Петър Хубчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Хубчев
Лична информация
Роден
Петър Кънчев Хубчев
26 февруари 1964 г. (59 г.)
Ръст185 см
ПостЗащитник
Юношески отбори
България Осъм Ловеч
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1981 – 1989
1989 – 1993
1993 – 1996
1996 – 2001
Общо:
България Осъм Ловеч
Левски София
Хамбургер
Айнтрахт Франкфурт
249
125
65
107
547
(26)
(5)
(2)
(2)
(35)
Национален отбор
1984 – 1996 България35(1)
Треньор
2002
2003 – 2005
2005
2006
2006 – 2007
2008
2009 – 2011
2011
2012 – 2016
2016 – 2019
2019 – 2020
2022
Айнтрахт Франкфурт (помощник)
България (помощник)
Славия София
Бад Вилбел
Айнтрахт Франкфурт Б
Волфсбург Б
Черноморец Поморие
Ботев Пловдив
Берое Стара Загора
България
Левски (София)
Берое Стара Загора
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Петър Кънчев Хубчев е български футболист, национален състезател, треньор и спортно-технически директор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Хубчев е роден е на 26 февруари 1964 г. в с. Гложене, Тетевенско. Завършва Средно спортно училище „Асен Драганов“ (Ловеч). Включва се в местния футболен отбор „Осъм“ и записва 250 мача за тима от Ловеч.

През 1989 г. е продаден на столичния Левски, където играе до 1993 г. С новия си отбор печели две купи на страната (1991) и (1992), шампион през (1992/1993) и играе през есента на шампионския сезон (1993/1994). През 1993 г. е избран за Футболист № 2 на България. За Левски има 125 мача в българския шампионат, 29 мача и 2 гола за купата на страната и 9 мача в евротурнирите (4 за КЕШ, 4 за КНК и 1 за УЕФА).

Първият му мач в националния отбор на България е на 25 април 1984 г. срещу Гърция. Утвърждава се на поста централен защитник. Петър Хубчев е твърд титуляр в защитата на българския национален тим, с който завоюва бронзов медал на Световното първенство в САЩ през 1994 г. (играе в 7 мача). През 1996 г. участва на Европейското първенство в Англия (в 2 мача). Последният му мач за националния тим е на 1 септември 1996 г. срещу Израел (1:2) в Тел Авив. Общо е изиграл 35 мача и е вкарал 1 гол.

През 1993 г. е привлечен в германския отбор „Хамбургер“, с който участва в първенството на „Бундеслига“ и носи капитанската лента на отбора. През 1997 г. преминава в друг немски тим Айнтрахт (Франкфурт), където завършва и кариерата си на футболист. В Първа Бундеслига на Германия изиграва общо 128 мача и отбелязва 5 гола. Във Втора Бундеслига записва 44 мача и 2 отбелязани гола.

На 38-годишна възраст е помощник-треньор на „Айнтрахт“ (Франкфурт), а след това старши треньор на младежката формация. През 2002 г. е помощник-треньор на българския национален отбор, начело на който тогава е Пламен Марков. Отборът се класира за Европейското първенство в Португалия през 2004 г., след като печели безапелационно първото място в квалификационната си група след само една загуба в последния мач, оставяйки след себе си отбори като Хърватско и Белгия след себе си. На Европейското България претърпява провал след три поредни загуби и последното място в предварителната група, след което старши треньорът Марков е заменен от легендата на българския футбол Христо Стоичков. Хубчев остава помощник-треньор, а в началото на 2005 г. съвместява тази длъжност с поста на старши треньор в Славия (София). Треньор на „Волфсбург“ 2- и отбор (2008), „Черноморец-Поморие“ (2009). През лятото на 2011 г. поема Ботев (Пловдив). От 2012 година е спортно-технически директор и старши треньор на ПФК Берое (Стара Загора). На 07.04.2016 г. ръководството на ПФК Берое обявява, че договорът на Хубчев с клуба е прекратен. Това се случва ден след домакинската загуба на Берое с 0:2 от ЦСКА в първи полуфинал за Купата на България. В края на лятото на 2016 г. Петър Хубчев е назначен за треньор на националния отбор на България.

Статистика по сезони[редактиране | редактиране на кода]

Петър Хубчев начело на Берое[редактиране | редактиране на кода]

  • А група
    • 7-о място А група 2012/13
    • 8-о място А група 2013/14 (втора седмица)
    • 2-ро място А група 2014/15 (първа шестица)
    • 82 мача, 42 победи, 18 равенства, 22 загуби, г.р. 115 – 71 
  • Купа на България
    • Носител на трофея: 1 път (2012/13)
    • Осминафиналист: 2 пъти (2013/14; 2014/15)
    • 16 мача, 11 победи, 3 равенства, 2 загуби, г.р. 33:13
  • Суперкупа на България
    • Носител на трофея: 1 път (2013)
    • 1 мач, 1 равенство, г.р. 1:1
  • Лига Европа
    • Втори квалификационен кръг (2013/14)
      • 2 мача, 1 равенство, 1 загуба, г.р. 3:6
    • Баланс
      • 101 мача, 53 победи, 23 равенства, 25 загуби, г.р. 152 – 91

Данните са до 4 април 2015 г.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова ИК „Витал“, Вт. 2009, с. 123 – 124. ISBN 978-954-8259-84-2

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]