно място се включват новите попълнения Кирил Денев, Генчо Димитров, Стефан Данчев и Венелин Димитриев. На полуфинала за държавното първенство, Владислав  постига лека победа над Левски Русе (5-1)  и непосредствено преди финала побеждава в контрола АС-23 (5-1).  Финалът срещу Славия се изиграва на 30 септември. Владислав се представя разочароващо и губи с 0-4.

През 1930 г. Владислав става за шести път шампион на ВОСО. В държавното първенство отстраняват Слава Ямбол (7-0) и Хан Омуртаг Шумен (4-2) и на 3 октомври се изправят на финала срещу Славия в състав Здравко Янакиев, Иван Георгиев, Кирил Генов, Георги Георгиев, Цветан Димитров, Андрей Иванов, Пантелей Буйнов, Любен Балтаджиев, Кирил Денев, Славчо Димитров и Борис Камбуров. И този път владиславци се представят незадоволително и загубват с 1-4. Особено очебийни са грешките на иначе стабилният на вратата Здравко Янакиев, който не реагира на първите 2 гола, а при единият улавя топката и пада с нея зад голлинията. От следващият сезон, той напуска клуба и заиграва за Шипченски сокол.

През следващите 3 години Владислав изпада в криза и загубва позициите си на лидер във Варна. Това принуждава новото ръководство с председател Лука Доросиев да направи основни промени. От Марица Пловдив е привлечен нападателят Асен Мянков, а от Провадия идват нападателите Стафан Боранов и Георги Радев, както и вратарят Жечо Петков. От юношите и "Б" отбора се включват бековете Иван Моканов и Панайот Георгиев, и халфа Никола Калдаръмов.

През 1934 г. съперниците на Владислав във ВОСО са Ш.сокол, Тича, Варна и Победа от Варна и България от Провадия. Владислав завършва първенството с 8 победи и 4 равни мача и така с 20 точки печели за седми път първенството на ВОСО. В квалификационните мачове за държавно първенство, Владислав побеждава последователно Хан Омуртаг от Шумен с 4-1, Ботев Ямбол със 6-0 и Напредък Русе с 3-1. Така Владислав достига петият си финал за държавно първенство и отново се изправя срещу Славия София в състав: Жечо Петков, Иван Моканов, Панайот Георгиев, Никола Калдаръмов, Цветан Димитров, Андрей Иванов, Стефан Боранов, Асен Мянков, Кирил Денев, В. Димитриев, Евтим Филев. Резултатът е открит в 20та минута от Евтим Филев след разбъркване пред вратата на Славия , а в 30та минута капитанът Кирил Денев оформя крайното 2-0 с глава след центриране на Стефан Боранов. Така Владислав печели третата си държавна титла.

Владислав отстъпва първото място във ВОСО през следвасите 2 години на Тича които печелят първата си окръжна титла през 1935. През 1936 г. се оказва, че Владислав играе с нередовно картотекиран играч и е изваден от първенството, което се използва от ръководството за обновяване на състава. Привличат се общо 11 нови играчи на възраст между 18 и 20 години. Между тях са Георги Христов (Шилото), Стоян Орманджиев, Йордан Кирчев и Младен Джуров от СК Радецки. Прекратяват състезателната си дейност Кирил Денев, Асен Мянков, братята Димитриеви и Панайот Георгиев. На 10 юли 1936 във Варна гостува вице-шампиона на Франция Расинг Страсбург, който вече е победил Славия в София с 2-0. Гостите водят с 1-2 до последната минута, когато Георги Христов, отличаващ се с бързината си и с факта, че играе с очила изравнява разултата след самостоятелен пробив по лявото крило.

През 1937 г. Владислав печели всичките си мачове срещу участниците във ВОСО : Ш. сокол, Тича, Победа, Радецки, Аспарух и завършва наравно срещу Левски (1:1, на 3 май). Така Владислав става за осми път шампион в това състезание, след което е поканен в Истанбул за приятелски мач срещу местния СК Пера, загубен с 1-3 на 25 май. За държавното първенство, Владислав достига лесно до полуфинал срещу Левски Русе. След 1-1 в редовното време и продълженията, варненци не се явяват на определената дата за реванш и губят служебно. Причината е наказания и контузии в отбора.

