Юнак (стадион)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Юнак.

Схема на местоположението на стадиона

Стадион „Юнак“ е бивш стадион в София.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1904 г. по повод Третия юнашки събор в София е построено първото футболно игрище „Юнак“ в София. До 1920 година то единственото футболно игрище в града. 14 юни 1924 г. – обновеното игрище „ЮНАК“ е открито за VІ юнашки събор, с придадените за вечни времена земи, теренът на СБГД „Юнак“ в София достига 40 дка. В дарението е изрично упоменато, че Софийска община ще запази имота в случай на закриване на „Юнак“ и ще го върне при възстановяване на юнашкото-спортно дружество.

С протокол Номер 39 на Столична община на 8 октомври 1924 г. най-старият столичен клуб ФК-13 получава терен северно от стадион „Юнак“.

През 1926 година теренът е включен към игрище „Юнак“, а ФК-13 получава правото да използва терена на стадион „Юнак“ безвъзмездно.

Още по-на север на 13 октомври 1924 г. с протокол номер 42 на Столична община, право на строеж получава футболен клуб „Левски“ върху 16.2 дка (по-късно увеличени до 26 дка), където е построен с доброволен труд и дарения стадион „Левски“ с 10 000 места.

Стадион „Юнак“ се е ползвал като национален Стадион, до разрушаването му, заедно със стадион „Левски“ през 1949 г.

На мястото на стадион „Левски“ е построен Националния стадион „Васил Левски“, а на мястото на Стадион Юнак е построена ледена пързалка „Дружба“, преименувана отново на „Юнак“ след 1990 г.

Стадионът е служил за официален на националния отбор по футбол, на него са се играли срещи и финалите от Държавното първенство и Царската купа. Игрището е изцяло заградено с трибуни и е имало капацитет от около 25 000 зрители, което прави стадиона най-големия в България по времето на съществуването му.