ФК Етър (Велико Търново)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от ФК Етър)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Етър.

ФК „Етър“ (Велико Търново)
Прозвище „Виолетовите“, „Болярите“
Основан 24 април 1924 г.
Разформирован 2003 г.
Стадион Ивайло (стадион)
Капацитет 25 000
Президент Александр Нанков
Старши треньор Станислав Генчев
Домакин
Гост

ФК „Етър“ е бивш футболен клуб, създаден на 24 април 1924 г. във Велико Търново.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

ФК Етър е създаден през 1924 г. чрез обединяването на съществувалите дотогава „Младежки спортен клуб“, „Слава“, „Феникс“ и „Виктория“. През 1926 г. клубът за първи път участва в държавното първенство. През периода 1946 – 1957 г. носи имената „Трапезица“, „Ударник“, „Червено знаме“, „Спарта“ и ДНА. Поради строежа на Ивайло от 1954 до 1958 отборът играе на игрище „Спартак“. От 1969 г. отборът играе в „А“ група с две кратки прекъсвания между 1975-79 и 1980-81 г. През 1974 г. Етър играе за купата на УЕФА и е отстранен от Интер.

Международни участия[редактиране | редактиране на кода]

На международното поприще Етър представя България повече от добре – през 1982 г. в Индонезия отборът печели силен турнир. През 1983 г. отборът играе под името Б национален отбор на турнир в Португалия. При първото си участие за Интертото Етър заема първото място в своята група в надпревара с отбори от Швеция, Чехословакия и Германия. Най-големите си успехи отборът постига през годините 1989 – 1991 г., когато печели две трети места (1989 и 1990), два полуфинала за купата на България (1990 и 1991), както и шампионската титла през 1991 г. и последната купа на БФС (бившата купа на Съветската армия). През тези години в отбора играят футболисти като Трифон Иванов (1983 – 1988), Красимир Балъков (1983 – 1990), Илиян Киряков (1984 – 1991), Бончо Генчев (1987 – 1991), Цанко Цветанов (1988 – 1993), Николай Донев, Емил Димитров. Старши-треньор на шампионския отбор е Георги Василев, а помощник-треньор – Стоян Петров.

За КЕШ Етър среща шампиона на Германия Кайзерслаутерн, като малко не достига на отбора да го отстрани. През следващите 2 години отборът заема 4-та позиция. През 1995 г., вече под ръководството на Стоян Петров, отборът става първият носител на Купата на Лигата, а след още две играе финал.

Изпадане от „А“ група и закриване на професионалния клуб[редактиране | редактиране на кода]

FC Etar Veliko Tarnovo Fans.jpg

През 1998 г. Етър изпада в Б група, а през 2000 г. отборът стига до дъното и изпада във В група. От 2003 г. мъжкият отбор на „Етър“ престава да съществува и клубът вече поддържа само детско-юношеска школа. През настоящия сезон (2013/2014 г.) разполага с два тима – юноши старша възраст и деца.

