За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.
На 15-годишна възраст през 1935 г. дебютира за Радецки (Варна), след което преминава във Владислав (Варна). Със зелено-белите е двукратен вицешампион в Националната дивизия през 1937/38 и 1938/39. През 1941 г. преминава в Локомотив (София), където играе до 1949 г. Изявява се на поста десен бек, с фланелка номер 2. Има 168 мача и 11 гола в първенството (112 мача с 6 гола за Локомотив и 56 мача с 5 гола за Владислав). Шампион на България (1945) и носител на купата на страната (1945, 1948) с Локомотив. През 1948 г. печели 2-ро място в анкетата за Футболист № 1 на България. Има 20 срещи за А националния отбор, като в 5 от тях е бил капитан и 1 среща за Б националния отбор. Отличава се с добрия си отскок, играта с глава и спортсменското си поведение на терена. На 29-годишна възраст е принуден да се откаже от активната си състезателна кариера.