Трифон Иванов

Трифон Иванов
Лична информация
Прякор	Туньо, Вълка
Роден	Трифон Маринов Иванов 27 юли 1965 г. с. Горна Липница, Народна република България
Починал	13 февруари 2016 г. (50 г.) с. Самоводене, България
Ръст	181 см.
Пост	Централен защитник
Професионални отбори¹
Национален отбор
	1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .; * Играе под наем в посочения отбор.

Тази статия е за футболиста. За революционера от ВМОРО вижте Трифун Иванов.

Трифон Маринов Иванов (27 юли 1965 – 13 февруари 2016 г.) е български футболист, най-добрият централен защитник в историята на българския футбол. Избран е в идеалния отбор на България за всички времена. Част от златното поколение на Българския национален отбор, което се класира на 4-то място на Световното първенство през 1994 г. в САЩ. Участник също на Евро'96 и на Световното първенство през 1998 г. във Франция, където е капитан на отбора. За България изиграва 76 мача, в които бележи 6 гола.

На клубно ниво Трифон Иванов играе за Етър (Велико Търново), ЦСКА (София), испанския Бетис, швейцарския Ньошател Ксамакс, австрийските Рапид Виена, Аустрия Виена и Флоридсдорфер. Прекратява състезателната си кариера на 36 години през 2001 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Трифон Иванов е роден в село Горна Липница, Великотърновско, на 27 юли 1965 година. Когато е 4-годишен, семейството му се премества във Велико Търново. На 11 г. той постъпва в спортно училище в града. Започва като централен нападател.^[1]

Иванов започва да играе футбол като юноша на Етър (Велико Търново), където поставя началото на своята професионална кариера през 1983 г. Впоследствие преминава в състава на ЦСКА и играе за отбора през периода 1988 – 93 и през сезоните 1995/пр. и 1997 – 98. Бивш футболист на Реал Бетис (Севиля, Испания), Ньошател Ксамакс (Ньошател, Швейцария) и австрийските Рапид (Виена), ФК Аустрия (Виена), Фаворитнер и ФАК Аванти Интернешънъл. Докато играе в Испания е искан от „Барселона“. През 1993 г. Роналд Куман често е контузен, от „Барселона“ търсят Трифон Иванов, но въпреки голямото желание на футболиста, президентът на „Бетис“ е категорично против и ръководството на клуба отказва да го пусне ^[1],^[2]. Футболист № 1 на България за 1996 г. Шампион на България през 1989, 1990 и 1992 г. с ЦСКА, вицешампион през 1993 г. и бронзов медалист през 1998 г. Носител на купата на страната през 1989 и 1993 с ЦСКА. За КЕШ има 16 мача за ЦСКА, 2 за Етър и 8 за Рапид. Шампион на Австрия през 1996 г. с Рапид, вицешампион през 1997 година, бронзов медалист в Швейцария с Ксамакс през 1995 г. Финалист за КНК през 1996 г. с Рапид. Има 174 мача и 21 гола в „А“ група. Играе за националния отбор на България от 1988 до 1998 г., в 77 мача и отбелязва 6 гола. С него печели четвърто място и бронзови медали на Световното първенство през 1994 г. в САЩ, където играе в 6 мача. Участва на Европейското първенство през 1996 г. в Англия (в 3 мача), а с негов гол във вратата на Русия след пас на Христо Стоичков България се класира и за Световното първенство през 1998 г. във Франция (играе в 3 мача).

Избран е за Почетен гражданин на Велико Търново през 1994 г.

След приключване на кариерата си като футболист започва изграждането на верига бензиностанции на австрийската фирма „Аванти“ в Северна България.

През октомври 2013 г. в негова чест в Сао Пауло, Бразилия, се организира футболен турнир за купата „Трифон Иванов“ с участието на 10 аматьорски отбора.^[3]

От 1 юли 2014 г. е председател на Зоналния съвет на БФС във Велико Търново, след като работи там известно време като координатор.^[2]^[4]

Дни след като футболистът отбелязва с голямо празненство 50-ия си рожден ден през 2015 г., получава миокарден инфаркт. Установява се, че има исхемична болест на сърцето и му е направена операция, като му е поставен стент. Лекарите не скриват, че има сериозна опасност за живота му. Препоръчват пълна промяна на начина му на живот, като му назначават и постоянно лечение. Иванов спира тютюнопушенето, но въпреки това умира месеци по-късно, на 13 февруари 2016 г., в дома на приятелката си в село Самоводене, област Велико Търново, от масивен инфаркт.^[5]^[6]^[7]^[8]^[9]

Статистика по сезони[редактиране | редактиране на кода]

Етър – 1983/84 – „А“ РФГ, 2 мача/0 гола
Етър – 1984/85 – „А“ РФГ, 3/0
Етър – 1985/86 – „А“ РФГ, 5/0
Етър – 1986/87 – „А“ РФГ, 24/1
Етър – 1987/88 – „А“ РФГ, 28/6
ЦСКА – 1988/89 – „А“ РФГ, 29/3
ЦСКА – 1989/90 – „А“ РФГ, 28/3
ЦСКА – 1990/ес. – „А“ РФГ, 8/2
Бетис – 1990/91 – Примера Дивисион, 20/5
Етър – 1991/пр. – „А“ РФГ, 2/0
Етър – 1991/ес. – „А“ РФГ, 10/1
ЦСКА – 1992/пр. – „А“ РФГ, 5/1
Бетис – 1992/93 – Сегунда Дивисион, 30/4
Бетис – 1993/ес. – Сегунда Дивисион, 3/0
Ксамакс – 1994/пр. – Швейцарска Суперлига, 7/1
Ксамакс – 1994/95 – Швейцарска Суперлига, 19/3
ЦСКА – 1995/пр. – „А“ РФГ, 7/0
Рапид – 1995/96 – Макс Бундеслига, 30/7
Рапид – 1996/97 – Макс Бундеслига, 23/1
Аустрия – 1997/ес. – Макс Бундеслига, 11/1
ЦСКА – 1998/пр. - „А“ РФГ, 10/1
Фаворитнер – 1998/99 – Унтерлига, 25/4
Фаворитнер – 1999/00 – Унтерлига, 21/3
Фаворитнер – 2000/ес. – Унтерлига, 6/1
ФАК Аванти – 2000/01 – Унтерлига, 19/1

Национален отбор по футбол на България
Година	Мачове	Голове
1988	9	1
1989	7	1
1990	4	0
1991	6	1
1992	6	0
1993	5	1
1994	12	1
1995	8	0
1996	9	0
1997	5	1
1998	5	0
Общо	76	6

Голове за Националния отбор по футбол на България
#	Дата	Място	Съперник	Отбелязва за	Краен резултат	Повод
1	13 април 1988	стадион „Черноморец“, Бургас, България	ГДР	1–1	1 – 1	Приятелска среща
2	11 октомври 1989	стадион „Юрий Гагарин“, Варна, България	Гърция	1–0	4 – 0	Квалификации за СП 1990
3	22 май 1991	стадион „Стадио Олимпико“, Сервале, Сан Марино	Сан Марино	0–1	0 – 3	Квалификации за ЕП 1992
4	14 април 1993	стадион „Ернст Хапел“, Виена, Австрия	Австрия	2–1	3 – 1	Квалификации за СП 1994
5	14 декември 1994	стадион „Кардиф Армс Парк“, Кардиф, Уелс	Уелс	0–1	0 – 3	Квалификации за ЕП 1996
6	10 септември 1997	стадион „Васил Левски“, София, България	Русия	1–0	1 – 0	Квалификации за СП 1998