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

  • 1919 г. – създава се първият великотърновски футболен клуб – МСК. Две години по-късно той се преименува на СК „Слава“, а през 1922 г. голяма част от основателите на МСК напускат и основават „Феникс“, „Виктория“ и „България“.
  • 1924 г. – на 24 април ФК „Етър“ (Велико Търново) е създаден след обединяването на СК „Слава“, „Феникс“, „Виктория“, „България“ и други три квартални тима.
  • 1925 г. – първо участие в държавното първенство, което се провежда на елиминационен принцип.
  • 1930 г. – „Етър“ достига до полуфиналите на първенството.
  • 1946 – 1956 г. – отбор с името „Етър“ не съществува, тъй като практиката в този период е да се създават тимове на ведомствен принцип. Така във Велико Търново се появяват „Ударник“, ДНА и „Червено знаме“.
  • 1957 г. – ведомственият принцип се премахва и „Етър“ се завръща на футболната карта.
  • 1958 г. – на 24 май официално е открит стадион „Ивайло“, където „Етър“ започва да играе мачовете си.
  • 1960 г. – „Етър“ достига до полуфинал за Националната купа (тогава купа на Съветската армия), след като на четвъртфиналите отстранява ЦДНА (ЦСКА) след победа в София.
  • 1969 г. – Велико Търново вече е част от „А“ група, тъй като „Етър“ завършва на първо място в Северната „Б“ РФГ и се класира в елита. До 1998 г. тимът играе там с две кратки прекъсвания – 1975 – 79 г. и 1980 – 81 г.
  • 1974 г. – Етър“ завършва четвърти в шампионата и се класира за евротурнирите. За купата на УЕФА отборът среща италианския „Интер“. В двата мача от есента на 1974 г. „Етър“ завършва 0:0 във Велико Търново и губи 0:3 в Милано.
  • 1981 г. – под името „Б“ национален отбор печели купата на град Джакарта, след като побеждава Мексико, Тайланд и домакините от Индонезия и завършва наравно с Южна Корея.
  • 1986 г. – трето място за „Етър“ в турнира за Националната купа (тогава купа на НРБ), след като в мача за бронзовите медали побеждава „Сливен“. Първо участие в европейския турнир „Интертото“.
  • 1987 г. – при второто си участие в „Интертото“ великотърновци печелят групата си. Те постигат убедителни победи срещу немския „Рот-Вайс“ (Ерфурт), шведския „Норкьопинг“ и чешкия „Руда хвезда“.
  • 1988 г. – Печели Българо-Италианската купа побеждавайки на полуфинала „Палермо“ с 1:0 (Илиян Киряков) и на финала „Вилаграция ди Карини“ с 3:2 (Захари Минчев, Емил Димитров и Христо Михайлов). Третия мач е с „Теразини“ 6:2 (Минчев -2, Бончо Генчев, Георги Трендафилов, Мирослав Байчев и Илиян Киряков).
  • 1989 г. – трето място в първенството на България и трето участие в „Интертото“.
  • 1990 г. – отново бронзови медали от държавния шампионат. Освен това „Етър“ достига полуфинал за купата на НРБ.
  • 1991 г. – най-успешната година в историята на великотърновския футбол. „Етър“ триумфира с шампионската титла на страната, а също така печели купата на БФС и играе полуфинал за Националната купа (вече купа на България). „Болярите“ стигат до златните медали в първенството безапелационно, със седем точки повече от допълващите челната тройка ЦСКА и „Славия“.Старши треньор на шампионския тим е Георги Василев, негов помощник – Стоян Петров, а сред футболистите са Бончо Генчев, Илиян Киряков, Красимир Балъков, Трифон Иванов, Цанко Цветанов и др. През есента на 1991 г. „Етър“ среща германския шампион „Кайзерслаутерн“ в турнира за купата на Европейските шампиони. „Виолетовите“ губят в Германия с 0:2, а във Велико Търново водят с 1:0 до последната минута, когато немците вкарват за крайното 1:1.
  • 1992 г. – четвърто място в първенството.
  • 1993 г. – във втора поредна година „Етър“ заема четвъртата позиция. Освен това стига до полуфинал за купата на България и финал за Балканската купа.
  • 1994 г. – на 21 юли на „Ивайло“ тържествено са посрещнати петима бивши футболисти на „Етър“ – Красимир Балъков, Трифон Иванов, Илиян Киряков, Цанко Цветанов и Бончо Генчев. Те са в основата на най-големия успех на националния отбор – четвъртото място на Световното първенство в САЩ.
  • 1995 г. – тимът става първият носител на купата на ПФЛ. През същата година играе в „Интертото“.
  • 1998 г. – „Етър“ изпада от „А“ група.
Мач на отбора срещу ФК Царско село
  • 2000 г. – тимът отпада и от „Б“ група.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

„А“ група
  • Gold medal icon.svg Шампион (1 път) – 1991 г.
Купа на България
  • Полуфиналист (2 пъти) – 1990 и 1991 г.
Купа на БФС
  • Simple cup icon.svg Носител (1 път) – 1991 г.
Купа на ПФЛ
  • Simple cup icon.svg Носител (1 път) – 1995 г.
Купа на европейските шампиони
  • 1/16-финалист (1 път) – 1992 г.
Интертото
  • Simple cup icon.svg 1 място (1 път) – 1987 г.
Българо-Италианска купа
  • Simple cup icon.svg Носител (1 път) – 1988 г.

Участия в ЕКТ[редактиране | редактиране на кода]

Купа на УЕФА, Шампионска лига и Интертото

Сезон Турнир Етап Страна Отбор Домакин Гост Резултат
1974–75 Купа на УЕФА 1 кръг Италия Интер (Милано) 0:0 0:3 0:3 Symbol delete vote.svg
1991–92 КЕШ 1 кръг Германия Кайзерслаутерн 1:1 0:2 1:3 Symbol delete vote.svg
1995 Интертото група 9 Румъния Чеахлул (Пятра Нямц) 0:2
1995 Интертото група 9 Чехия Боби (Бърно) 3:2
1995 Интертото група 9 Нидерландия Грьонинген 0:3
1995 Интертото група 9 Белгия Беверен 1:2

Известни футболисти на ФК „Етър“[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]