Илиан Илиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Илиан Илиев
Лична информация
Роден
Илиан Димов Илиев
2 юли 1968 г. (55 г.)
Ръст168 см
ПостПолузащитник
Настоящ отбор
Отбор Черно море (треньор)
България (треньор)
Юношески отбори
1979–1986 Черно море
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1988–1991
1991–1995
1993
1995–1997
1997
1998
1998
1999
1999–2002
2002–2003
2003–2004
Общо:
България Черно море
Левски
Алтай*
Бенфика
Славия
Бурсаспор
АЕК
Левски
Маритимо
Салгейруш
Черно море
75
85
12
40
11
15
8
11
76
24
18
375
(18)
(19)
(2)
(4)
(1)
(3)
(0)
(0)
(6)
(0)
(2)
(55)
Национален отбор
1991–2000 България34(3)
Треньор
2004–2006
2006–2007
2008–2012
2012–2013
2014–2015
2016
2017–2018
2018–
2023–
Черно море
Берое
Берое
Левски
Интерклуб
Локомотив (Пд)
Верея
Черно море
България
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
* Играе под наем в посочения отбор.
Илиан Илиев в Общомедия

Илиан Димов Илиев (роден на 2 юли 1968 г. във Варна) е бивш български футболист и настоящ треньор по футбол. От края на 2018 г. е начело на Черно море (Варна).

В своята 16-годишна състезателна кариера Илиев играе като атакуващ полузащитник за Черно море, Левски (София), Алтай (Измир), Бенфика (Лисабон), Славия (София), Бурсаспор, АЕК (Атина), Маритимо и Салгейруш.

Между 1991 г. и 2000 г. записва 34 мача с 3 гола за Българския национален отбор. Участва на Световното първенство през 1998 г. във Франция.

Кариера на футболист[редактиране | редактиране на кода]

Клубове[редактиране | редактиране на кода]

Родом от Варна, Илиан Илиев започва да тренира футбол в школата на местния Черно море на 11-годишна възраст през 1979 г.[1] След отбиване на военната си служба дебютира за мъжкия отбор през сезон 1988/89. Официалният му дебют е на 25 март 1989 г., когато записва 90 минути при 0:0 срещу Ботев (Пловдив) във Варна. За три сезона изиграва за „моряците“ общо 74 мача в първенството, в които реализира 18 гола.

През лятото на 1991 г. Илиев преминава в Левски (София) за рекордна за времето си трансферна сума от 2 млн. лева (100 000 долара). Остава при „сините“ общо 4 сезона, с няколко месечно прекъсване през сезон 1993/94, когато е преотстъпен в турския Алтай (Измир). С Левски става три пъти шампион на България през 1992/93, 1993/94 и 1994/95. Печели също така два пъти Купата на България през 1991/92 и 1993/94. Бележи единственият гол във финала за трофея през 1994 г., когато Левски побеждава с 1:0 Пирин (Благоевград).

През лятото на 1995 г. Илиев преминава в португалския гранд Бенфика. Остава там два сезона, в които записва общо 51 мача с 4 гола - 40 мача с 4 гола в Примейра Лига, 7 мача за Купата на Португалия и 4 мача в КНК. С Бенфика печели Купата на страната през 1995/96.

В „А“ група има 171 мача и 25 гола. За Левски е изиграл 21 мача и е вкарал 6 гола за купата и 6 мача в евротурнирите (4 за КНК и 2 за купата на УЕФА), за Славия има 1 мач за купата на УЕФА.

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Илиан Илиев дебютира за Българския национален отбор на 21 август 1991 г. в приятелски мач срещу Турция в Стара Загора.[2] До 2000 г. записва общо 34 мача с 3 гола. Участник на Световното първенство през 1998 г. във Франция, където играе във всички 3 мача на България срещу Парагвай, Нигерия и Испания.

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Работи като треньор в родния си клуб Черно море (юни 2004 – март 2006). В интервю за Истории от прехода Илиан Илиев казва, че напуска родния си клуб заради отношение от страна на публиката. "Имаше проблеми отборът, имаше отношение и от страна на публиката и сам исках да си тръгна. Това беше и за доброто на отбора. Настроенията бяха срещу мен, това се отразяваше на отбора и като си тръгнах се успокоиха нещата. За мен също беше по-добре." На 8 юни 2006 година е назначен за треньор на Берое (Стара Загора).[3] При странни обстоятелства през 2007 той е освободен от тогавашния собственик на отбора. През януари 2008 Берое е пред изваждане от А група поради финансови задължения, но вследствие на силна гражданска инициатива от страна на фенове и управници, отборът успява да бъде спасен. За треньор е поканен отново Илиан Илиев, който поема отбора за втори път.

През 2010 Илиев записва името си в историята на Берое (Стара Загора) след като отборът му печели Купата на България за първи път от създаването си. Същата година Илиан Илиев печели и наградата Tреньор номер 1 на България за сезон 2009-2010, която се организира от Асоциацията на българските футболисти.

Илиев през 2020 г.

Илиан Илиев и изключително уважаван и обичан от старозагорската публика. Той е един от малкото треньори в България, които се задържат начело на професионален тим за повече от 4 години в съвременната история на българския футбол. Илиев е преживявал моменти на силни възходи и падения с отбора на Берое, но заради своята отговорност и лоялност в работа си, той винаги е получавал подкрепата на общината, ръководството и най-вече многобройните фенове на отбора.

От сезон 2012/2013 Илиан Илиев поема отбора на Левски София, но на 12 април 2013 г. напуска поради незадоволителни резултати.[4]

През 2016 г. поема тима на Локомотив (Пловдив), но след загубите на отбора срещу Пирин и Локомотив Горна Оряховица, напуска тима.

От 2017 г. до 2018 г. е треньор на Верея (Стара Загора).

От края на 2018 г. е начело на Черно море (Варна).

На 1 ноември 2023 г. е обявен за старши треньор на България.

Статистика по сезони[редактиране | редактиране на кода]

Успехи като треньор[редактиране | редактиране на кода]

Берое (Стара Загора)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

5: Илиaн Илиев: “Черно море няма финансови проблеми, в Левски феновете настояваха да си тръгна”

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

ПФК Черно море (Варна) - настоящ състав

2 Панов • 3 Атанасов • 4 Стефанов • 5 Алварес • 6 Попов • 8 Сула • 9 А. Илиев • 10 В. Василев • 11 Фернандес • 17 Милушев • 19 А. Василев • 23 Пачеко • 25 Дюлгеров • 27 Димов • 28 Дробаров • 29 Бейхан • 32 Дичев • 33 Баяно • 35 Дакай • 39 Златев • 71 Панайотов • 84 Славков • 86 Иса •  Брено •  Стойчев • Треньор: И. Илиев