Бела Волентик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бела Волентик
Лична информация
Роден5 декември 1907 г.
Починал27 октомври 1990 г. (82 г.)
Постполузащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1924 – 1929
1929 – 1932
1932 – 1933
1934 – 1935
1935 – 1936
1938 – 1939
Flag of Hungary.svg ФК Немзети
Flag of Hungary.svg ФК Уйпещ
Flag of Switzerland.svg Кройцлинген
Flag of Switzerland.svg Ла Шо де Фон
Flag of Hungary.svg Бочкаи
Flag of Switzerland.svg Санкт Гален
102
24
(13)
(1)
Национален отбор
1927Flag of Hungary.svg Унгария1(0)
Треньор
1932 – 1933
1934 – 1935
1936 – 1938
1938 – 1942
1942 – 1946
1947 – 1950
1950 – 1951
1952 – 1953
1953 – 1955
1955
1956 – 1957
1957 – 1958
1959 – 1962
1962 – 1963
1964
1966 – 1967
Flag of Switzerland.svg Кройцлинген (играещ треньор)
Flag of Switzerland.svg Ла Шо де Фон (играещ треньор)
Flag of Switzerland.svg ФК Арау
Flag of Switzerland.svg Санкт Гален (играещ треньор)
Flag of Switzerland.svg Йънг Бойс
Flag of Switzerland.svg Лугано
Flag of Switzerland.svg Лозана
Flag of Switzerland.svg Лугано
Flag of Luxembourg.svg Люксембург
Flag of Hungary.svg ФК Халадаш
Flag of Hungary.svg Вераш
Flag of Hungary.svg ФК Печ
Flag of Hungary.svg Унгария (олимп.)
Flag of Bulgaria.svg България
Flag of Hungary.svg МТК Будапеща
Flag of East Germany.svg Динамо Берлин
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Бела Волентик (на унгарски: Volentik Béla) е унгарски футболист и треньор, водил националния отбор на България в периода 1962 – 1963 г. Двукратен шампион на Швейцария с отборите на Лугано и Лозана, финалист в турнира КНК като треньор на МТК Будапеща.

Футболна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Дебютира през 1924 г. в състава на Немзети. През 1927 г. изиграва единствения си мач за унгарския национален отбор, като играе при победата над Югославия с 3:0. Между 1929 и 1932 г. е играч на Уйпещ. С тима печели две поредни титли на Унгария (1930 и 1931 г.), а през 1930 г. тимът печели международния турнир Купа на нациите. Същата година изиграва 4 мача в Митропа, където Уйпещ достига до 1/4-финалите.[1]

През 1932 г. заминава за Швейцария, където започва и треньорската му кариера. Той става играещ треньор в няколко клуба, като само през сезон 1935/36 се завръща в родината си в състава на Бочкаи.

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Волентик е играещ треньор в Кройцлинген, Ла Шо де Фон и Санкт Гален, като само между 1936 и 1938 г. е треньор на Арау, без да е футболист на клуба. Очаква бутонките в Санкт Гален през 1939 г. и води тима до 1942 г. След това 4 години е начело на Йънг Бойс и през 1945 г. печели Купата на Швейцария.

След това печели два пъти първенството на страната – първо през 1949 г. с Лугано, а след това и през 1951 г. с Лозана. През 1953 г. поема националния отбор на Люксембург и го води в продължение на две години. Завръща се в родината си и през 1960 г. води отбора на Унгария на Олимпийските игри в Рим. Маджарите печелят бронзовите медали.

През януари 1963 г. е назначен за треньор на националния отбор на България с тандем с Георги Пачеджиев. Тандемът води „трикольорите“ при успеха на Португалия с 1:0 в квалификациите за Евро 1964 и в контрола с Алжир (1:2).[2] След това Волентик води тима сам, като България преодолява Албания в олимпийските квалификации. В 1/16-финалите на европейските квалификации „лъвовете“ побеждават Франция с 1:0, но реваншът е загубен с 1:3. Това се оказва и последен мач за унгареца начело на тима, като след отпадането от квалификациите той е заменен от Рудолф Витлачил.

Волентик се завръща в Унгария, като извежда МТК Будапеща до финал в КНК. Отборът е далеч от битката за титлата в шампионата, но на европейската сцена се представя изненадващо добре и отстъпва единствено на Спортинг (Лисабон) (3:3 и 0:1).

През сезон 1966/67 е начело на Динамо Берлин.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Като футболист[редактиране | редактиране на кода]

  • Шампион на Унгария – 1929/30, 1930/31
  • Купа на нациите – 1930

Като треньор[редактиране | редактиране на кода]

  • Шампион на Швейцария – 1948/49, 1950/51
  • Купа на Швейцария – 1944/45

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]