Направо към съдържанието

Иван Моканов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Моканов
Лична информация
ПрякорМокана
Роден
Иван Георгиев Моканов
20 февруари 1912 г.
Починал13 април 1982 г. (на 70 г.)
ПостЗащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1926 – 1930
1930 – 1945
1945
Преслава (Варна)
Владислав (Варна)
Черно море


(–)
(–)
(–)
Национален отбор
1933 – 1940 България4(0)
Треньор
1949 – 1960
1964 – 1968
1979 – 1980
България Черно море
България Черно море
България Черно море
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Иван Георгиев Моканов (20 февруари 1912 – 13 април 1982) е български футболист и треньор по футбол. Легендарна фигура в историята на Владислав (Варна) и впоследствие на Черно море (Варна).

Кариера като футболист

[редактиране | редактиране на кода]

Моканов започва да играе футбол в кварталния клуб Преслава (Варна), който през 1930 г. става клон на Владислав (Варна). Именно в този период, на 18-годишна възраст, облича фланелката на Владислав. През следващите 15 години е основен стълб в защитата на отбора. Отличава се с физика и сила на удара. Щатен изпълнител на пряк свободни удари и дузпи. Дългогодишен капитан на състава, а след 1940 г. и играещ треньор. Изиграва над 300 мача за клуба в различните първенства.

С Владислав печели титлата от Държавното първенство през сезон 1934. Определен от софийския вестник „Спорт“ за най-добър играч във финала срещу Славия, в който варненци побеждават с 2:0.[1] Двукратен вицешампион в Националната футболна дивизия през 1937/38 и 1938/39. Участва във всички мачове през трите сезона, в които се провежда дивизията, с изключение на един, в който Владислав печели служебно заради неявяване на съперника. Записва общо 53 мача в дивизията, в които бележи 10 гола.

След сливането на Владислав с Тича в началото на 1945 г. става лидер и капитан на обединения клуб. В кариерата си има само една пропусната дузпа – на 16 декември 1945 г. в двубой срещу Торпедо (Москва). Седмица по-късно изиграва последния си мач като активен футболист, когато Сборен отбор на Варна побеждава с 1:0 Сборен отбор на София.

Между 1933 г. и 1940 г. Моканов изиграва 4 мача за националния отбор.[2] Дебютира на 21 май 1933 г. при катастрофалната загуба с 0:13 в контрола като гост срещу Испания.[3] След края на срещата Моканов, който е единственият футболист от извънстоличен клуб в състава, е посочен като главен виновник за поражението и е подложен на унищожителна критика. Отношението към него става причина дълго след това играчи от Варна да отказват поканите от националния тим.

Следващата му поява с екипа на България е на 25 декември 1934 г. при загуба с 3:4 от Югославия в мач за Балканската купа. Играе също в две контроли срещу Германия и Словакия през 1939 г. и 1940 г.

Кариера като треньор

[редактиране | редактиране на кода]

След края на състезателната си кариера Моканов остава на работа в Черно море. Първоначално е назначен за касиер на клуба. През 1948 г. завършва Държавната треньорска школа. От 1 януари 1949 г. е назначен за старши треньор на „моряците“. Води отбора в продължение на 11 години. Отличава се с нюх към откриването на млади таланти и налагането им в представителния отбор. През сезон 1953 извежда Черно море до 3-то място в А група. Сменен е през 1960 г. от Лозан Коцев.

Златна значка на БФС

Вторият му период начело на отбора е между 1964 г. и 1968 г. В него Черно море постига престижни успехи в международни мачове. На 8 юни 1966 г. варненци побеждават Аякс Амстердам във Варна с 3:1.[4] През същата година надиграват с 1:0 Нотингам Форест като гост по време на турне в Англия. Третият му период като старши треньор на тима е през сезон 1979/80. През 2013 г., по случай 100-годишнината на Черно море, Моканов посмъртно е награден със Златна значка на БФС за особено големи заслуги за развитието на българския футбол.

Владислав
Черно море