Стефан Божков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Стефанов.

Стефан Божков
Stefan Bozhkov.jpg
Лична информация
ПрякорСтевето
Роден
Стефан Божилов Стефанов
20 септември 1923 г.
Починал1 февруари 2014 г. (90 г.)
София, Flag of Bulgaria.svg България
ПостПолузащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1938 – 1946
1947 – 1948
1948 – 1960
Flag of Bulgaria.svg Спортист (Сф)
Flag of the Czech Republic.svg СК Кладно
България ЦСКА

59
202
(–)
(2)
(45)
Национален отбор
1946 – 1958България България53(4)
Треньор
1960
1967 – 1970
1982
България България
България България
България ЦСКА „Септемврийско знаме“
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Стефан Божков в Общомедия
Медали
Олимпийски игри
Бронзов медал Мелбърн 1956 футбол

Стефан Божилов Стефанов (20 септември 1923 – 1 февруари 2014), известен като Стефан Божков, е български футболист и треньор по футбол, с медицинско образование. Една от легендарните фигури в историята на ЦСКА (София).

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Божков започва футболната си кариера в кварталния столичен клуб Спортист (София). Прави официалния си дебют точно на 15-ия си рожден ден. На 20 септември 1938 г. е включен в титулярния състав за мач срещу Фортуна (София).[1] Отзивите за играта му в пресата са доста критични: „На този мач за първи път игра Божков на поста ляво крило. Той беше доста страхлив и се показа доста слаб“, пише вестник „Спорт“ в статията си за мача. Въпреки неубедителното начало обаче, постепенно Божков се налага като един от основните играчи на Спортист. През сезон 1945 е в основата на успеха, който постига малкия квартален клуб – класиране на финала на Държавното първенство. Там Спортист губи от Локомотив (София) след поражение с 1:3 в първия мач и равенство 1:1 във втория, като той става автор и на двата гола за своя отбор в срещите.

В началото на 1947 г. Божков заминава за Чехословакия за да учи медицина в Пилзенския университет и заиграва в местния клуб СК Кладно, където е съотборник с Борислав Футеков. Бележи попадение още в дебютния си мач срещу Славия (Прага). Остава в Чехословакия близо две години. Там записва 59 мача.[2], а през сезон 1946/47 вкарва два гола в чешката Статни лига. През лятото на 1948 г. с него се свързва представител на новоучредения клуб Септември при ЦДВ (ЦСКА) за да го покани да се присъедини към отбора.

В началото на септември 1948 г. Божков се завръща в България. Дни по-късно дебютира за „армейците“ във финала на Републиканското първенство за сезон 1948 срещу Левски (София). Септември при ЦДВ губи първата среща с 1:2, но печели втората с 3:1 и триумфира с титлата. Божков играе за клуба в продължение на 12 години. В този период записва 202 мача в шампионата и бележи 45 гола. Лидер и капитан на големия отбор на ЦСКА от 50-те години на ХХ век. Става 10-кратен шампион на България, както и 3-кратен носител на националната купа. Обявен за Футболист № 1 на България за 1955 г. Включен е в идеалния отбор на Европа за 1956 г. като подгластник на унгареца Йозеф Божик. През същата година е класиран на 13-о място в анкетата за Златната топка на „Франс Футбол“. Изиграва 7 мача и вкарва 1 гол в Купата на европейските шампиони.[3] На 24 февруари 1957 г. открива от дузпа резултата в четвъртфинален мач за КЕШ срещу Цървена звезда, който е спечелен с 2:1.[4] Прекратява състезателната си кариера на 36-годишна възраст в края на 1959 г.

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

За националния отбор Божков има 53 мача и 4 гола. В 41 от мачовете е бил негов капитан. Дебютира на 8 ноември 1946 г. срещу Румъния (2:2). Последната му среща е на 21 декември 1958 г. срещу ФРГ (0:3). Бронзов медалист на Олимпийските игри в Мелбърн, Австралия през 1956 г.

Кариера извън терена[редактиране | редактиране на кода]

От 1961 до 1963 е помощник-треньор в ЦСКА. От 1966 до 1970 е главен селекционер на националният отбор по футбол на България с който през 1968 г. заема второ място на олимпийският турнир в Мексико и го класира на финалите на Световното първенство в Мексико през 1970 г. Ръководи „А“ националния отбор общо в 34 мача, младежкия в 2 мача и олимпийския – през 1960 г. През 1974 г. е включен от спортните журналисти в идеалния отбор на 30-летието (1944 – 1974 г.). Бивш треньор на ЦСКА (1971 – 1974, 1982 г.) и председател на отбора. Има дългогодишна треньорска практика в Русия, Унгария, Италия и Германия. Бил е и вицепрезидент на БФС (1975 г.). Има звания Заслужил майстор на спорта (1953), Заслужил треньор (1969) и Заслужил деятел на физкултурата (1976), носител на орден „9 септември 1944 г.“ – I степен с мечове (1983 г.). Има 2 висши образования – медицинско в Медицински университет - София и спортно във ВИФ – специалност „Футбол“. Почетен гражданин на София и Кюстендил. Бил е председател на треньорската комисия в БФС. Почива на 1 февруари 2014 г. в София.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]