Пламен Марков (футболист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Пламен Марков.

Пламен Марков
PlamenMarkov.jpg
Лична информация
Роден Пламен Марков Марков
11 септември 1957 г. (60 г.)
Севлиево, България България
Ръст 178 см
Пост полузащитник
Юношески отбори
1970–1973 България Раковски Севлиево
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1973–1975
1975–1985
1985–1987
1987–1990
Общо:
България Раковски Севлиево
България ЦСКА
Франция Мец
Франция Гренобъл

235
69
55
359

(42)
(10)
(13)
(65)
Национален отбор
1978–1986 България България 38 (6)
Треньор
1991–1992
1995–1996
1996–1997
1997–1998
1999–2001
2001–2004
2005–2006
2006–2007
2007
2008
България Янтра
България ЦСКА
България Чардафон
България Миньор Перник
България Видима-Раковски
България България
България Видима-Раковски
България ЦСКА
Мароко Видад Казабланка
България България
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Пламен Марков Марков е български футболист – полузащитник и футболен треньор. Роден е на 11 септември 1957 г. в Севлиево.

Кариера като футболист[редактиране | редактиране на кода]

Започва своята футболна кариера в Раковски (Севлиево) от 1973 до 1975 г. и продължава в ЦСКА от 1975 до 1985 г. (235 мача и 37 гола). След това играе във френските Гренобъл и Мец. Шампион на България пет пъти (1976, 1980, 1981, 1982 и 1983 г.). Носител на Купата на България три пъти (1981 – в неофициалния турнир, 1983 и 1985 г.). Полуфиналист за КЕШ през 1982 г. За ЦСКА има 27 мача и 2 гола в евротурнирите (17 мача за КЕШ и 10 мача с 2 гола за купата на УЕФА). Има 38 мача и 6 гола за националния отбор на България, 11 мача с 2 гола за младежкия и 22 мача с 6 гола за юношеския национален отбор. Дебютира в националния отбор на 29 март 1978 г. срещу Аржентина (1 – 3 в Буенос Айрес). Последен мач в националния отбор на 10 юни 1986 г. отново срещу Аржентина (0 – 2 на Световното първенство в Мексико, играе само в този мач от първенството). Футболист с добра техника, точни подавания и конструкторски качества. Завършва ВИФ „Георги Димитров“. „Заслужил майстор на спорта“ от 1980 г.

Като футболист на Метц и играещ треньор на Гренобъл завършва треньорската школа на Френската футболна федерация във Виши. [1]

Кариера като треньор[редактиране | редактиране на кода]

Бил е треньор в ЦСКА, „ФК Янтра“ (Габрово), „Раковски“ (Севлиево), „Видима-Раковски“ (Севлиево). Като треньор на националния отбор на България завършва успешно квалификациите за Европейското първенство през 2004 г. в Португалия и става вторият български треньор, класирал българския национален футболен отбор на европейско първенство. След три загуби от три мача на финалите на европейското първенство си подава оставката и се връща отново във „Видима-Раковски“ (Севлиево). От април 2006 г. е треньор на ЦСКА, с който на 24 май 2006 г. печели финала за купата на България срещу „ФК Черно море“ с 3 – 1. През юли 2006 г. печели с ЦСКА турнира „Плейстейшън-2“. На 30 юли 2006 г. печели с ЦСКА Суперкупата на България като побеждава на финали ПФК Левски (София) с 3 – 0 след изпълнение на дузпи (в редовното време и продълженията 0 – 0). След два равни мача в началото на пролетния полусезон през 2007 г. ЦСКА изостава с 6 т. след Левски и ръководството, поставило си за цел спечелването на шампионата, заменя Пламен Марков със Стойчо Младенов.[2]. През 2007 г. води за малко мароканския „Уидад“. От 11 януари 2008 г. е назначен отново за треньор на националния отбор по футбол на България, но след три равенства в световните квалификации е уволнен от изпълкома на БФС на 2 декември 2008 г.

На 16 април 2008 г. успешно защитава кандидатска дисертация в НСА на тема „Изследване и усъвършенстване на спортната подготовка на елитни футболисти“ и придобива образователна и научна степен „доктор“. [1].

През септември 2014 г., след разсекретяване на досиета, се оказва, че Марков е бил агент на Държавна сигурност (ДС) от 1980 г.

През 2015 г. е назначен като спортен директор на ПФК ЦСКА АД (София). Нееднократно се обявява за връщане на играещия във „В“ група отбор сред елита. [3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]


България Състав на България - Световно първенство 1986 България

1 Михайлов • 2 Сираков • 3 Арабов • 4 Петров • 5 Димитров • 6 Желязков • 7 Искренов • 8 Садъков • 9 Младенов • 10 Господинов • 11 Гетов • 12 Здравков • 13 А. Марков • 14 Пл. Марков • 15 Йорданов • 16 Драголов • 17 Колев • 18 Величков • 19 Пашев • 20 Костадинов • 21 Дяков • 22 Вълов • Треньор: Вуцов

България Състав на България - Евро 2004 България

1 Здравков • 2 Иванов • 3 Кирилов • 4 И. Петков • 5 Загорчич • 6 Котев • 7 Боримиров • 8 М. Петков • 9 Бербатов • 10 Димитров • 11 Лазаров • 12 Колев • 13 Пеев • 14 Чиликов • 15 Христов • 16 Манчев • 17 М. Петров • 18 Пажин • 19 С. Петров • 20 Божинов • 21 Янкович • 22 Стоянов • 23 Иванков • Треньор: Марков