Карой Фогъл
| Карой Фогъл | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
.jpg) Фогъл през 1927 г. | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
| Прякор | Фогъл II | ||||||||
| Роден | 19 януари 1895 г. | ||||||||
| Починал | 12 януари 1969 г. | ||||||||
| Пост | десен бек | ||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| Треньор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
| Карой Фогъл в Общомедия | |||||||||
Карой Фогъл (на унгарски: Fogl Károly) е унгарски футболист и треньор. Капитан на националния отбор на страната си, той е смятан за един от най-добрите защитници през 20-те години на XX век.[1] Има 51 мача и 2 гола за националния отбор, а през 1920 г. е избран за футболист на годината в Унгария.
Бил е треньор на Спортклуб (София), с който става шампион на България. Освен това в същия период води българския национален отбор. Впоследствие е дълги години треньор в Полша.
Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
Почти цялата си кариера прекарва в отбора на Уйпещ, като е негов дългогодишен капитан. В защита си партнира с брат си Йожеф, като тандемът е наричан „бариерата Фогъл“ заради неговата надеждност. И двамата се славят като твърди футболисти, физически здрави и уверени в единоборствата. По това време Уйпещ не успява да пребори конкуренцията на МТК Будапеща и Ференцварош за шампионската титла, като три пъти остава на второ място в класирането на шампионата. Фогъл играе в 4 финала за Купата на Унгария, като по два пъти Уйпещ губи от МТК и Ференцварош.[2]
През сезон 1929/30 Уйпещ печели титлата на Унгария, но Карой изиграва само 1 мач в шампионската кампания. Освен това отборът триумфира в турнира Купа Митропа. Фогъл не записва нито един двубой в Митропа, като единствените му срещи в турнира са през 1927 г. Приключва кариерата си във Вашаш, където изиграва само 3 мача.
Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]
Дебютира за националния отбор на 2 юни 1918 г. в мач с Австрия. И с екипа на „маджарите“ най-често си партнира с брат си в защита. И двамата са в състава на „маджарите“ за Олимпийските игри през 1924 г. В първия кръг Унгария преодолява Полша (5:0), но след това отпада от тима на Египет (0:3).
За Унгария изиграва 51 двубоя, което е значително количество мачове за онова време, а в 17 от тях е капитан.
Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]
През 1934 г. поема Спортклуб (София) и спомага за изграждането на разпознаваем атакуващ стил в тима. Успехите не закъсняват и със Спортклуб Фогъл печели титлата на България. Във финала на Държавното първенство Спортклуб печели с 4:0 срещу Тича (Варна). След вътрешни конфликти в тима за председателския пост напуска.
В периода февруари 1934 – януари 1935 г. е начело на националния отбор на България. Води тима в квалификациите за Световното първенство, но след загуба от Унгария с 1:4 "трикольорите" се оттеглят от надпреварата. В Балканската купа България остава на последно място, след като в последния кръг записва единствената си победа срещу отбора на Гърция.[3]
Треньорската кариера на Фогъл продължава в Ювентус Букурещ и Дьор. В продължение на 20 години е треньор на отбори в Полша (с прекъсване по време на Втората световна война), като е начело на Варта (Познан) в три периода (1938 – 1939, 1947 и 1950 – 1951). През 1947 г. става шампион на Полша с Варта.
Успехи[редактиране | редактиране на кода]
Като футболист[редактиране | редактиране на кода]
- Шампион на Унгария – 1929/30
- Купа Митропа – 1930
- Футболист на годината в Унгария – 1920
Като треньор[редактиране | редактиране на кода]
- Шампион на България – 1935
- Шампион на Полша – 1947
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Профил в olympedia.org
- Статистика в mla.hu
- Jarosław Owsiański, Tomasz Siwiński: Historia futbolu wielkopolskiego. WZPN Poznań, 2013. ISBN 978-83-64237-00-3.
- Wojciech Frączek, Mariusz Gudebski, Jarosław Owsiański: Encyklopedia ekstraklasy, statystyczny bilans 80 sezonów. Fundacja Dobrej Książki Warszawa, 2015. ISBN 978-83-86320-65-3.
- Andrzej Gowarzewski: Mistrzostwa Polski. Ludzie, fakty (1918 – 1939). 100 lat prawdziwej historii, Wydawnictwo GiA, Katowice 2017
| |||||