През октомври 1937 се извършва радикална промяна в провеждането на националното първенство. Минава се на система всеки срещу всеки на разменено гостуване в група от 10 отбора. Ожесточени спорове възникват относно състава на групата за новия сезон 1938. От София предлагат тя да се състои от 3 софийски отбора и по един от другите спортни области, на което се противопоставя председателят на Владислав, Стефан Константинов. Той заявява, че ако Варна не се представи от 2 отбора, Владислав ще се оттегли от участие. Аргументът му е приет и двата варненски отбора, Тича и Владислав са включени в групата. Владислав завършва втори, на 3 точки след шампиона Тича.  Футболистите участвали в състава на СК Владислав в мачовете от Националната дивизия са: вратари - Кирил Момчилов и Здравко Янакиев, бекове - Иван Моканов и Стоян Орманджиев, халфове - Никола Калдаръмов, Георги Мишков, Цветан Димитров и Александър Коев, нападатели - Стефан Боранов, Архангел Стойнов, Йордан Кирчев, Ламбо Атанасов, Васил Радев, Георги Христов и Антон Грозданов.

1938-39. Владислав отново е вице-шампион на 1 точка след Славия. Титлата се решава буквално в последния мач на дивизията, игран между двата отбора в София на 23 юли 1939 г. При равен мач Владислав взема титлата, а Славия се нуждае от победа. Крум Милев от Славия отбелязва единственият гол с далечен удар и последвал рикошет на топката още в 12та минута на срещата. В последната минута на мача, Георги Христов се откъсва и остава сам срещу вратаря на Славия, но не уцелва вратата.

1939-40. Представянето на отбора е под възможностите и очакванията. През есенният полусезон не е спечелен нито един мач и въпреки подемът през пролетта, Владислав остава последен в крайното класиране с 11 точки. Според тогавашният регламент, за да запази мястото си в групата, Владислав трябва да срещне Ботев Пловдив в два мача. След 1-1 в Пловдив и победа с 2-0 във Варна, Владислав остава в Националната дивизия.

1940-41. След изиграване на първият кръг, Националната дивизия се разформирова поради разногласия между участниците относно съставът й. Възстановява се старата система с окръжни първенства и елиминация между победителите им. Владислав става за рекорден девети път шампион на ВОСО, като в отбора особено се открояват бековете Моканов и Димитров и нападателите Недко Недев, Младен Джуров и Георги Христов. Но настъпват военните 1941-44 години. Започват мобилизации на футболисти и Владислав трудно събира състезатели за мачовете си, което се отразява зле при класирането му. За държавно първенство, Владислав отпада след две служебни загуби от ФК-13.

Между 1942-44 Владислав отсъпва значително от позициите си на регионален лидер и след промяната на политическата обстановка, на 18 февруари 1945, клубът e обединен със СК Тича и продължава да се състезава под името Тича - Владислав. В това обединение, Владислав участва с всичките си налични активи и пасиви (футболисти, треньори и финанси). Общо 13 владислаци обличат екипа на Тича-Владислав. Това са играещият треньор Иван Моканов, вратарят Жечо Петков, бековете Димитър Димитров и Манчо Рачев, халфовете Никола Калдаръмов и Георги Георгиев, нападателите Лазар Логофетов, Недко Недев, Богомил Костов, Христо Конаков, Атанас Конаков, Младен Джуров и Никола Желев. Активи в недвижима собственост, клубът не е притежавал. След още ред преименувания на ТВП, Ботев, ВМС и отново Ботев, клубът стига до сегашното име Черно море през 1959.

Славните години[редактиране | редактиране на кода]

  • Шампион през 1925 и 1926
    • Вратари: Здравко Янакиев, Димитър Абаджиев
    • Защитници: Петър Христов, Борис Ставрев, Любен Минев
    • Халфове: Георги Георгиев, Иван Булгаков (Русия), Генчо Христов, Славчо Димитров, Кирил Денев
    • Нападатели: Алекси Алексиев, Димитър Димитриев, Андрей Иванов, Борис Камбуров, Кръстьо Петров,Егон Терцета-капитан (Италия)
    • ст.треньор: Ернст Мург (Германия)
  • Шампион през 1934
    • Вратар: Жечо Петков
    • Защитници: Панайот Георгиев, Цеко Димитров, Иван Моканов
    • Халфове: Никола Калдаръмов, Асен Мянков, Венко Димитриев, Оник Христамян
    • Нападатели: Стефан Боранов, Димитър Димитриев, Андрей Иванов, Любен Загорски, Евтим Филев
    • ст.треньор: Алекси Алексиев

Известни футболисти[редактиране | редактиране на кода]

* Заб.: Представеният списък с футболисти е примерен, без да има претенцията да е изчерпателен. В него са включени играчи, впечатлили по един или друг начин, носейки фланелката на Владислав. Подредени са по азбучен ред, според десетилетието, в което са направили дебют за отбора.

Links[редактиране | редактиране на кода]