Кирил Ивков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Ивков.

Кирил Ивков
Kiril Ivkov.jpg
Лична информация
Роден Кирил Лозанов Ивков
21 юни 1946 г.  (на 73 г.)
Перник, България
Пост Защитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1962 – 1965
1965 – 1967
1967 – 1978
1978 – 1979
Металург
Миньор
Левски
Етър
?
63
293
?
(?)
(1)
(9)
(?)
Национален отбор
1966 – 1967
1968 – 1979
България до 21 г.
България
7
44
(1)
(1)
Треньор
1980 – 1982
1985 – 1986
1988 – 1989
1991 – 1992
1993
1998 – 1999
България (пом.)
Левски
Осъм (Ловеч)
Сливен
Спартак (Вн)
Етър
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Кирил Ивков в Общомедия
Медали
Олимпийски игри
Сребърен медал Мексико 1968 футбол

Кирил Лозанов Ивков (роден на 21 юни 1946 г.) е български футболист, защитник, а впоследствие треньор по футбол. Легенда на Левски (София).

В „А“ група има 323 мача с 9 гола – 30 мача за Миньор (Перник) и 293 мача с 9 гола за Левски. Обявен два пъти за Футболист № 1 на България през 1974 г. и 1975 г., носител и на Купата за спортсменство през 1975 г. С Левски е четирикратен шампион на България и четирикратен носител на националната купа.

Между 1968 г. и 1979 г. записва 44 мача с 1 гол за националния отбор на България. Участник на Летните олимпийски игри 1968 и на Световното първенство по футбол 1974.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Футболна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Родом от Перник, Ивков започва футболната си кариера в местния Металург. През 1965 г. преминава в другия градски отбор Миньор. През 1965/66 записва 33 мача с 1 гол в Южната „Б“ група, а през 1966/67 30 мача в „А“ група.

През лятото на 1967 г. Ивков преминава в Левски (София) и веднага се утвърждава като основен футболист. Хладнокръвен, спокоен и сигурен бранител с навременни и точни намеси. Пример за спортсменство. Остава в Левски общо 11 сезона, като има на сметката си 375 мача с 15 гола – 293 мача с 9 гола в „А“ група, 52 мача с 5 гола за националната купа и 30 мача с 1 гол в евротурнирите. С Левски става шампион на България през 1967/68, 1969/70, 1973/74 и 1976/77, както и носител на купата през 1969/70, 1970/71, 1975/76 и 1976/77. Награден с бронзов орден на труда през 1968 г. Удостоен с почетното звание „Заслужил майстор на спорта“ (1973).

На 2 октомври 1968 г. Ивков дебютира за олимпийския отбор на България в контрола срещу Гана, която е спечелена с 10:0.[1] Мачът е дни преди началото на футболния турнир от Летните олимпийски игри 1968 в Мексико. В него той участва в 5 срещи, а България достига до финала и печели сребърните медали. Ивков бележи гол при победата със 7:0 срещу Тайланд на 14 октомври. С националния отбор участва и на Световното първенство по футбол 1974 в Германия. В своята кариера общо 10 пъти извежда България с капитанската лента.

През 1978 г. Ивков преминава в Етър (Велико Търново) и става капитан на отбора.[2] Играе през сезон 1978/79, в който виолетовите завършват на 1-во място в Северната „Б“ група. През лятото на 1979 г. слага край на кариерата си на 33-годишна възраст.

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Ивков завършва ВИФ „Георги Димитров“. През януари 1980 г., месеци след като прекратява активната си състезателна кариера, е назначен за помощник-треньор на националния отбор в щаба на Атанас Пържелов.

През сезон 1985/86 е старши треньор на Левски (София), като печели Купата на България. Водил е също Осъм (Ловеч), Сливен, Спартак (Варна), Етър (Велико Търново), кипърския Етникос и Черноморец (Бургас).

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Като футболист[редактиране | редактиране на кода]

Отборни[редактиране | редактиране на кода]

Левски (София)
България

Индивидуални[редактиране | редактиране на кода]

Като треньор[редактиране | редактиране на кода]

Левски (София)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]