Иван Моканов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Моканов
Ivan Mokanov.jpg
Лична информация
Прякор Мокана
Роден 20 февруари 1912 г.
Варна, България
Починал 13 април 1982 г.
Варна, България
Пост защитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1929-1945ФК Владислав Варна
Тича-Владислав(Черно море)
210(14)
Национален отбор
1933-1940България4(-)
Треньор
1948-1960
1964-1968
1979-1980
Черно море (Варна)
Черно море (Варна)
Черно море (Варна)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Иван Георгиев Моканов е български футболист и треньор.

Кариера като футболист[редактиране | редактиране на кода]

Играл е за Владислав (Варна) (1928-1944) и Тича-Владислав (1945). Има 210 мача и 14 гола в градското и областното първенство на Варна и държавното и републиканското първенство на България. Шампион и носител на купата на страната през 1934, вицешампион през 1928, 1930, 1938 и 1939 и трети през 1937 г. Има 4 мача за „А“ националния отбор (1934-1943). Моканов остава начело на отбора до 1960 и в периода 1964-68, когато вече носи днешното си име Черно море. Завършва Държавната треньорска школа през 1948 г. „Заслужил треньор“ (1963), заслужил деятел на физкултурата. Със своите 52 години в служба на клуба, Иван Моканов е синоним на клубна вярност.

Иван Моканов започва кариерата си в младежкия отбор на Владислав през 1929 г. и две години по-късно вече е титулярен защитник (бек) в мъжката формация. В система 2-4-4, която се е прилагала по това време, Моканов е основен стълб в отбраната, отличаващ се със силата на удара си, което се е ценяло много при масово използваната тогава тактика на игра с изритани към нападателите топки. Поради това си качество, Моканов се превръща и в щатен изпълнител на наказателни удари за отбора. Пропускал е само един път от точката на дузпата. След шампионският финал от 16 септември 1934 г., Моканов получава най-висока оценка за играта си в победата срещу Славия от софийския вестник „Спорт“[1]. Дългогодишен капитан на Владислав и играещ треньор в предвоенните години от 1937 до 1944, както и при трансформацията на отбора в Тича-Владислав след войната. Иван Моканов дебютира за националния отбор на 21 май 1933 г. в Мадрид срещу Испания и изиграва последния си мач с националната фланелка на 6 юни 1940 г. в София срещу Словакия.

Кариера като треньор[редактиране | редактиране на кода]

Като треньор, Моканов се отличава с нюх към откриване на млади таланти и налагането им в представителния отбор. Плод на неговата работа е израстването на футболисти като Недко Недев, Иван Дервентски, Спас Киров, Стефан Богомилов, Божил Kолев, Стефан Янев, Дамян Георгиев, Тодор Марев. Част от тях достигат до националните формации и правят кариери в столични клубове. Със своите 4 години като играещ треньор на ФК Владислав и 17 години като старши треньор на Черно море, Иван Моканов оглавява класацията за най-дълго служещ треньор на клуб в национален мащаб. Под негово ръководство, Черно море постига престижни успехи в мачове срещу Аякс Амстердам, на 8 юни 1966 във Варна (3 – 1)[2], както и на турнето в Англия през същата година, когато отборът от Варна побеждава подгласника от предстоящото първенство на 1-ва дивизия, Нотингам Форест (1-0). Вече в напреднала възраст, Моканов се завръща за един сезон (1979-80) на кормилото на любимия си отбор, който е изпаднал в криза. За заслугите му към клуба, се разработват планове за издигането на негова бронзова статуя на клубният стадион „Тича“ по инициатива и финансиране от признателни почитатели на ФК Черно море. По случай 100-годишнината на ФК „Черно море“, Иван Моканов посмъртно е награден със Златна значка на БФС за особено големи заслуги за развитието на българския футбол.

Златна значка на БФС

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]